Нямам претенциите да съм специалист по външна политика, още по-малко външнополитически анализатор, но събитията от последните дни ме провокираха да споделя някои „къдрави“ мисли.
Първо, Джей Ди Ванс хвърли бомба, като каза, че царят е гол – нещо, което всички нормални хора виждаха, но им беше забранено да го изричат на глас, а всеки позволил си коментар в подобна посока беше тутакси етикетиран като путинист, четирихилядник, дезинформатор и пр. Ванс удари евробюрократите със собствения им парцал и се размириса – играят го обидени, рязко смениха подлизурския тон към САЩ с опити да се правят на велики лидери, стожери на европейската независимост и пр. Допреди месец друга песен пееха…
Обиденият евроелит се държи като подсмърчащо дете в детска градина в стил „аз пък повече няма да си играя с теб“ или „няма да ми пипаш играчките – те са си мои“.
Защо САЩ и Русия си правят двустранна среща, чуди се подсмърчащият евроелит. Вероятно защото могат. Ама не можело да си говорят така двустранно, трябвало и евроелитът да е там… Само че самозабравилият се евроелит не си дава сметка, че него никой не го брига за фактор и никога не е бил фактор, а само удобен сателит на Америка и нищо повече. Сега Америка констатира, че сателитът е повреден и предпочита да се оправя без него. Освен това, Америка има да си оправя влошените отношения с Русия, които впрочем бяха разрушени от Байдън не в името на американските интереси, а в името на частните му фамилни интереси. И това настоящият американски Шериф го знае, както го знае целият свят. Само евроелитът отказва да го признае.
Америка има нужда от прегръдката на Путин, за да го измъкне от китайската прегръдка, защото руско-китайската любов стана твърде силна и неудобна за американските интереси. И в този любовен триъгълник място за евролидерите няма, но те и това отказват да осъзнаят. Затова си се събират на групички да си подсмърчат колективно и да помпат мускули, като че ще изплашат някого… Нашите пък се напрегнали що не ги поканили и те да подсмърчат. Абе, кротувайте си и не се навирайте излишно между шамарите, да не го отнесете и вие!
Решението за Украйна не можело да се вземе без евроелитът и без самата Украйна. Верно ли? Че кога победените са участвали във взимането на решения? А сред победените е и евроелитът. Големите братя ще си решат каквото искат – нито ще е за първи път, нито за последен. И същият този евроелит, като се свести от шамарите, отново ще започне да се кълне във вярност на задокеанския брат и да му играе по свирката.
Но да се върна малко на родна земя. Днес президентът Радев рече, че не трябва да пращаме войска в Украйна и целият политически кошер зажужа с категорична подкрепа на думите президентски. Брех, ти да видиш! Единомишленици! Че откога така, бре, откога Украйна не ви е толкоз свидна? Цял ден се опитвам да си представя, ако Радев беше казал това преди няколко месеца, какви щяха да са реакциите. Мога да се обзаложа, че дебелото момче, например, щеше да се хвърли на амбразурата срещу „мистър Кеш“ и да избълва купища евроатлантически бълвочи. Но нееее…. днес същото това момче категорично подкрепи Радев. О, чудо! Аналогични щяха да бъдат реакциите и на останалите „евроатлантически“ партии, но и те днес вкупом се оказаха „от правилната страна на историята“. Защото те винаги се стремят да са от правилната страна на историята, без да е ясно кой всъщност решава коя е правилната страна.
Изобщо напоследък ми е изключително забавно да наблюдавам как умнокрасивитетът се чуди как по-успешно да се завърти, така че отново да се окаже от правилната страна на историята. По този повод в съзнанието ми изниква поговорката „Накъдето и да се вратиш, Вуте, д***то ти ке биде все отзад“
Толкоз засега от мен, че пак много се отплеснах, ама сърце юнашко не трае Хубава да ви е вечерта!