Споделям един казус, с който се сблъскват всички пациенти и техните близки, когато се налага оперативно лечение.
86-годишната ми майка претърпя планова операция. Преди да я приемат в болницата, трябваше да изпълни един списък (документи и консумативи за постъпване), част от който беше ДАРИТЕЛСКА БЕЛЕЖКА ЗА ДВАМА КРЪВОДАРИТЕЛИ, като изрично е посочено, че тя трябва да бъде издадена от Център по трансфузионна хематология на територията на София, Перник, Кюстендил или Благоевград.
Въпреки някои трудности успяхме да осигурим двама кръводарители, които дариха кръв в Центъра по трансфузионна хематология – Стара Загора. Получихме официална дарителска бележка, удостоверяваща извършеното кръводаряване. При представянето на документа в лечебното заведение отказаха да го приемат с аргумента, че не е издаден в София.
Тук има два проблема:
- Искането на дарителска бележка е абсолютно незаконно.
- Непризнаването на официален документ на основание географски принцип е абсурдно.
ЗАЩО БЕЛЕЖКИТЕ СА НЕЗАКОННИ?
Още през 2022 г. НЗОК е отговорила на запитване, че „лечебното заведение не следва да изисква бележките като задължително условие за хоспитализация“.
Съгласно чл. 3, ал.1, т.1 от Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането (ЗККК) „Дейностите по този закон се осъществяват при спазване на принципите за: 1. доброволност и безвъзмездност при даряването на кръв и кръвни съставки.“ Това означава, че никой не може да бъде принуден да дари кръв (доброволност) и че дарителят не получава заплащане за дарената кръв (безвъзмездност).
Изискването на тези бележки е създало истинска бизнес ниша за някои мургави братя, които стоят пред центровете по кръводаряване и си предлагат услугите съвсем ВЪЗМЕЗДНО, злоупотребявайки с нервите на и без друго стресираните близки на болни и пострадали хора!
Осигуряването на кръв и кръвни съставки е задължение на системата на трансфузионната хематология и на лечебните заведения, а не на пациента! При необходимост от кръв законът предвижда механизми за снабдяване между кръвните центрове и лечебните заведения, включително при спешни случаи.
ЗАЩО ГЕОГРАФСКИЯТ ПРИНЦИП Е АБСУРДЕН?
През 2025 г. министърът на здравеопазването даде официален парламентарен отговор именно по този проблем. В него се казват три изключително важни неща:
- От 2014 г. в страната ни функционира Национална автоматизирана информационна система по трансфузионна хематология. Тя представлява електронната среда, в която се създават и поддържат регистрите по чл. 36 от ЗККК. В нея се отразяват данните за дарителите, дарените единици кръв, резултатите от диагностиката и местонаправлението на единиците.
- Така наречената дарителска бележка представлява работен документ и не е обвързана с правни последици, поради което тя не е обект на информационната система.
- Законът не въвежда ограничения в мястото на кръводаряване – всеки може да дари кръв във всеки център или отделение по трансфузионна хематология в страната. Министерството дори е изпращало няколко писма до кръвните центрове, с които напомня, че дарители не следва да бъдат връщани само защото кръвта е предназначена за пациент в друга област.
Наясно съм, че България традиционно изпитва недостиг на доброволни кръводарители, затова болниците се опитват чрез т.нар. „заместително кръводаряване“ да поддържат запасите си. Това обаче е практика, а не законово изискване. Подобно поведение поставя пациентите и техните близки под силен психологически натиск да изпълняват изисквания, които не произтичат от закона.
Отправям към Министерството на здравеопазването следните въпроси:
- На какво нормативно основание лечебните заведения изискват представяне на дарителска бележка като условие за извършване на операция и докога пациентите и техните близки ще бъдат подлагани на този рекет?
- Съвместимо ли е това поведение със закона и с официалното становище на Министерството на здравеопазването от 05.09.2025 г.?
- Ще разпореди ли Министерството проверка и ще даде ли задължителни указания подобна практика да бъде преустановена?
