Годината е 1946-та. На снимката са баба, дядо и мама.
Защо я споделям? Защото днес баба ми, на която съм кръстена, трябваше да навърши точно 100 години!
Това беше най-благият и позитивен човек, когото някога съм познавала. Нищо не можеше да й развали настроението – непрекъснато пееше, а радиото беше постоянен фон на живота й. Познаваше всички изпълнители по гласовете, знаеше авторите на всички песни (композитори, текстописци и аранжори), знаеше всички текстове наизуст… А какви истории разказваше… Помня ги и до днес.
За внуците си даваше мило и драго. Как ли не ми е угаждала. И как нито веднъж не ми се е скарала за нещо, а със сигурност съм я ядосвала понякога…
Когато ходех през ваканциите при нея, изваждаше шевната машина и ми даваше пълен достъп до килера с платовете (имаше топове платове), който аз наричах „магазинчето на маминка“. По цял ден с приятелки от квартала шиехме кукли-марионетки, а после правехме представления с тях. Дядо не беше особено доволен от това ми занимание, защото цялата къща беше осеяна с конци и парцалчета, а той страшно много държеше на реда и чистотата. Но баба някак успяваше да го усмири и детското ни царство да остане непокътнато.
В първи клас бях силно въодушевена от часовете по физическо възпитание, защото там трябваше да сме по цвички, с бели тениски и черни шорти. Когато се прибрах от училище, споделих това въодушевление с баба ми и я накарах, милата, да играе с мен гимнастика. Въпреки сериозното й тегло (беше пълничка), тя облече някакви шорти (идея нямам откъде ги намери) и започна да прави упражнения – важното е да не се кърши хатърът на любимата внучка… Ей, такава беше моята маминка – любвеобилна, винаги готова да положи усилия от всякакво естество, за да ти създаде настроение. А как готвеше… Боже!
Изобщо, това беше най-яката баба, която някой може да си пожелае!
Винаги ще я помня само с добро. Светъл човек! Да почива в мир! ❤