Откакто излязоха резултатите от националното преброяване на работодателските организации, един от кандидатите за представителност – БРАИТ, не спира да плаче горко, а председателят на организацията обикаля телевизиите, за да се оплаква от тази „несправедлива и порочна“ процедура, която е лишила организацията му от участие в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Според БРАИТ, НСТС е „трибуна на съглашателство и гумен печат на конюнктурни решения“. Изобщо цялата реторика е бомбастична, но лишена от разум и демонстрираща очевидна липса на елементарни познания за това какво представлява системата за социален диалог, как е структурирана, как функционира и т.н.
Какво представлява Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС)?
Това е консултативен орган, създаден чрез Кодекса на труда, в който се обсъждат „въпросите на жизненото равнище“ и в който участват представители на трите страни в индустриалните отношения – държава, работодатели и синдикати. Съставът на съвета се определя чрез т.нар. преброяване на синдикатите и работодателските организации, което се провежда през четири години. За да членува в НСТС, всяка организация трябва да отговаря на определени критерии, заложени в Кодекса на труда.
Съгласно чл. 35 от Кодекса на труда, за да е национално представителна една работодателска организация, тя трябва да отговаря на няколко основни критерия, сред които:
- Да има не по-малко от 1500 членове (компании)
- Да има не по-малко от 100 000 работници и служители, наети по трудов договор, във всички членове на работодателската организация
- Да има членове в не по-малко от една четвърт от икономическите дейности (т.е. да покрива не по-малко от 21 икономически сектора)
- Да има членове в повече от една четвърт от общините (т.е. поне 67 общини)
От БРАИТ твърдят, че са подали документи, многократно покриващи критериите. Сигурно е така. Но какво си подал и какво са ти признали са две различни неща.
Обяснявам накратко каква е процедурата:
- Всяка работодателска организация представя в МТСП списък с членовете, които са я упълномощили да ги представлява в НСТС (преди това тече процес по събиране на пълномощни).
- НСТС прави проверка и, ако една и съща компания фигурира в списъците на повече от една работодателска организация, отпада от всички списъци, освен ако някоя работодателска организация не докаже, че само на нея е предоставено пълномощно. Ако има повече от едно пълномощно, отпадат всичките (фирмата не се брои в нито един списък).
- МТСП изисква допълнителни доказателства за всеки „дублаж“, така че да установи коя фирма в чий списък има право да стои или не.
- След финалното подаване на допълнителни пълномощни МТСП преценява къде кои компании остават (т.е. за кои е абсолютно ясно, че са упълномощили конкретна организация) и излиза с решение дали организацията Х покрива или не критериите за национална представителност.
На последното преброяване (а и на предишните) имаше много „дублажи“, т.е. едни и същи компании бяха в няколко списъка. Включително компаниите на членовете на УС на БСК изведнъж се оказаха и в други списъци и се наложи в последния момент (буквално за 2-3 дни) да събираме нови пълномощни. От БРАИТ твърдят, че другите организации са им откраднали упълномощители. Истината е, че и от БРАИТ бая бяха крали.
Преброяването през 2024 г. (пък и предишните) беше доста грозна процедура и от грозотата се опариха абсолютно всички организации. БРАИТ плачат, но и ние имаме достатъчно основания да плачем – това, че не го правим официално, не означава, че сме доволни от картината. В крайна сметка, на абсолютно всички организации им орязаха първоначално подадените бройки. БРАИТ не са изключение! Разликата е, че дори след орязването част от организациите продължават да покриват критериите (БСК ги покрива многократно!), а други остават под чертата.
Оставането под чертата за БРАИТ се оказва изумителна драма, която дори те не могат да обяснят, защото определено не са наясно как функционира системата за социално партньорство, ако съдя по нелепиците, които се леят в ефир.
БРАИТ са силна организация, но в ограничен сегмент от икономиката – високотехнологичния бизнес. Те със сигурност НЕ покриват критерия за най-малко една четвърт от икономическите сектори (които общо са над 80). Не може организация с покритие в няколко сектора да претендира за национална представителност. Да, със сигурност имат браншова представителност (за техния си сектор), но не и национална! И в това няма никаква драма. Никой не ограничава БРАИТ да членува в някоя национална организация и чрез нея да получи представителство, за да защитава интересите на собствения си бранш. Напъните да получат национална представителност не почиват на никаква логика, нито на нормативните правила. А тези правила са съобразени и с националните традиции, и с европейските норми и практика.
Казано накратко, крайно време е плачът по медиите да престане и да помислят каква е логичната и нормална форма за участието им в системата за социално партньорство. Добре дошли са в БСК 🙂 и могат да бъдат спокойни и сигурни, че интересите им ще бъдат защитени, както го правим и за останалите си членове. Практиката ни е, когато в НСТС се гледа проблем на определен сектор от икономиката, да водим на заседанието представител на този сектор. Така че няма проблем по темите, касаещи БРАИТ, техни представители на участват в заседанията на НСТС по линия на членството им в някоя национална работодателска организация, каквато е БСК. Вместо да чертаят апокалиптични картини, да си охладят малко страстите и да седнат на масата на преговорите с някоя национална организация – това ще е полезно за фирмите, които представляват, ако наистина искат да ги представляват, а цялата работа не е в името на нечие его.
Впрочем, ако от БРАИТ продължават да смятат, че „НСТС е трибуна на съглашателство и гумен печат на конюнктурни решения“, не разбирам защо толкова се напъват да станат част от съвета 🙂 .
ПП: И пенсионерските съюзи ръсят тия дни глупости по темата „национална представителност“ – и те искали да са представителни, обаче нито са кандидатствали, нито изобщо имат право да кандидатстват, понеже според Кодекса на труда участие в НСТС имат работодатели и синдикати, но не и пенсионери. Както се казва, „не били компютри, а компоти“, но те си дрънкат и проклетисват… Ето само един цитат: „Ние недоумяваме и от друго решение на коалиционното правителство на Росен Желязков: включването в Съвета за тристранно сътрудничество на четири работодателски организации и два синдиката… Обединените пенсионерски съюзи остро протестират срещу това дискриминационно решение на кабинета „Желязков“ – четири организации на българския капитал да са представени в Съвета за тристранно сътрудничество, но в него да няма нито един представител на пенсионерските съюзи в България!“. За информация на пенсионерските съюзи, както вече споменах, място в НСТС имат само синдикати и работодатели и дискриминацията не е срещу синдикатите, а срещу работодателите, защото квотата за синдикални и работодателски представители е равна, т.е. синдикалната квота си я делят две организации, а работодателската – 4 организации. Така че всяка от работодателските организации има двойно по-малко представители от отделните синдикати.