01/03/2016

НЕ МЕСТЕТЕ СТРЕЛКИТЕ!

Присъединете се към: Петицията и Фейсбук страницата 

Вижте всички публикации по темата

Основни аргументи за премахване на лятното часово време

Негативни ефекти за здравето
  • Смяната на часовото време с лятното време е една голяма кражба от нашия сън и здраве, на която ние доброволно се съгласяваме, но и никой не ни пита. Центърът за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (US Centers for Disease Control and Prevention) разглежда недоспиването като обществен здравен проблем. Според изследване на неправителствената организация "Better Sleep Council", около 60% от американците чувстват ефектите от недоспиване през понеделника след преминаването към лятно часово време, а почти 3/4 от работниците над 30 години, казват, че недоспиването е засегнало работата им - най-често чрез понижаване на продуктивността. Според д-р Тил Рьонеберг от Мюнхенския университет, "в резултат от промяната на часовото време, по-голямата част от населението е с драстично намалена производителност, намалено качество на живот, увеличена чувствителност към заболяване, хронична преумора. Човек е просто уморен!". Според д-р Ронеберг, "светлината не прави същите неща за организма сутрин и вечер. Повече светлина сутринта се отразява добре на тялото, но повече светлина през нощта още повече ще забави часовника на тялото, а това крие сериозни рискове за здравето".
  • Според изследването на Мюнхенския университет, биологичният часовник никога не се адаптира към лятното часово време. Изследователите обясняват, че биологичният часовник е в унисон с природните промени в светлината през всички сезони и не реагира добре на изкуствени или социални промени във времето. "Смяната на часовото време е една от онези човешки арогантности, според които мислим, че можем да правим каквото си искаме. Ние забравяме, че има биологичен часовник, който е толкова стар, колкото живите организми и не може да се обърква поради чисто социални причини. Промяната на времето не може да заблуди вътрешния часовник на организма, който следва промените в слънцегреенето в зависимост от това къде живеете."
  • Особено тежко се отразява на хората, които имат проблеми със съня, което ги направи неработоспособни и дори опасни за околните, защото стават нетърпимо раздразнителни, избухливи и провокират конфликти. По данни на Световната здравна организация между 40 и 45 на сто от хората в Европа, включително и в България, страдат от безсъние, като една от най-честите причини за това хората отбелязват смяната на часовото време. Изкуственото пренареждане на денонощието води до несъответствие с биологичния ритъм на човек и влияе на центъра за регулиране на съня и бодърстването, който се намира в главния мозък.
  • "В понеделник и вторник след преместването на часовниците с един час напред през март се свързва с увеличение от 10 % на риска от сърдечен удар. Обратно, когато през октомври се върнем към стандартното време, този риск намалява с около 10%", казва Мартин Йънг, Ph.D., от департамента по сърдечно-съдови заболявания към Университета на Алабама.
  • Превъртането на часовника напред или назад с един час може да бъде свързано с повишен риск от исхемичен инсулт, според проучване, проведено във Финландия в период от 10 години. В рамките на проучването е изследван процентът на инсулт при 3 033 души, хоспитализирани по време на седмицата след смяната на времето. Изследователите са установили, че случаите на исхемичен инсулт се увеличават с 8 на сто през първите два дни след прехода към лятно часово време, а в следващите два дни няма разлика (вижте още)
  • Установено е, че първите дни след превъртането на стрелките хората са раздразнителни, лесно се уморяват, не са концентрирани в необходимата степен, а това може да доведе до редица инциденти, вкл. трудов травматизъм и катастрофи.
  • Загубата на сън ни прави нещастни. Едно проучване на германци в седмиците преди и след прехода към лятното часово време, когато часовникът превключва напред, показа отрицателно въздействие в продължение за цяла седмица, след като е извършена промяната
  • Особено тежки са последиците от смяната на времето през пролетта, тъй като съвпада с цялостното изтощение на организма след зимния период (т.нар. пролетна умора). Т.е. налице е комбинация от негативни фактори, към които е редно да добавим и цялостния стрес, на който е подложен съвременният човек.
Енергийният ефект е съмнителен
  • Главен аргумент за използване на „лятно“ и „зимно“ време е икономията на енергия. Посочва се, че в различните страни се спестява от 0,5 до 3% от общото потребление, но последните проучвания сериозно оборват подобни твърдения.
  • За България икономията е между 60 ст. и 1 лев на човек/годишно, но няма доказателства, че спестяването на енергия се дължи на лятното часово време. Влияе и подмяната на старите лампи с енергоспестяващи.
  • По-нови изследвания са показали, че няма разлика при употребата на електричество на места, които не използват ЛЧВ, в сравнение с места, които го правят. Статистически анализ, направен в Калифорнияустанови, че удължаването на времето на дневна светлина е "с малък или никакъв ефект върху потреблението на енергия". 
  • Има дори данни за увеличено потребление през топлия сезон, заради по-дългата работа на климатиците вечер. Статия относно южната част на щата Индиана от 2008 г., например, гласи, че въвеждането на лятното часово време там е повишило разхода на електричество с $9 млн. годишно.
  • Авторите на идеята за смяна на времето са целели пестене на свещи. По тяхно време така са били осветявани улиците. Днешното улично осветление се управлява от фотоклетки, за които няма значение колко е часът, а дали е светло или тъмно.
  • Въвеждането на лятното часово време става официално за първи път през 1916 г. в Германия през Първата световна война, с цел пестене на въглища. Т.е. това е била една военновременна мярка, но днес очевидно не сме във война и още по-очевидно животът ни не зависи само и единствено от въглищата, които заемат малка част от енергийния микс на страната.
Загуби за икономиката
  • Лятното часово време има пряка връзка с много заболявания, а разходите в ЕС (по проучване на 9 европейски университета) за медикаменти и др. средства за справяне с проблема, са 131 млрд. евро, т.е. по 261 евро на жител годишно. За България няма точна статистика и проучвания, но ако приемем, че покупателната ни способност (респ. – цените на медикаменти и услуги) е около 40% от средноевропейската, то разходите у нас са средно около 100 евро (200 лв.) на човек или общо за страната – около 1.5 млрд. лв. годишно.
  • Загуби за животновъдството. Животните също са подвластни на биологични ритми и, ако на хората можем да обясним, че трябва да превъртят стрелките, то на кокошките няма как да им кажем, че трябва да снасят един час по-рано или по-късно, нито на кравите да обясним, че ще ги доят час по-рано или по-късно. Ефектът е намаление на добивите, заболявания при животните и др.
  • Щети за икономиката носи влошеното състояние на човешките ресурси.
    • Проучвания в САЩ показват, че в дните след превъртането на стрелките: повикванията към Бърза помощ нарастват с 12 %, самоубийствата - с 66%, инфарктите - със 75%, нещастните случаи - с 29%. Десет пъти скача броят на катастрофите в първите дни след преминаването към лятно часово време, показват проучвания в Европа и САЩ, които се отнасят и за нашата страна.
    • Рязко скачат и трудовите злополуки особено сред работещите на поточни линии с непрекъснат процес на действие. В САЩ е установено, че по тази причина икономиката губи около 15 млрд. долара всяка година.
    • През 2001 г. изследване доказва, че през понеделниците след последната неделя на март пътните инциденти са повече от обичайното. Друга научна статия от октомври 2014 г. го потвърждава: в национален мащаб пътните произшествия се увеличават с около 6% през следващите шест дни след завъртането на часовника напред.
    • Американско изследване прави дори връзка между някои големи инциденти и недоспиването. Според това изследване, петролният разлив на танкера "Exxon Valdez", случил се на 24 март 1989 г., Чернобилската авария от 26 април 1986, както и експлозията на космическата совалка "Challenger" от 28 януари 1986 г. са причинени именно от недоспиване на някой от работниците.
Няма европейско задължение за смяна на времето!
  • Единственото изискване към страните-членки е, ако сменят времето, да го правят в точно определен ден и час, еднакъв за целия ЕС. В Европейската директива е записано следното: "(2) При положение, че държавите-членки прилагат разпоредбите за лятното часово време, за функционирането на вътрешния пазар е важно да бъде определена обща дата и час за началото и края на лятното часово време, които да бъдат валидни в цялата Общност".
  • Във връзка с Петиция 1477/2012, Европейската комисия обяснява в отговора си, че "Решението относно стандартното часово време попада в сферата на компетентност на държавите членки, а не в тази на ЕС“, т.е. достатъчно е българското правителство да отмени собственото си Постановление Nº 94 от 13 март 1997 г.
Има обществен консенсус за необходимостта от премахване на тази вредна практика
  • Социологическите проучвания показват, че над 80% от хората искат местенето на стрелките на спре.
  • В подкрепа на това желание трябва да се отбележат и множеството петиции до европейските институции, както и редица парламентарни питания по темата.
  • Впечатляващ е последният дебат в Европейския парламент, от 29.10.2015 г., който постави рекорд по единомислие сред евродепутатите. С изказвания по темата се включиха представители на всички парламентарни групи и всички те се обединиха около мнението, че смяната на времето е неадекватна за съвремието ни мярка, която трябва да бъде премахната. Всички изказали се обвиниха Европейската комисия за това, че подхожда арогантно и чиновнически към темата.
  • В края на 2016 г. Европейската комисия започна изследване за влиянието на смяната на часовото време върху хората и икономиката. Изследването е по искане на Европейския парламент след писмо от 7 депутати, които са на мнение, че промяната на времето трябва да бъде отменена.
  • На 8 февруари 2018 г. Европейският парламент прие резолюция, с която задължи Европейската комисия да направи задълбочено изследване на ефектите от ЛЧВ и при необходимост да премахне действащата директива. По време на дебата всички парламентарни групи бяха единодушни, че ЛЧВ е отживелица, която носи повече вреди, отколкото ползи. (вж. ВИДЕОЗАПИС на дебата)
  • В България онлайн пространството изобилства от фейсбук групи и страници, посветени на проблема. Има и не малко онлайн петиции.
  • Любопитен, но неслучаен факт е, че монасите от манастира в с. Копиловци край Кюстендил отказват да преминават към лятно часово време, тъй като са го обявили за неканонично и противоестествено.
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

Местенето на стрелките има 100-годишна история. Идеята за лятното часово време е на Бенджамин Франклин. През 1784 г. в Париж той чете есе, озаглавено "Един икономичен проект", в него дава идеята да се местят стрелките на часовника с един час, за да се пестят свещи.

През 1907 г. лондонският строител Уилям Уйлет публикува памфлет "Загубата на дневна светлина", в него обосновава полезността да се мести часовникът един час напред.

Първи го въвеждат в Германия на 30 април 1916 г., през Първата световна война, за да пестят въглища.

Лятното часово време в момента действа в 76 държави от общо 245 в света:

  • Китай, Индия и Япония са го въвеждали някога, в началото, но за кратко време.
  • През 2010 г. руският президент Медведев отмени смяната на времето в Русия, през 2014 г. старата практика беше възстановена, но през 2015 г. отново бе премахната, заедно с всеобща реформа на часовите зони в Руската федерация.
  • В САЩ се въвежда от началото на март и се отменя в началото на ноември. Един щат - Аризона, никога не е местил часовника. В американското общество има силна опозиция срещу мярката и тече активна публична дискусия по темата. Десет американски щата официално планират премахването на лятното часово време
  • България мести стрелките от 1 април 1979 година.
  • В ЕС се прилага във всички държави. Няма обаче директиви, които задължават държавите да правят това. Въвеждането или отмяната на лятното часово време е решение на правителствата. ЕС през 1997 г. въвежда задължение, ако страните-членки въвеждат новото време, да го правят в един и същ ден и час.
Полезни връзки

Лятното часово време по света

КАКВА Е ПРАКТИКАТА В ЕС?

Повечето членки на Европейските общности приемат лятното часово време през 70-те години на ХХ век.

Различните дати, на които всяка страна премествала часовниците, създавали проблеми, особено в транспортния сектор, и затова между 1980 и 1984 г. са приети поредица директиви, които определят, че лятното часово време започва в последната неделя на март и завършва в последната неделя на октомври. Настоящите правила в ЕС се базират на директива от 2001 г.

Гражданите периодично се обръщат към Европейския парламент с коментари по лятното часово време. Много от тях призовават парламента да отмени разпоредбите за лятното часово време, тъй като те не виждат предимства от прилагането на тази мярка.

Законодателството на ЕС: Решението за стандартното време е от компетентността на държавите-членки!

Лятното часово време в ЕС се регулира чрез Директива 2000/84/ЕО. През 2007 г. Европейската комисия публикува доклад за въздействието на директивата, като предоставя хронология на европейското законодателство и неговото отражение върху различни сектори на дейност. В доклада на Комисията се посочват данни за проучвания в отделни държави-членки относно въздействието на мярката върху икономиката, енергийното потребление и здравето на населението. В доклада е налице висока доза субективизъм от страна на авторите му, които чрез всички данни се стремят да потвърдят ефективността и ползата от смяната на времето, а аргументите и проучванията против мярката получават пренебрежително отношение. Чиновническият подход лъха от всеки абзац на доклада, чиято цел очевидно е да се докаже, че не се налага премахване на тази вредна практика.

Петиции

Договореностите за лятното часово време са обект на дебати и вече има внесени няколко петиции в Европейския парламент. Относно Петиция 1477/2012Европейската комисия обяснява в отговора си, че:„Прилагането на лятно часово време през цялата година наистина не би било вече хармонизиран режим на “лятно часово време”. То би премахнало лятното часово време и би наложила на държавите членки да променят стандартното си време т. е. да придвижат стрелките на часовника с един час напред. Решението относно стандартното часово време обаче попада в сферата на компетентност на държавите членки, а не в тази на ЕС.“

Парламентарни питания

Договореностите за лятното часово време често са предмет на питания на евродепутати до ЕК. Последният парламентарен дебат по темата се проведе на 29 октомври 2015 г. Той беше провокиран от парламентарно питане на депутата Павел Свобода. С изказвания по темата се включиха представители на всички парламентарни групи и всички те се обединиха около мнението, че смяната на времето е неадекватна за съвремието ни мярка, която трябва да бъде премахната. Всички изказали се обвиниха Европейската комисия за това, че подхожда арогантно и чиновнически към темата.

На 8 февруари 2018 г. се проведе нов дебат в Европейския парламент относно смяната на времето. Депутатите от всички парламентарни групи настояха за премахване на двойното часово време, (вж. ВИДЕОЗАПИС на дебата). Евродепутатите приеха с 384 гласа „за“, срещу 153 „против“ и 12 „въздържал се“ резолюция, чрез която призовават за задълбочена оценка на настоящата смяна между зимно и лятно часово време и ревизия на режима, ако е необходимо. Не трябва, обаче, да бързаме да се радваме, защото това проучване няма да е първото, а и надали резултатът от него да е по-различен от предходните подобни проучвания.

Изискване към ЕК да прави периодични проучвания

Член 5 от Директива (ЕО) № 84/2000 относно лятното часово време изисква до 31.12.2007 г. Европейската комисия да представи доклад за въздействието на директивата. В тази връзка на 23.11.2007 г. ЕК публикува въпросния доклад, изготвен на база данни от 25 държави-членки, както и въз основа на проучване, извършено от независим консултант, „на който ЕК е възложила да вземе предвид различните проучвания, съществуващи по този въпрос на общностно и национално ниво, да отправи запитвания към експертите в съответните области, да се консултира със заинтересованите страни и да представи препоръки на база на анализите и проведените проучвания“.

Като цяло, докладът може да бъде определен като повърхностен. В него ясно личи синдромът „отчитане на дейност“, от който очевидно страдат не само родните чиновници, но и европейските.

Прави впечатление, че всички цитирани данни и заключения практически доказват несъстоятелността на мярката, но въпреки това заключението на ЕК е в полза на запазване на практиката за смяна на часовото време (???).

Ето какво пише в доклада:

ОТНОСНО ОТРАЖЕНИЕТО ВЪРХУ ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОТРАСЛИ:

Повечето държави-членки установяват, отчасти на базата на консултации с отраслите, че в техните страни не съществуват данни за съществено въздействие на лятното часово време върху най-заинтересованите икономически отрасли, а именно селското стопанство, транспорта и туризма;

ОТНОСНО ОТРАЖЕНИЕТО ВЪРХУ КОНСУМАЦИЯТА НА ЕНЕРГИЯ:

Статистически анализ, извършен в България от оператора на енергийната система и отчитащ консумацията на електроенергия за последните три години, показа икономии в следствие от неизползването на изкуствено осветление, оценени на 20,5 GWh годишно, или около 0,01 % от общата консумация на страната за 2005 г .

Изследване, проведено във Франция през 2006 г. сравни, основавайки се на симулации, сегашното положение със ситуацията – „без лятно часово време“. Изследването показа икономии на енергия, реализирани благодарение на лятното часово време, в размер на 684 GWh (осветление и климатични инсталации) и свръхконсумация на топлина от 14 GWh, което представлява икономия от 0,014 % от общата консумация за 2005 г .

Различни статистически анализи, реализирани в Словения от електрически дружества, показват много ограничен или липсващ ефект от смяната на времето през март и октомври върху консумацията на електроенергия.

В Латвия консумацията на електроенергия и максималното натоварване на енергийната система преди и след смяната на времето през пролетта бяха сравнени в края на март 2006 г. Констатираните изменения на тези два параметъра бяха незначителни.

Няколко неотдавнашни количествени изследвания потвърждават наличието на икономии на енергия, даже и ако тези икономии не са значителни по отношение на цялата консумация на енергия и не взимат под внимание възможната свръхконсумация във връзка с повишеното движение на автомобили вечер. Вярно е също, че икономиите на енергия вероятно ще намалеят по отношение на осветлението вследствие на разпространението на крушки с ниска консумация, което беше подчертано и от френското дружество срещу двойното лятно часово време (ACHED). Все пак единствено бъдещият опит ще покаже до каква степен това намаляване на икономиите ще се компенсира от увеличаването на печалбата в областта на климатичните инсталации вследствие на увеличеното разпространение на климатичните инсталации в сградите на сектора на услугите.

ОТНОСНО БЕЗОПАСНОСТТА НА ДВИЖЕНИЕТО:

В Естония сравнително изследване на броя на произшествията с жертви (починали или ранени) 30 дни преди и след часовите промени през 2004—2006 г. не показва съществени изменения в статистиката, като се отчита годишния брой на произшествия.

Проучвания на „Estradas de Portugal“ не разкриват директна връзка между лятното часово време и безопасността на движението. Това становище е потвърдено от многобройни експерти по транспорта.

В доклада са цитирани и данните от няколко социологически проучвания, за които самата Комисия признава, че са "със съмнителна степен на представителност". Все пак, всички цитирани проучвания показват, че привържениците на лятното часово време са малцинство.

Колкото и да са повърхностни представените в доклада факти и данни, те все пак като цяло навеждат на извода, че ползите от лятното часово време са съмнителни, а вредите... всъщност за вредите Комисията предпочита да замълчи и да се ограничи до следните няколко реда:

"Във Финландия две проучвания през 2003 и 2004 г. анализират влиянието на смяната на времето през март върху човешкото тяло въз основа на извадка от 10 души.Проучванията откриват някои влияния върху съня и естествения ритъм на тялото по време на четирите дни след смяната на времето. Все пак авторите подчертават, че проучванията не позволяват заключения по отношение на цялото население поради малкия размер на извадката."

ЗАБЕЛЕЖЕТЕ: На база наблюдение на 10 души се правят изводи за отражението на лятното часово време върху над половин милиард жители на Европейския съюз! ПОТРЕСАВАЩО БЕЗОЧИЕ от страна на Комисията, граничещо с престъпление!

Та, макар фактите да говорят за нулев положителен ефект и незадоволително изследван и описан (т.е. старателно прикрит) негативен такъв, вижте какво заключение прави ЕК:

"Данните, предоставени на Комисията за подготовката на настоящия доклад, позволяват да се заключи, че представеният в предложението за директивата анализ е все още в сила: освен че улеснява практикуването на всякакви развлекателни дейности вечер и че създава някои икономии на енергия, лятното часово време оказва малко влияние и действащият режим не предизвиква загриженост в държавите-членки на ЕС. От тази гледна точка Комисията счита, че начинът на въвеждане на лятното часово време от директивата остава подходящ. Нито една държава-членка не е показала желание да се откаже от лятното часово време или да промени разпоредбите на настоящата директива. За сметка на това е важно да се запази календарната хармонизация, за да се осигури доброто функциониране на вътрешния пазар, което е основната цел на директивата."

No comment...

В БЪЛГАРИЯ

У нас местим стрелките от 1 април 1979 г. През 1997 г. е прието Постановление на МС № 94/13.03.1997, с което е възприет настоящият регламент за местене на стрелките всеки последен уикенд на октомври и на март, съгласно евродирективата, цитирана по-горе. Видно от цитираните по-горе документи на Европейската комисия, страната ни има суверенното право да премахне въртенето на стрелките два пъти годишно – достатъчно е  правителството да отмени ПМС 94/1997 г. 

Продължаването на тази доказано вредна практика (въпреки чиновническите твърдения на ЕК за обратното) е единствено въпрос на историческа инерция, подценяване на проблема и нерешителност от страна на правителството да действа самостоятелно, без поклони пред еврочиновниците.

Статистически анализ, извършен в България от Енергийния системен оператор и отчитащ консумацията на електроенергия за последните три години, показа икономии в следствие от неизползването на изкуствено осветление, оценени на 20,5 GWh годишно, или около 0,01 % от общата консумация на страната за 2005 г. На глава от населението това количество енергия се равнява на около 60 стотинки за година, което е крайно неубедителен енергоспестяващ ефект.

На другата страна на везните стоят множеството негативни ефекти върху здравето и поведението на хората, вследствие нарушаването на биологичния им ритъм. Проблеми със съня и концентрацията, повишена раздразнителност (дори агресивност), склонност към самонараняване, изостряне на хронични заболявания(особено сърдечно-съдови), а оттам – увеличен риск от катастрофи, трудови злополуки, инсулти и инфаркти, самоубийства и пр. Това са основните ефекти от местенето на стрелките, за които психолозите и лекарите са единодушни, че трябва да бъдат отчитани, респективно – че прилагането на мярката е неоправдано, особено на фона на пренебрежимо малкия енергиен ефект от нея.

Какво смятат българските политици относно лятното часово време?

КЪДЕ И КАК СЕ ПРАКТИКУВА СМЯНАТА НА ВРЕМЕТО?

Лятното часово време не е толкова разпространено – 169 държави не го практикуват изобщо!

През последните години редица държави се отказват от използването на лятното часово време. Сред тях са Казахстан (2004), Киргизстан (2005), Ирак (2007), Пакистан (2009), Бангладеш и Грузия (2010), Армения (2011), Русия (2014), части от Украйна (областите Донецк, Луганск и Крим) и Египет (2014), Азербайджан (2015), Турция (2016).

Има територии, които имат лятно часово време през цялата година – о-в Макуайр (Австралия), Сан Луис (Аржентина), Беларус (от 2011 г.), Турция и Севернокипърската турска република (от 2016 г.).

Днес почти винаги, ако има промяна, тя е с цял час, но в миналото е имало премествания с половин час, два часа, 20 или 40 минути.

Двучасовото изменение се е ползвало в няколко държави през 40-те години на 20-ти век, а половин часово е имало в Нова Зеландия в началото на 20-ти век.

В САЩ

САЩ официално започват да прилагат смяната на часовото време през 1918 г. Американските фермери обаче се разбунтуват на тази промяна, тъй като с нея се премахва един час от сутрешната светлина, така че страната се отказва от прилагането на смяната до настъпването на Втората световна война. След нейното приключване няколко щата избират да сменят часовото време. Практикуването на различни часове в различните щати довежда до значителни неуредици.

През 1966 г. с Uniform Time Act САЩ обявяват смяната на часовото време за стандартно за цялата страна (макар щатите да могат да избират дали да участват). В момента само два от щатите - Хавай и повечето от Аризона (без индианците навахо), не спазват този стандарт.

Очаква се обаче от 2018 година още редица щати да се присъединят към тях. Законодателите в Калифорния, Колорадо, Айова, Монтана, Небраска, Роуд Айлънд, Тексас, Вашингтон и Уисконсин са на път да приемат закони за отказването от смяната на времето.

Северно полукълбо

Много държави в Северното полукълбо са въвели лятно часово време, но не всички. Повечето от тях включват почти цяла Европа (без Русия,Беларус, Исландия и ако се сметнат за част от Европа – Грузия и Армения),Северна Америка (с изключение на някои щати в САЩ, територии в Канада и части от Мексико), Близкия Изток (без Ирак и Йордания) и две държави в Северна Африка– Мароко и Египет. В по-голяма част от тези държави часовникът се премества с един час напред в последната събота срещу неделя на месец март (напр., 02:00 ч. става 03:00 ч.) и се връща обратно в последната събота срещу неделя на октомври (03:00 ч. се премества на 02:00 ч.).

Иран, Сирия и Израел преместват по-рано часовниците си.

Най-краткото лятно часово време в Северното полукълбо е в Египет – от 24 април до 22 септември.

Южно полукълбо

В Южното полукълбо териториите, сменящи времето, са много по-малко и, тъй като там пролетта настъпва, когато в Северното е есен, те преместват часовниците си напред в периода септември-октомври и ги връщат обратно с един час между февруари и април.

Всяка от държавите си има различен режим. Например, лятното часово време в някои територии на Австралия (Столичната, Виктория, Южен Уелс и почти цяла Тасмания) настъпва на 4 октомври  и приключва на 5 април, в южната част от Бразилия лятното време продължава от 18 октомври до 22 февруари, Парагвай, Уругвай и Нова Зеландия също са фиксирали различно време.

Най-дългото „лято“ в Южното полукълбо имат в Намибия, където преместват часовника напред на 6 септември и го връщат на 5 април.

От 2015 г. и Чили не практикува въвеждането на лятно часово време.

 

 

 

 

 

Translate »