Особености на националната демографска политика

демография

Населението на България се топи!

По един град, голям колкото Ловеч, изчезва всяка година!

Младите хора все повече мислят за „Терминал 2“…

И т.н., и  т.н.

Тези и други подобни кошмарни констатации вече се превърнаха в наше ежедневие. Като че ли дори започнахме да свикваме с тях и сетивността ни по темата все повече се притъпява.

Примиряваме се!

Ако това примирение беше само част от общата обществена умора, то нещата биха изглеждали закономерни. Проблемът, обаче, е че това примирение е официална държавна политика. Не, това не е моя субективна констатация – това е обективно съществуващ текст в Плана за 2016 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението на Република България (2012-2030 г.). Цитирам:

Обществото следва да бъде подготвено да приеме намаляването и застаряването на населението като неизбежна даденост през следващите десетилетия, в които институциите ще трябва да концентрират усилията си и да се изправят достойно пред целия набор от промени, които съпътстват този процес.

В духа на съвременните европейски тенденции и разбиране, институциите в България следва да възприемат позитивен подход към това явление и по този начин да намират не само най-верният път към справяне с възникващите проблеми, но и да превръщат предизвикателствата в нови възможности за устойчиво развитие.

От написаното всъщност става ясно, че примирението е нашата национална стратегия, а отговорностите на правителството се изчерпват до това да ни убеждава, че нещата са непоправими, че трябва да свикваме с тях, че трябва да гледаме положително на всичко това и че трябва да измислим как от лимона да си направим лимонада.

В България реформи може да не се правят, но пък стратегии си имаме за всичко. И планове си имаме към въпросните стратегии. А най-изумителното е, че дори имаме отчети за изпълнението на тези планове. Всичко щеше да е наред, ако написаното в тези документи е обективна истина, а не е плод на чиновническите усилия за напудрено прикриване на управленското бездействие.

За радост на авторите на тези документи, рядко се намират ентусиасти, които да отделят време да четат написаното в тях. За тяхно нещастие, обаче, макар и рядко, намират се 🙂 Е, аз си направих този труд. Попрочетох това-онова и, повярвайте, нелицеприятни звуци издавах, докато прелиствах страниците. Горките майки на чиновниците – залудо са се хабили деца да раждат, та сега заради децата им да ги споменават… с недобро.

Прочетеното може да бъде характеризирано с четири основни извода:

1. Тези документи са чисто отбиване на номера, като с цел демонстрация на изключителен обем работа материалите са наблъскани с една и съща статистика, старателно преписана от Националния статистически институт. Добре че поне той работи!

Например, в Националната стратегия статистическата информация и директно преписаните пасажи от анализи по темата заемат 94 от общо 151 стр. Приложенията са разположени на 24 страници. Следователно съществената част на документа е в обем от 33 стр. Излишно е да споменавам, че и тези 33 страници практически не съдържат почти никаква конкретика, която да води към реално подобряване на демографския баланс на страната ни.

2. Дори когато пише за демографското състояние на собствения си народ, родният чиновник не може да се отърси от низкопоклонничеството си пред Брюксел.

Българската демографска стратегия съвсем официално носи следното определение:

Стратегията за демографско развитие e националният отговор на демографската промяна, пред която е изправена Европа, изразяваща се във все по-ниски нива на раждаемост, остаряване на населението и интензивни миграционни процеси. Основните елементи на Националната демографска стратегия са формулирани в съответствие с разбиранията за демографска политика на ниво Европейски съюз, изразени в Зелената книга на Европейската комисия – “Посрещане на демографската промяна: нова солидарност между поколенията“ и Съобщенията в тази област…

3. Т. нар. стратегически цели, приоритети и мерки са нищо повече от добри пожелания и общи констатации – все неща, които и без чиновниците, писали документите, си ги знаем и можем да си ги формулираме.

Например, в Плана за 2016 г. за изпълнение на стратегията четем:

Сред препоръчителните мерки за посрещане на демографските предизвикателства в областта на здравеопазването са:

  • Създаване на условия за остаряване в добро здраве.
  • Създаване на условия за продължителна трудова и социална активност в добро здраве на гражданите.
  • Предприемане на мерки за удължаване на средната продължителност на живота в добро здраве с 2 години до 2020 г.
  • Подобряване ефективността на здравната система.
  • Подобряване на качеството на здравното обслужване.
  • Въвеждане на иновативни подходи и мерки в секторите на здравните и социалните услуги.
  • Подобряване на условията за безопасност и работа, съобразени с възможностите на възрастните хора.
  • Създаване на условия за равен достъп до висококачествени здравни услуги, вкл. превенция, лечение, рехабилитация и палиативни грижи.
  • Инвестиране в качествени здравни услуги и здравни технологии за ранна диагностика и лечение на заболяванията.
  • Възпитаване на здравословен начин на живот и профилактика на заболяванията сред населението.
  • Инвестиране във високи технологии в сектора на здравеопазването.

Пожелания, пожелания, пожелания… 

Аз лично мерки не видях и на това не му казвам „план“, но авторите така са кръстили въпросния документ, а Министерският съвет дори взел, че го приел. Хвала!

4. Стратегическите цели и очакваните резултати, доколкото изобщо са описани, са не просто неадекватни, но са преди всичко цинични.

Не мога да определя с друг термин очакван резултат от една демографска стратегия да е намаляване на населението с половин милион души до 2030 г.!

Не е нищо друго освен цинизъм стратегически планираното очакване тоталният коефициент на плодовитост да намалее от 1,57 на 1,5!

очаквани резултати

А как бихте нарекли стратегически планираният устрем на правителството да ни убеждава, че трябва да гледаме позитивно на ситуацията и да търсим начини да извлечем полза от нея?

Аз не мога да го нарека по друг начин освен ЦИНИЗЪМ!


Грозната истина е, че демографската политика у нас се изразява в констатации под формата на статистика и изпразнени от съдържание бодряшки лозунги от типа:

Хората са най-важният и ценен ресурс на България. Те имат право на достойно съществуване и пълноценно участие в обществото, на добро здраве и продуктивен живот в хармония с природата. Интегрална част от основните човешки права е и правото на развитие.

Всички български граждани се ползват с всички права и свободи, провъзгласени от Конституцията на Република България, законите на държавата и международните договори в областта на правата на човека, по които Република България е страна. Ефективна равнопоставеност се постига с прилагането на съответните норми на правото, без разлика на пол, раса, етническа принадлежност, произход, език, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, имуществено състояние, лично или обществено положение.

Демографската политика е интегрална част от цялостната политика за икономическо, културно и социално развитие на страната. Устойчивото развитие е средство за осигуряване на благосъстоянието на българските граждани – както на живеещите днес, така и на бъдещите поколения. Гаранциите за устойчиво развитие се създават с разумно и балансирано управление на населението, ресурсите и околната среда.

На фона на всичко това, никак не са изненадващи данните на Департамента по икономически и социални въпроси при ООН, чийтоБрояч на населението в света“ отчита, че само днес българите са намалели с над 100 души!


Ето още „бисери“ от стратегията:

Основната стратегическа цел през периода 2012-2030 г. на Националната стратегия за демографско развитие на Република България 2012-2030 г. е забавяне темповете на намаляване на броя на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост квалификация, способности и умения.

Реалистичната стратегическа цел на демографската политика до 2030 г. е забавяне на намаляването на броя на населението чрез целенасочено въздействие върху процесите на естественото движение (раждаемост, смъртност и миграция) едновременно с постигането на оптимален баланс на населението. Оптимизирането на баланса на населението означава установяване на такива пропорции по възраст, образование, здравен статус и пол, които да водят до устойчиво повишаване на качеството на живота на хората. 

Приоритети на демографската политика:

  • Забавяне на негативните демографски процеси и намаляването на броя на населението;
  • Преодоляване на негативните последици от остаряването на населението и подобряване на качествените характеристики на човешкия капитал;
  • Постигане на социална кохезия и създаване на равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот за всички социални групи;
  • Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата.
  • Адаптиране и синхронизиране на нормативната база с обществените потребности за балансирано демографско развитие на населението и развитието на качеството на човешкия капитал.

Основни направления на демографската политика:

I. Забавяне на негативните демографски процеси и намаляването на броя на населението

  • Насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца;
  • Подобряване на репродуктивното здраве на населението и превенция на стерилитета;
  • Подобряване на общата демографска информираност и сексуално-репродуктивна култура на населението;
  • Подобряване на общото здравословно състояние на населението и намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност;
  • Разработване на адекватна миграционна и имиграционна политика;
  • Значително намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст;

II. Преодоляване на негативните последици от остаряването на населението и подобряване на качествените характеристики на човешкия капитал;

  • Възприемане на комплексен междусекторен подход за активен и продуктивен живот на възрастните хора в добро здраве. Адаптиране на социалните системи към демографските промени и остаряването на населението – пазар на труда, пенсионна система, социално подпомагане и грижи, здравеопазване, образование, култура и др.;
  • Развитие на солидарност между поколенията;
  • Повишаване на общото образователно, духовно и културно равнище, квалификация, способности и умения на населението от всички възрастови групи;

III. Постигане на социална кохезия и създаване на равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот за всички социални групи;

  • Създаване на условия за равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот за всички социални групи;

IV. Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата.

  • Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата;

V. Адаптиране и синхронизиране на нормативната база с обществените потребности за балансирано демографско развитие на населението и развитие на качеството на човешкия капитал.

  • Въвеждане на задължителна оценка на въздействието върху демографското развитие на населението и качеството на човешкия капитал на всеки нов, изменян или допълван нормативен акт на държавата.

Забележете: През 2016 г. тепърва ще се въвежда оценка на въздействието, след като такава е задължителна съгласно Закона за нормативните актове, но никой не си прави труда да я прилага.

Вашият коментар

Translate »