Навремето първата ми месторабота беше в библиотеката на Научно-изследователския институт на армията. И такъв имаше. И не просто имаше, а беше уникална структура, с изключителен принос към родния БВП, а и към сигурността ни.
В института бяха привлечени най-добрите учени, инженери, химици, физици и всякакви други специалисти, чиито разработки захранваха тогавашния Варшавски договор. Без да преувеличавам, по научна дейност в областта на отбраната бяхме по-напред и от тогавашния СССР.
В библиотеката (секретна библиотека, със специален достъп) се съхраняваха всички разработки на военно-техническото и научно разузнаване. Помня колко бяхме впечатлени от технологията „стелт“, която влезе години по-късно на въоръжение в САЩ, но нашето разузнаване успя да стигне до нея сравнително бързо.
На територията на института имаше производствен комплекс, където се правеха прототипи на всички нови разработки – от чипове до танкове и други бойни машини.
Имаше и изложбен център с експозиция на всички прототипи. Поне веднъж месечно в изложбения център идваше някоя правителствена делегация (основно от държавите от Варшавския договор, както и от арабския свят), която разглеждаше новите разработки и си поръчваше съответните количества. Често в тези срещи участваше самият Тодор Живков или минимум Добри Джуров, което подчертаваше важността на преговорите. Поръчките, естествено, се изпълняваха от военно-промишления ни комплекс, който работеше на пълни обороти, а на финалната права се включваше „Кинтекс“, който извършваше съответните търговски сделки.
Говоря за една изключително добре организирана „смазана машина“, която осигурява износ с висока добавена стойност и във висока степен гарантира националната сигурност.
Защо ви разказвам всичко това?
Защото още в първите години на демокрацията (ако не греша, през 1992 или 1993 г.) институтът беше закрит, базата – съсипана, експертният потенциал – разпилян. Всички тези уникални умове бързо се преориентираха, като си направиха собствени малки фирми, други пък заминаха да работят в чужбина за гиганти като „Мерцедес“, „Фолксваген“ и мн. др., а трети… станаха таксиметрови шофьори, например.
Днес правителството решило да прави Център за иновации в отбраната. Похвално! Казвам го съвсем искрено. Само не разбрах защо ги ручахме жабетата и защо трябваше да минат повече от 30 години, за да се сетим да възстановяваме нещо, което с лека ръка сме разбили. Дано успеят да осигурят съответната база, научен потенциал, данни от разузнаването (ако изобщо има такова)…
Уви, това не е единственият пример за съсипия и липса на държавническо мислене…