Особености на националната демографска политика

демография

[stextbox id=”grey”]

Населението на България се топи!

По един град, голям колкото Ловеч, изчезва всяка година!

Младите хора все повече мислят за „Терминал 2“…

[/stextbox]

И т.н., и  т.н.

Тези и други подобни кошмарни констатации вече се превърнаха в наше ежедневие. Като че ли дори започнахме да свикваме с тях и сетивността ни по темата все повече се притъпява.

Примиряваме се!

Ако това примирение беше само част от общата обществена умора, то нещата биха изглеждали закономерни. Проблемът, обаче, е че това примирение е официална държавна политика. Не, това не е моя субективна констатация – това е обективно съществуващ текст в Плана за 2016 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението на Република България (2012-2030 г.). Цитирам:

[stextbox id=”grey”]

Обществото следва да бъде подготвено да приеме намаляването и застаряването на населението като неизбежна даденост през следващите десетилетия, в които институциите ще трябва да концентрират усилията си и да се изправят достойно пред целия набор от промени, които съпътстват този процес.

В духа на съвременните европейски тенденции и разбиране, институциите в България следва да възприемат позитивен подход към това явление и по този начин да намират не само най-верният път към справяне с възникващите проблеми, но и да превръщат предизвикателствата в нови възможности за устойчиво развитие.

[/stextbox]

От написаното всъщност става ясно, че примирението е нашата национална стратегия, а отговорностите на правителството се изчерпват до това да ни убеждава, че нещата са непоправими, че трябва да свикваме с тях, че трябва да гледаме положително на всичко това и че трябва да измислим как от лимона да си направим лимонада.

В България реформи може да не се правят, но пък стратегии си имаме за всичко. И планове си имаме към въпросните стратегии. А най-изумителното е, че дори имаме отчети за изпълнението на тези планове. Всичко щеше да е наред, ако написаното в тези документи е обективна истина, а не е плод на чиновническите усилия за напудрено прикриване на управленското бездействие.

За радост на авторите на тези документи, рядко се намират ентусиасти, които да отделят време да четат написаното в тях. За тяхно нещастие, обаче, макар и рядко, намират се 🙂 Е, аз си направих този труд. Попрочетох това-онова и, повярвайте, нелицеприятни звуци издавах, докато прелиствах страниците. Горките майки на чиновниците – залудо са се хабили деца да раждат, та сега заради децата им да ги споменават… с недобро.

Прочетеното може да бъде характеризирано с четири основни извода:

[stextbox id=”custom”]1. Тези документи са чисто отбиване на номера, като с цел демонстрация на изключителен обем работа материалите са наблъскани с една и съща статистика, старателно преписана от Националния статистически институт. Добре че поне той работи![/stextbox]

Например, в Националната стратегия статистическата информация и директно преписаните пасажи от анализи по темата заемат 94 от общо 151 стр. Приложенията са разположени на 24 страници. Следователно съществената част на документа е в обем от 33 стр. Излишно е да споменавам, че и тези 33 страници практически не съдържат почти никаква конкретика, която да води към реално подобряване на демографския баланс на страната ни.

[stextbox id=”custom”]2. Дори когато пише за демографското състояние на собствения си народ, родният чиновник не може да се отърси от низкопоклонничеството си пред Брюксел.[/stextbox]

Българската демографска стратегия съвсем официално носи следното определение:

[stextbox id=”grey”]Стратегията за демографско развитие e националният отговор на демографската промяна, пред която е изправена Европа, изразяваща се във все по-ниски нива на раждаемост, остаряване на населението и интензивни миграционни процеси. Основните елементи на Националната демографска стратегия са формулирани в съответствие с разбиранията за демографска политика на ниво Европейски съюз, изразени в Зелената книга на Европейската комисия – “Посрещане на демографската промяна: нова солидарност между поколенията“ и Съобщенията в тази област…[/stextbox]

[stextbox id=”custom”]3. Т. нар. стратегически цели, приоритети и мерки са нищо повече от добри пожелания и общи констатации – все неща, които и без чиновниците, писали документите, си ги знаем и можем да си ги формулираме.[/stextbox]

Например, в Плана за 2016 г. за изпълнение на стратегията четем:

[stextbox id=”grey”]

Сред препоръчителните мерки за посрещане на демографските предизвикателства в областта на здравеопазването са:

  • Създаване на условия за остаряване в добро здраве.
  • Създаване на условия за продължителна трудова и социална активност в добро здраве на гражданите.
  • Предприемане на мерки за удължаване на средната продължителност на живота в добро здраве с 2 години до 2020 г.
  • Подобряване ефективността на здравната система.
  • Подобряване на качеството на здравното обслужване.
  • Въвеждане на иновативни подходи и мерки в секторите на здравните и социалните услуги.
  • Подобряване на условията за безопасност и работа, съобразени с възможностите на възрастните хора.
  • Създаване на условия за равен достъп до висококачествени здравни услуги, вкл. превенция, лечение, рехабилитация и палиативни грижи.
  • Инвестиране в качествени здравни услуги и здравни технологии за ранна диагностика и лечение на заболяванията.
  • Възпитаване на здравословен начин на живот и профилактика на заболяванията сред населението.
  • Инвестиране във високи технологии в сектора на здравеопазването.

[/stextbox]

Пожелания, пожелания, пожелания… 

Аз лично мерки не видях и на това не му казвам „план“, но авторите така са кръстили въпросния документ, а Министерският съвет дори взел, че го приел. Хвала!

[stextbox id=”custom”]4. Стратегическите цели и очакваните резултати, доколкото изобщо са описани, са не просто неадекватни, но са преди всичко цинични.[/stextbox]

Не мога да определя с друг термин очакван резултат от една демографска стратегия да е намаляване на населението с половин милион души до 2030 г.!

Не е нищо друго освен цинизъм стратегически планираното очакване тоталният коефициент на плодовитост да намалее от 1,57 на 1,5!

[stextbox id=”grey”]очаквани резултати[/stextbox]

А как бихте нарекли стратегически планираният устрем на правителството да ни убеждава, че трябва да гледаме позитивно на ситуацията и да търсим начини да извлечем полза от нея?

Аз не мога да го нарека по друг начин освен ЦИНИЗЪМ!


Грозната истина е, че демографската политика у нас се изразява в констатации под формата на статистика и изпразнени от съдържание бодряшки лозунги от типа:

[stextbox id=”grey”]

Хората са най-важният и ценен ресурс на България. Те имат право на достойно съществуване и пълноценно участие в обществото, на добро здраве и продуктивен живот в хармония с природата. Интегрална част от основните човешки права е и правото на развитие.

Всички български граждани се ползват с всички права и свободи, провъзгласени от Конституцията на Република България, законите на държавата и международните договори в областта на правата на човека, по които Република България е страна. Ефективна равнопоставеност се постига с прилагането на съответните норми на правото, без разлика на пол, раса, етническа принадлежност, произход, език, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, имуществено състояние, лично или обществено положение.

Демографската политика е интегрална част от цялостната политика за икономическо, културно и социално развитие на страната. Устойчивото развитие е средство за осигуряване на благосъстоянието на българските граждани – както на живеещите днес, така и на бъдещите поколения. Гаранциите за устойчиво развитие се създават с разумно и балансирано управление на населението, ресурсите и околната среда.

[/stextbox]

На фона на всичко това, никак не са изненадващи данните на Департамента по икономически и социални въпроси при ООН, чийтоБрояч на населението в света“ отчита, че само днес българите са намалели с над 100 души!


Ето още „бисери“ от стратегията:

[stextbox id=”grey”]

Основната стратегическа цел през периода 2012-2030 г. на Националната стратегия за демографско развитие на Република България 2012-2030 г. е забавяне темповете на намаляване на броя на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост квалификация, способности и умения.

Реалистичната стратегическа цел на демографската политика до 2030 г. е забавяне на намаляването на броя на населението чрез целенасочено въздействие върху процесите на естественото движение (раждаемост, смъртност и миграция) едновременно с постигането на оптимален баланс на населението. Оптимизирането на баланса на населението означава установяване на такива пропорции по възраст, образование, здравен статус и пол, които да водят до устойчиво повишаване на качеството на живота на хората. 

Приоритети на демографската политика:

  • Забавяне на негативните демографски процеси и намаляването на броя на населението;
  • Преодоляване на негативните последици от остаряването на населението и подобряване на качествените характеристики на човешкия капитал;
  • Постигане на социална кохезия и създаване на равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот за всички социални групи;
  • Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата.
  • Адаптиране и синхронизиране на нормативната база с обществените потребности за балансирано демографско развитие на населението и развитието на качеството на човешкия капитал.

Основни направления на демографската политика:

I. Забавяне на негативните демографски процеси и намаляването на броя на населението

  • Насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца;
  • Подобряване на репродуктивното здраве на населението и превенция на стерилитета;
  • Подобряване на общата демографска информираност и сексуално-репродуктивна култура на населението;
  • Подобряване на общото здравословно състояние на населението и намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност;
  • Разработване на адекватна миграционна и имиграционна политика;
  • Значително намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст;

II. Преодоляване на негативните последици от остаряването на населението и подобряване на качествените характеристики на човешкия капитал;

  • Възприемане на комплексен междусекторен подход за активен и продуктивен живот на възрастните хора в добро здраве. Адаптиране на социалните системи към демографските промени и остаряването на населението – пазар на труда, пенсионна система, социално подпомагане и грижи, здравеопазване, образование, култура и др.;
  • Развитие на солидарност между поколенията;
  • Повишаване на общото образователно, духовно и културно равнище, квалификация, способности и умения на населението от всички възрастови групи;

III. Постигане на социална кохезия и създаване на равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот за всички социални групи;

  • Създаване на условия за равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот за всички социални групи;

IV. Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата.

  • Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата;

V. Адаптиране и синхронизиране на нормативната база с обществените потребности за балансирано демографско развитие на населението и развитие на качеството на човешкия капитал.

  • Въвеждане на задължителна оценка на въздействието върху демографското развитие на населението и качеството на човешкия капитал на всеки нов, изменян или допълван нормативен акт на държавата.

[/stextbox]

Забележете: През 2016 г. тепърва ще се въвежда оценка на въздействието, след като такава е задължителна съгласно Закона за нормативните актове, но никой не си прави труда да я прилага.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Translate »