На този въпрос непрекъснато ни натрапват един и същи отговор, който трябва безалтернативно да приемаме за единствено правилен. Нюанси и различни гледни точки са недопустими! Всеки дръзнал да търси истината тутакси бива „украсен“ с всевъзможни епитети, приравняващи го с чудовище или минимум с неандерталец. „Интелектуалци“ късат ризи в защита на изстрадалия украински народ, отказвайки да признаят истинските причини за това зверско кръвопролитие, а зад привидното съчувствие към украинския народ всъщност стои подплатена с финикийски знаци вярност към сатрапите, които вкараха този народ във война, глад и мизерия.
Казват, че най-много се лъже по време на лов и на война. И тази война не прави изключение от правилото. Лъжите са толкова много и толкова нагли, че вече започвам да се замислям дали изобщо има смисъл да правим опити да ги разобличаваме. Все пак ИМА СМИСЪЛ! Вярвам, че рано или късно истината ще излезе наяве и тогава ще има много притихнали дребни душици, които днес веят синьо-жълти знамена и смело раздават морални присъди от амвона на своята непогрешимост и праведност.
В търсене на истината споделям този документален филм, направен през 2015 г. от един немски журналист – Марк Барталмай. Той е единственият западен журналист, който заедно със своя екип прекарва в заснемане 9 месеца в Донбас. Престоят му е в разгара на най-ожесточените боеве между украинската армия и местното опълчение. Когато пристига, не открива никакви журналисти на място. Всички кореспонденти стоят удобно в Киев и препечатват каквото им съобщи генералният щаб на Украйна, разпръсквайки тази информация по световните агенции.
Кои и защо се бият в Донбас? Как живеят местните хора в условията на жесток военен конфликт? Какви са техните надежди и мечти? На тези въпроси Бартелмай търси отговори на мястото на събитието.
Филмът прави кратко описание на предисторията – събитията, довели до злополучната война, Кримските събития, зверствата от Одеса. Барталмай пристига в деня на свалянето на самолета MH-17 и показва множество кадри катастрофата и наблюдава отблизо процеса на унищожаване на доказателствата. След това се прехвърля на донбаска територия, където разкрива за премълчаната действителност на хората там, както и успява да се държи близо до бойните действия, показвайки друго лицето на тази войната.
Когато филмът е готов, той има няколко прожекции в Германия, преди да бъде забранен, защото „не споделя официалната линия, която Германия следва“, макар и филмът да е достоверен. Подложен е на жестока цензура и репресии от страна на властите.
Гледайте: Украинска агония. Премълчаната война
Документален филм, 2015 г., 102 минути
Режисьор: Марк Барталмай
Сценарист и редактор: Франк Хьофер
ВЪВЕДЕНИЕ
През есента и зимата на 2013-2014 г. в Киев започват масови протести, известни като Майдан. Постепенно протестите се превръщат в планиран преврат срещу законно избраното правителство на Украйна. В подкрепа на насилственото и кърваво завземане на властта застават САЩ и ЕС. Малко след „революцията“ довереници на „новите господари в Киев“ са разпратени в цялата страна, за да попречат с всички средства на очакваните протести срещу тяхната власт. Тези довереници пътуват с наречените от тях „Влакове на приятелството“. За Крим влакът отпътува с девиза „Крим е Украйна! Ако ли не – смърт на цялото население!“.
Преди украинската армия да пристигне в Югоизточна Украйна, там пристигнаха радикалните отряди на протестиращите от Майдана. Те искаха да наложат послушание над „руските псета от Изтока“, както наричат местното население. Започнаха да изчезват местни хора. Разгоряха се заплахи, обиди и насилие. Майдански отряди започнаха публично да линчуват местни кандидати за президентските избори и те се отказваха от кандидатурите си. Гласът на Изтока и Югоизтока в Украйна беше заглушен.
Но хората от този регион помнят Оранжевата революция от 2004 г. Този т.нар. Първи Майдан им донесе за 10 години дискриминация и незачитане. Този път най-известната част от Югоизтока – Донбас, посрещна своите стари неприятели със съпротива. И поиска самоуправление в една нова федерализирана Украйна. Новата власт в Киев отговори на това искане с изпращане на армия. На 15 април 2014 г. прозападното правителство започна „Антитерористична операция“. Това означава война срещу собствените си съграждани. От този момент нататък Киев нарича народа на Донбас „терористи и сепаратисти“. Новоизгрелите украински политици казват, че населението на Донбас трябва да бъде „унищожено и прогонено“. За да постигнат това, украинската армия основно обстрелва цивилни (невоенни) обекти. Обстрелва обикновените хора. Градовете Краматорск, Славянск и Луганск постоянно бяха изложени на бомбардировки. И все още са. За една година бомбите и военните атаки доведоха до убийството на повече от 6000 мирни жители – мъже, жени и деца…
НАЧАЛО НА РАЗКАЗА
Вече от два месеца сме в Донбас, но за пръв път се озовахме в центъра на битка. Да видиш такава битка е екстремно преживяване. Но най-големият ужас е да видиш после изоставените украински позиции… Непогребаните украински войници… Погребват ги враговете им – опълченците, и събираха вещи на загиналите, за да ги предадат на близките им.
От началото на 2014 г. ставах все по-загрижен за случващото се в Украйна. Дадох си сметка, че този конфликт, тази война се представяше по много различни начини. По взаимноизключващи се начини. Като цяло, тази война сякаш не беше реалност за медиите в Германия и на Запад (Европа – САЩ). Затова ние отидохме там, на мястото на войната, в Донбас. Исках да видя със собствените си очи какво се случва там. Към онзи момент в столицата на Донбас – Донецк, се водеше, че са акредитирани 400 журналисти. В действителност се оказа, че огромната част от тях не са там и никога не са стъпвали. Така в зоните на боевете – Донецк, Донбас и прилежащите земи, тези западни журналисти и техните екипи ги нямаше. Не ги видяхме. Репортажите си те пишеха далеч от фронта – от Киев и Харков. Информацията си получаваха от Украинския кризисен медиен център (източник на новото правителство в Украйна). Във военните зони тях ги нямаше.
МАЙДАНЪТ
Всичко започна с Майдана през ноември 2013 г. Сещам се за една реч на Виктория Нюланд (зам.-външен министър на САЩ). Тя каза, че е била на Майдана и видяла мирно протестиращи, които пеели химна и се молели за мир, а службите за сигурност им отговорили с брутална сила и ги накарали да се разотидат. По същото време започнаха да се появяват кадри, които показваха точно обратното. На тези кадри протестиращите далеч не бяха кротки – виждаше се едно чудовищно насилие от тяхна страна. Полицията беше получила заповед да не реагира на никакви провокации. Междувременно, протестиращите използваха оръжие – коктейли Молотов, бухалки, пръти и други оръжия. Всичко това оставя впечатление за една добра предварителна подготовка. Например, коктейлите Молотов – ясно е, че е нужно да ги подготвиш предварително, а после да си готов да ги използваш. Извършителите бяха предварително обучени.
После последваха разговори с външни международни посредници. Президентът Янукович, срещу когото протестираха, заяви, че е готов за отстъпки… Същата вечер протестите ескалираха и стигнаха повратна точка.
Дори и преди това събитие нивото на медийно отразяване въобще беше далеч от някаква обективност. Толерираха се само определени мнения и нагласи. Идеята беше да се увлекат възможно най-много хора в определена насока. Те, в крайна сметка, не се задоволиха само с дезинформация и потулване на реалната картина, а преминаха към откровени лъжи. Затова оцених Майдана през съвсем друг от официалния медиен поглед. Какво се целеше с тези протести? За мен вече нямаше съмнение – целта беше да се предизвика война.
КРИМ
Един от първите резултати на Майдана беше референдумът в Крим. Местното население зае ясна позиция спрямо централната киевска власт – вашият път не е наш. Когато през 1991 г. Украйна се отдели официално от СССР, в Крим имаше референдум, по време на който жителите се произнесоха против създаването на самостоятелна Украйна и влизането им в новата държава. Затова и лозунгът на сегашните майданови сили („Крим е Украйна или ще бъде унищожен!“) не можеше да остане без последици. На проведения референдум 95,5% гласуваха за присъединяване на Крим към Руската федерация. Присъединяването на Крим към Русия получи сериозен отзвук. Твърдеше се „Путин анексира Крим и предстои да потиска всички неруски малцинства там“. Тази кампания услужливо пропусна следното: правителството на Путин прие закон, според който всички преди изселвани малцинства от Крим имат право на завръщане там, като същите получават пълни права, включително правото на компенсации.
Отделянето на Крим чрез референдум усили борбата в Югоизточна Украйна. Протестите в Донецк и Луганск зачестиха, окуражени от успешното отделяне на Крим от Украйна. Те не искаха пълно отделяне, а федерация с Украйна. Хората в Донбас си представяха, че е дошъл моментът да получат реални права по отношение на това какъв език да ползват и какъв да изучават децата им в училище. Беше важно за тях да получат икономическа самостоятелност. В отговор на това, през април 2014 г. украинските власти започнаха „Антитерористична операция“ срещу Югоизточна Украйна. Тази редовна армия в началото определено нямаше нагласата да воюва и да убива мирни граждани. Имаше диалог между двете страни. Местни жители искаха обяснения от военните защо са пристигнали там и какво смятат да правят. Постепенно войниците свалят оръжие. В крайна сметка, нито една от страните не искаше да се лее кръв. Затова и инициативата за конфликта дойде от тези, които го бяха запланували.
Сега трябваше да стане ясно, че единствено решенията на официален Киев имаха значение. И за това бяха използвани всякакви средства. Моментът беше такъв, че трябваше да пречупят местната опозиция.
ОДЕСА
До началото на май 2014 г. в Одеса беше напълно спокойно. Протестите срещу Майдана бяха мирни. Но Одеса има огромно стратегическо значение за Украйна. И затова точно в Одеса беше предвиден и изпитан един кошмарен сценарий. Започнаха шествия на „Десен сектор“ (фашистка организация) със скандирания „Руснаците под ножа! Под ножа!“. Подпалиха сградата на Профсъюзния дом, където противниците на Майдана бяха блокирани. Повечето бяха сериозно ранени от побоя. Много изгоряха при пожара. Според един млад лекар-очевидец, жертвите са около 200 души. посланието беше ясно: „Одеса е част от тази Украйна, в която не може да се надига глас срещу извършеното на Майдана“.
Главните медии в САЩ и Западна Европа съобщиха за случилото се като за възникнал пожар, в който има жертви. Малкото по-подробни репортажи уверяват публиката, че проруски сепаратисти са причинили пожара, а украински протестиращи са спасявали проруските активисти, вадейки ги от горящата сграда. Жертвите се превръщат в убийци, а убийците – в герои! Фактите са изкривени до неузнаваемост.
ДОНБАС
Влязох в контакт с Опълчението. Попитах руските доброволци и местните опълченци защо се включват. Отговорите им бяха сходни. За тях тук се надига фашизъм. Затова са доброволци, които искат да го спрат.
През 2014 г. раздираната от война Украйна е най-опасното място за журналисти в света. Шестима от журналистите, с които работех, станаха жертви. Трима от тях – по време на пътуване в автобус, въпреки че върху този автобус имало надпис „Деца“. И в него са се возили деца, но той е бил обстрелван. Други трима журналисти са се намирали до летището в Донецк, където украински танк ги поразява.
Ето ни сега някъде между Амброзовка, Иловайск и Дебалцево. Имаше ожесточени боеве. Опълчението беше уверило останалите живи украински войници, че могат да напуснат по осигурен коридор и да се приберат към домовете си. Обаче украинските войници отказват да се предадат и да оставят оръжието си. Опитват се да пробият обръча отново и отново… Този отказ доведе до катастрофа за тях. Украинските позиции бяха разбити след ожесточени боеве. По-щастлива съдба имаха онези украински войници, които се предадоха близо до границата с Русия. Те поискаха да отидат на руска земя и там не бяха третирани като военнопленници. В масовия случай загубилите украински войници изпитваха глад и враждебност от местното население. Хората ги питаха какво правят там. Някои от украинските войници са изгубили напълно човешкия си облик – правили са всякакви издевателства над местните жители. Други са напълно объркани от момента, в който си дадат сметка срещу кого са воювали – били са изправени срещу своите сънародници, не срещу Русия. Било им казано, че отиват на военно учение, след което били мобилизирани. Съобщили им, че ще се бият с руснаците, с чеченски отряди, които са нахлули в Украйна. В един момент разбират, че ще бъдат употребени за пушечно месо.
Станал е тежък обстрел в центъра на Донецк и отиваме към мястото на събитието. Бомбардирана е жилищна сграда, детска градина и фабрика. Чувам от западните медии, че наречените от тях „сепаратисти“ са отговорни за бомбардирането на градовете. На място лесно може да се установи кой изстрелва снарядите. Нали тук са представители на ОССЕ. Съвсем очевидно е, че нито Донецк, нито Луганск са обстрелвани от народното опълчение. Стрелбата произлиза от украинската армия. Тази армия обстрелва нарочно жилищни райони и приема убиването на мирни жители с хладнокръвно мълчание. Статистиката е жестока. Всеки ден в тукашната морга пристигат по 50 безжизнени тела. Един път седмично докарват и убито дете. В периода август 2014 – януари 2015 г. само тази морга е приела телата на 34 убити деца. Показваме тялото на 4-годишно убито дете в бомбардировки. Светът трябва да види това. И изведнъж получаваме следната реакция от Украйна: „Убито е дете на колорадските бръмбари – това е хубаво“… „Колорадските бръмбари“ е украинска обида към местните жители.
Когато в Киев разбраха, че Донбас няма да спре да се съпротивлява, новата власт спря всички социални и пенсионни плащания към областта. Пред Върховната рада президентът Петро Порошенко заяви: „За нас ще има работа, за тях – не! За нас пенсии ще има, за тях – не! За нашите деца и пенсионери ще се грижим, за техните – не! Нашите деца ще ходят на детски градини и училища, а техните ще живеят в бомбоубежища! Ето това е начинът, по който ние ще спечелим тази война!“
От август жителите на Донбас спряха да получават пенсии и заплати. 250 държавни предприятия в енергетиката спряха да работят. Това стана точно преди зимата. Ясно беше, че местното население го очакват големи изпитания. Не само че беше бомбардирано, но е и лишено от каквото и да било препитание. Положението с липсата на лекарства и храни излезе извън контрол. Тогава Руската федерация реши да се намеси и изпрати 8 хуманитарни конвоя с храни и лекарства. Тези доставки не са спирали оттогава. Без тези доставки болници, училища и други институции нямаше как да продължат да работят. За Запада териториалната цялост на Украйна се оказа дотолкова приоритетна, че според него не биваше дори тези руски конвои да преминават границата. Това беше по-важно, а не състоянието на хората, изпаднали в крайна беда. А имаше райони като Луганск и Горловка, които бяха напълно откъснати от света. Там хора умираха буквално от глад. Без тази помощ то Русия гладът там щеше да продължи.
Само когато украинската армия претърпи тежки поражения, правителството в Киев се сеща да иска нови дипломатически преговори. Оказва се, че всички примирия Украйна ползва само за едно – да реорганизира своите военни части, за да са готови за нови нападения. Никакво намерение не е изразено в тази война за сериозни преговори и намиране на мирно решение.
Нека погледнем преговорите за Споразумението за примирие, известно като Минск 2. Те се състояха с участието на официалните представители на Германия, Франция и Русия – Меркел, Оланд и Путин. На преговорите президентът Порошенко категорично отказа да се включи точка за спиране на огъня при Дебалцево. Той още вярваше, че там украинската армия ще постигне военна победа.
Че новата власт в Киев не желае мир, личи от нарастващата им бойна активност. От началото на 2015 г. все повече военни инструктори от САЩ, Великобритания и Канада пристигнаха в Украйна. Доказано бяха доставени отвън военни материали, например, американски бойни машини „Хъмви“, а също и тежки картечници за тях. Има свидетелства, че Украйна ползва оръжие на НАТО. Вече са изстрелвани по Донбас противотанкови снаряди с обеднен уран. Такива снаряди не само поразяват моментната цел, но тяхната радиоактивност нанася дълготрайни щети върху жителите.
Прави се опит Порошенко да бъде представен в добра светлина пред света. След като е снабден с професионални инструктори и модерно оръжие от Запада, Порошенко си дава вид, че иска да се отърве от фашистките батальони. Нужно е те да бъдат прикрити – да не безпокоят аудиторията на Запада, като напомнят за фашизма.
Да бъде подкрепена Украйна означава да бъде подкрепен курсът на Порошенко към война.
Районите на Славянск, Краматорск и Донецк са важни не само за местните хора, които ги населяват. Към Донбас са отправили поглед чуждестранни инвеститори. „Шеврон“ и „Шел“ искат концесии в Източна Украйна. Оказа се, че районът е богат на шистов газ. Монополната корпорация „Монсанто“ също е хвърлила поглед тук. С перспективата на ГМО културите това е един важен бъдещ пазар с големи печалби.
А Украйна наистина има за какво да бъде приобщена към Запада – към ЕС и САЩ. Населението й ще предостави евтина работна ръка на Западна Европа. Нищо, че това означава Украйна просто да се превърне в един запустял заден двор на богата Европа.
Заради всичко това: войната трябва да продължи! Тази война е добре дошла за МВФ, ЕС и САЩ. Крим и Донбас са ключът към една бъдеща война срещу Русия. Планът е безалтернативно Русия да бъде въвлечена в нова война. Така тя трябва да бъде отслабена военно и икономически.
Вие разбирате, че този конфликт не е планиран да се ограничи териториално само с Украйна. Не е важно дори кой от кого се отцепва и дели. Това е само инструмент към по-мащабен конфликт. Изумително е, че точно на Донбас и неговата съпротива се падна да бъде пречка за този мащабен план. Донбас пречи на Украйна да нападне Русия.
Героичната съпротива на Донбас изненада всички – както Запада, така и самата Русия. Стана така, че защитниците на Донбас (опълчението) предотвратиха десетки и стотици хиляди жертви. Тези жертви щеше да даде Украйна, ако беше успяла да нападне Русия.
Това исках да знаете.