Покрай новата платформа „Диагноза България“ темата за финансирането на здравеопазването отново избуя. Съвсем основателно! Защото парите за здраве всяка година растат, но това не подобрява качеството на обслужване, не подобрява основните здравни показатели на населението и т.н., т.е. налива се в бездънна каца.
Проблемите са много и аз нямам нито капацитет, нито пък ми е работа да ги коментирам в детайли, но ми се иска да поставя акцент само върху един елемент и той е пряко свързан с демографския проблем у нас. Темата ми е близка и по съвсем конкретна причина – наскоро станах баба и се сблъсках с реалността, която до момента ми е убягвала.
Поставям темата за детското и майчиното здравеопазване, а и темата за демографската политика въобще.
Започвам от проследяването на бременността.
НЗОК покрива за всичките 9 месеца всичко на всичко три консултации с лекар, в които дори не влиза преглед с видеозон. Покриват се и част от изследванията на кръв и урина (минимален пакет, два пъти по време на бременността). Не се покрива дори проследяването на тоновете на бебето (това се плаща от майката).
Реалността: През първите месеци от бременността майката трябва да ходи през 2-3 седмици на прегледи, а през последните месеци прегледите са всяка седмица. Т.е. реално се правят 25-30 прегледа, а НЗОК покрива три! Освен посочените три прегледа, покрити от Касата, всичко останало се плаща от бъдещата майка. Разбира се, плаща си и видеозона (поне по 20 евро на преглед), допълнителните кръвни изследвания, генетични изследвания (100-200 евро на изследване) и каквито още изследвания се сещате. Към сметката трябва да добавим и изписаните лекарства и добавки, които никак не са евтини. По груби сметки разходът е средно около 70-100 евро на седмица, т.е. около 400 евро на месец, което прави приблизително 3500 евро за цялата бременност.
Стигаме до раждането.
За 2026 г. НЗОК заплаща на лечебните заведения 1 847,88 лв. (945 €) за естествено раждане и 1 296,00 лв. (663 €) за раждане чрез цезарово сечение. В тази суми влизат необходимите изследвания, медикаментите, упойката (при секцио), консумативите и медицинските процедури, както и болничният престой. Но тук идва голямото „НО“. В сумата не влиза прословутият „Избор на екип“, а без избор на екип практически не можеш да родиш, т.е. щеш не щеш трябва да избереш екип, ерго да си платиш. Таксите за избор на екип започват от 1000-1200 евро и стигат до над 4000-4500 евро според болницата. Срещу въпросната допълнителна такса за раждане получаваш… екип (естествено) и два прегледа на майката и бебето в рамките на двата месеца след раждането, както и една торбичка с всевъзможни тестерчета на козметични и други продукти от различни производители (с рекламна цел, разбира се).
Сметката дотук: 3500 € за проследяване на бременността + минимум 1000-1200 € за раждане = 4500-5000 €. Изобщо няма да коментирам колко струва една детска количка, креватче, дрешки, шишета за хранене, храни и т.н.
На този фон, еднократната помощ за раждане на дете през 2026 г. е:
- За първо дете – 375 лв. (192 €)
- За второ дете – 900 лв. (460 €)
- За трето дете – 450 лв. (230 €)
- За четвърто и всяко следващо дете – 300 лв. (153 €)
- При раждане на близнаци помощта е 900 лв. (460 €) за всяко дете, независимо от поредността им.
Само за сравнение ще отбележа, че през 1971 г. майка ми е получила за моето раждане еднократна помощ в размер на 250 лв. (квитанцията за помощта стои в акта ми за раждане, затова я знам), които са се равнявали на две средни работни заплати за страната за онова време (130 лв. средна заплата). В момента средната заплата у нас е 1400 €, т.е. по логиката на едновремешната демографска политика би следвало днес еднократната помощ за раждане на дете да е около 2800 €. А тя е 200-400 € според поредността на детето.
Продължаваме нататък с месечните детски надбавки.
През 70-те години на миналия век детските надбавки не зависят от дохода на семейството – изплащат се за всички деца и са в следните размери:
- Първо дете – 15 лв. (=11-19% от месечната заплата)
- Второ дете – 30 лв. (=23-38% от заплатата)
- Трето дете – 55 лв. (=42-69% от заплатата)
- Четвърто и всяко следващо – 15 лв. (=11-19% от месечната заплата)
През 2026 г. право на добавки имат семействата със средномесечен доход до 811 лв. на член от семейството (около 415 евро) за предходните 12 месеца, а самите добавки са в следните размери:
- 1 дете – 50 лв. (=1,82% от СРЗ)
- 2 деца – 110 лв. (=4,00% от СРЗ)
- 3 деца – 165 лв. (=6,00% от СРЗ)
- 4 деца – 175 лв. (=6,36% от СРЗ)
- За всяко следващо дете – +20 лв. (+0,73 пр. пункта от СРЗ)
Стигаме до отпуска по майчинство.
През 70-те години майката е получавала 100% от трудовото си възнаграждение, т.е. не е имало намаление на дохода по време на отпуска по майчинство. В Конституцията от 1971 г. е записано, че отпускът се ползва „при запазване на трудовото й възнаграждение“. Т.е., ако е получавала заплата 120 лв., майчинството също е 120 лв., при 200 лв. заплата и майчинството е 200 лв., и т.н.
Важно е да се отбележи, че до 1985 г., когато се въвежда отпуск до 2-годишна възраст на детето, продължителността на отпуска за отглеждане на дете е била доста по-малка:
- 120 календарни дни при първо дете;
- 150 дни при второ;
- 180 дни при трето;
- 120 дни при четвърто и всяко следващо дете.
През 2026 г. в България отпускът по майчинство е един от най-дългите в Европа – общо до навършване на 2-годишна възраст на детето, като обезщетенията са различни за двата периода:
- Първи период – бременност и раждане: 410 календарни дни, от които 45 дни се ползват преди термина. Размер на обезщетението: 90% от среднодневния осигурителен доход за последните 24 месеца преди започване на отпуска.
- Втори период – от 410-ия ден до навършване на 2 години. След изтичане на 410-те дни майката (или друго правоимащо лице, което ползва отпуска) получава фиксирано месечно обезщетение в размер на 780 лв. (399 €).
Ако майката се върне на работа преди детето да навърши 2 години, тя има право да получава 50% от обезщетението за втората година, т.е. 390 лв. (199 €) месечно, докато детето навърши 2 години.
Към всичко казано дотук си струва да добавим още няколко съществени проблема:
- Проблем е да си намериш педиатър, при който да запишеш новороденото. В нашия случай се задвижи изпитаният механизъм „връзки“.
- Изключителен проблем особено в София е да намериш място в ясла и детска градина.
- Следват проблемите с качественото образование, публичната среда и т.н.
След всичко това предполагам никой не се чуди защо в края на 80-те години на ХХ век гонехме 9 млн. жители, а сега не е сигурно дали сме и 6 милиона, като бройката непрекъснато намалява.
За съжаление, демографската политика у нас е само на хартия и е повод единствено за публични дискусии, работни групи и пр., но на практика никаква демографска политика нямаме. Крайно време е да се приложи комплексна политика, насочена към подкрепа на раждаемостта, защото само с добри пожелания не става.