Този филм с народовластието вече сме го гледали. Пуснете ни нов!

Чета форумите и се нервя… и се чудя защо всъщност ги чета. Сигурно е някакъв нов вид мазохизъм.

Някакви хора, незнайно откъде изпълзели да поотупат от прахта политическия си имидж, се събудиха в нови дрешки на демократи и борци за народна свобода.

И започнаха да раздават обществени присъди…

Стара мъдрост гласи, че в мътни води риба се лови. Явно въпросните хорица няма да пропуснат да се възползват от ситуацията и да излязат на бял кон като водители на народния гняв.

Засега народът почти не се усеща какво му се случва. Обзет от еуфорията, отказващ да мисли с главата си, бърза да последва въпросните люде. И не само ги следва, а ги аплодира за назидателния тон, поплювките и откровените манипулации.

Като няма хляб, народът получава зрелища. И не само ги получава, ами сам си ги организира.

Тия дни се чувствам като в някакъв сюрреалистичен сюжет, налагащ идеята за нова социална реалност, без авторите на сюжета да са наясно какъв финал всъщност очакват.

Сюрреализмът започва да ми идва в повечко. Защото той подтиска рационалното и му пречи да изплува на повърхността.

А точно днес и сега повече от всякога се нуждаем от разум, от прагматизъм.

Защото този път на хоризонта не се задава Спасителят!

И слава Богу! Защото и спасителите ни бяха в повечко през тези 20 години.

Снощи си дадох сметка, че 23 от моите 42 години са преминали в търсене на новото, в безкрайни опити за промяна, неспиращи люшкания между лявото, дясното и “спасителите”.

Половината ми живот!…

В този момент не се чувствам готова и не желая да започвам всичко отначало. Не желая!

Веднъж вече разрушихме постигнатото. Защото мислехме, че с рушене по-лесно се изгражда.

Е, видя се, че не е така.

Сега пак ли ще рушим?…

Слушам, гледам и чета всичко, което генерират т.нар. лидери на протестиращите. Като събера всичко накуп, в съзнанието ми остава само една дума – анархия!

Не, не желая анархия! Искам ред! Правов ред! Законност! Това искам аз и съм убедена, че повечето българи искат точно това.

Но така наречените им лидери в момента ги пързалят по хлъзгавото трасе на неясните псевдодемократични мераци за народовластие.

Този филм с народовластието вече сме го гледали. Пуснете ни нов!

Вашият коментар

Translate »