Лятното часово време не е толкова разпространено – 169 (от общо 258) държави не го практикуват изобщо!
През последните години редица държави се отказват от използването на лятното часово време. Сред тях са Казахстан (2004), Киргизстан (2005), Ирак (2007), Пакистан (2009), Бангладеш и Грузия (2010), Армения (2011),
Русия (2014), части от Украйна (областите Донецк, Луганск и Крим) и Египет (2014), Азербайджан (2015), Чили (2015), Турция (2016).
Има територии, които имат лятно часово време през цялата година – о-в Макуайр (Австралия), Сан Луис (Аржентина), Беларус (от 2011 г.), Турция и Севернокипърската турска република (от 2016 г.).
Днес почти винаги, ако има промяна, тя е с цял час, но в миналото е имало премествания с половин час, два часа, 20 или 40 минути.
Двучасовото изменение се е ползвало в няколко държави през 40-те години на 20-ти век, а половин часово е имало в Нова Зеландия в началото на 20-ти век.
В САЩ
САЩ официално започват да прилагат смяната на часовото време през 1918 г. Американските фермери обаче се разбунтуват на тази промяна, тъй като с нея се премахва един час от сутрешната светлина, така че страната се
отказва от прилагането на смяната до настъпването на Втората световна война. След нейното приключване няколко щата избират да сменят часовото време. Практикуването на различни часове в различните щати довежда до значителни
неуредици.
През 1966 г. с Uniform Time Act САЩ обявяват смяната на часовото време за стандартно за цялата страна (макар щатите да могат да избират дали да участват). В момента само два от щатите – Хавай и повечето от Аризона
(без индианците навахо), не спазват този стандарт.
Очаква се обаче от 2018 година още редица щати да се присъединят към тях. Законодателите в Калифорния, Колорадо, Айова, Монтана, Небраска, Роуд Айлънд, Тексас, Вашингтон и Уисконсин са на път да приемат закони за
отказването от смяната на времето.
Северно полукълбо
Много държави в Северното полукълбо са въвели лятно часово време, но не всички. Повечето от тях включват почти цяла Европа (без Русия,Беларус, Исландия и ако се сметнат за част от Европа – Грузия и Армения),Северна
Америка (с изключение на някои щати в САЩ, територии в Канада и части от Мексико), Близкия Изток (без Ирак и Йордания) и две държави в Северна Африка– Мароко и Египет. В по-голяма част от тези държави часовникът се
премества с един час напред в последната събота срещу неделя на месец март (напр., 02:00 ч. става 03:00 ч.) и се връща обратно в последната събота срещу неделя на октомври (03:00 ч. се премества на 02:00 ч.).
Иран, Сирия и Израел преместват по-рано часовниците си.
Най-краткото лятно часово време в Северното полукълбо е в Египет – от 24 април до 22 септември.
Южно полукълбо
В Южното полукълбо териториите, сменящи времето, са много по-малко и, тъй като там пролетта настъпва, когато в Северното е есен, те преместват часовниците си напред в периода септември-октомври и ги връщат обратно
с един час между февруари и април.
Всяка от държавите си има различен режим. Например, лятното часово време в някои територии на Австралия (Столичната, Виктория, Южен Уелс и почти цяла Тасмания) настъпва на 4 октомври и приключва на 5 април, в южната
част от Бразилия лятното време продължава от 18 октомври до 22 февруари, Парагвай, Уругвай и Нова Зеландия също са фиксирали различно време.
Най-дългото „лято“ в Южното полукълбо имат в Намибия, където преместват часовника напред на 6 септември и го връщат на 5 април.
От 2015 г. и Чили не практикува въвеждането на лятно часово време.