31 май е Световен ден без тютюнев дим – добър повод за възобновяване на дебата около тоталната забрана за тютюнопушене в България, която беше въведена точно преди пет години (от 1 юни 2012 г.).

Въвеждането на забраната се случи на фона на силно обществено недоволство и, по-лошото – в условия на сериозно (и на моменти изключително грозно) национално разединение по темата. В основата на това разединение стоеше недобрата аргументация на забраната от страна на нейните инициатори и защитници. Като цяло, този акт се осъществи на базата на няколко фундаментални лъжи:

Лъжа № 1: „Вторичният цигарен дим“ е опасен“ – напълно непотвърдено от науката твърдение, вярно точно колкото верен се оказа митът за глобалното затопляне, например. Но, както световната икономика се задъхва от това да плаща за измисленото глобално затопляне, така и ние се задъхваме да покриваме щетите на измислената от т.нар. „боклучава наука“ опасност от „пасивното пушене“. Кръстоносният поход срещу алкохола, тютюна и „нездравословните“ храни се води на база предполагаеми научни доказателства, които не отговарят дори на минималните научни стандарти.

Лъжа № 2: „Така е навсякъде в Европа“. Справка сред документите на Европейската комисия недвусмислено показва, че НЕ, НЕ Е ТАКА в Европа. Навсякъде в Европа (с изключение на 4 държави, сред които и България) има зали и/или заведения за пушачи. Дори в сградата на Европейския парламент има места за пушачи! Пуши се и на всички европейски летища, с изключение на българското. Като цяло, този закон е драстичен пример за свръхрегулация, надхвърляща базовите изисквания на европейското законодателство и практика. Такава забрана има само в 4 държави в ЕС, като неспазването й в Гърция на практика е държавна политика.

Лъжа № 3: „България е лидер по заболявания, причинени от тютюнопушене“. Въпреки мненията на лекари, че цигарите са основен рисков фактор за сърдечносъдовите заболявания, числата сочат друго. Данните на Евростат показват не само, че България не е лидер по този род заболявания, но нещо повече – лидери са именно страните, които са въвели най-рано и най-драстичните забрани на тютюнопушенето (Испания, Великобритания, Ирландия и Гърция). Това е още едно косвено доказателство за несъстоятелността на твърдението, че тоталната забрана за тютюнопушене има ползи за здравето на нацията. Двойно повече непушачи, отколкото пушачи получават сърдечни пристъпи – това показва националният електронен регистър по инвазивна кардиология. През 2016 г. от приетите в болница със сърдечен проблем 55% са непушачи, 30% са пушачи, а 15% са бивши пушачи. Т.е. дори сумарно настоящите и бившите пушачи са по-малък процент от непушачите със сърдечносъдови проблеми!

Лъжа № 4: „Пушачите тежат на здравната система“. Истината е, че пушачите чрез акцизите и данъците върху цигарите косвено издържат системата на здравеопазване, защото това са най-сигурните постъпления в бюджета. През 2017 г. здравеопазването се финансира с 12% от Държавния бюджет, а акцизите от цигари формират 7% от бюджетните приходи.  Т.е. повече от половината пари за здраве идват благодарение на пушачите, които са наказани!

Какви са ефектите от продължаващата вече пет години забрана?

• Публичен факт е, че в повечето оборотни заведения се пуши;
• Публичен факт е, че за това се плаща;
• Публичен факт е, че дори в парламента се пуши;
• Публичен факт е, че тази забрана е генератор за корупция и нелоялна конкуренция.

Истината е, че тоталната забрана за тютюнопушене не доведе до реално ограничаване на този вреден порок. Напротив, консумацията на тютюневи изделия расте. Освен това, ако до преди забраната все пак имаше ясно регламентирани места за пушачи и непушачи, то към днешна дата в огромна част от заведенията се пуши, а от това страдат преди всичко непушачите – просто те изгубиха гарантираните си места, чисти от тютюнев дим!

Този закон пренареди пазара на хотелиерски и ресторантьорски услуги по безпрецедентен, непазарен начин. Стотици фамилни бизнеси бяха докарани до ръба на фалита, а не малка част от тях бяха сполетени именно от такава съдба. Намаляха оборотите на заведенията, намаляха и работните места в този сектор. В опит за оцеляване много заведения на практика преминаха директно в „черната“ икономика – нарасна броят на частните клубове, които са без всякаква връзка с фискалната система, без контрол върху продаваните храни и напитки и с персонал без трудови договори. Косвен резултат имаше и за всички останали фирми по веригата – рекламни агенции, дистрибутори на храни и напитки, производители и търговци на мебели и ресторантско оборудване, които също калкулираха спад на оборотите.

Не на последно място, лицемерно е от страна на държавата с едната ръка да дава (субсидии за тютюнопроизводство), а с другата да отнема права (правото на свободен избор). Държавата с чиста съвест си прибира данъците и акцизите от тютюневите изделия, защото тяхната продажба НЕ Е забранена, а в същото време с още по-лека ръка разделя потребителите на услуги за развлечение на „правилни“ и „неправилни“, „подходящи“ и „неподходящи“, „правоимащи“ и „нямащи право“. А всъщност, правото на избор е индивидуално, особено когато става въпрос за пълнолетни хора, носещи глави на раменете си. В същото време, същата тази държава не прави нищо ефективно за намаляването на тютюнопушенето сред подрастващите. Под носа на „държавата“ децата пушат до оградите на училищните дворове и това очевидно не прави впечатление на законодателите.

Обществените проблеми могат и трябва да бъдат преодолявани не чрез лобистки наложени забрани, а чрез естествения пазарен принцип на търсене и предлагане. Ето защо, време е да бъде направена задълбочена последваща оценка на въздействието[1] на тази норма и да бъдат предприети съответните нормативни промени. Редно е законодателят действително да гарантира правото на непушачите на чист въздух, което не трябва да е за сметка на правото на пушачите да изберат „своето“ място. Изкуственото разделение на гражданите трябва да бъде прекратено!

Либерализацията на режима за тютюнопушене НЕ МОЖЕ да навреди на никого, тъй като посещението на заведение не е принудителна мярка, а въпрос на лично информирано решение на всеки един клиент. В същото време, запазването на режима в сегашния му вид НЯМА И ДА ПОМОГНЕ на никой, защото:

• децата продължават да пушат необезпокоявани пред училищата,
• пушачите намират заведения, в които законът се нарушава, а това генерира корупция;
• празниците се празнуват в съседни на нас държави, които са достатъчно мъдри да не спазват подобни глупави разпоредби,
• нелегалните цигари се продават необезпокоявано по пазарите на България и правят едни хора много, много богати,
• производителите на цигари бележат ръст в продажбите,
• тютюнопроизводителите получават субсидии за производство на тютюн,
• броят на пушачите нараства ежегодно, а държавата увеличава бюджетните си приходи от акцизи,
• НЯМА ПО-ЛОШ ЗАКОН ОТ НЕПРИЛОЖИМИЯ И НЕСПАЗВАНИЯ ЗАКОН!

[1] Закон за нормативните актове: Чл. 18б. (Нов – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) (1) Резултатите от прилагането на нормативен акт се проверяват чрез последваща оценка на въздействието. (2) Въз основа на проверката, ако е необходимо, се предлага отмяна, изменение или допълнение на нормативния акт.

Източник на данните за причините на смъртност: Евростат

Източник на данните за заетите лица в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“: НСИ

вж. Забраните за тютюнопушене в света (по държави)