Понятието „градска десница“ всъщност е някакъв нонсенс, понеже тези хора са далеч от дясното, ако се съди по ляво-либералния им начин на мислене и поведение. Това всъщност са новите болшевики, които си нямат Зимен дворец за разрушаване, но пък си имат паметници, върху които да изливат злъчната си безпомощност. Хора, които не са сътворили нищо, със замах рушат, обяснявайки действията си с някакви „ценности“, които са само в главите им и дрънкат там като комунистически петолъчки. Яко дрънчат!

Общинската и областната администрации не намериха ресурс да украсят подобаващо София за Коледа, но пък намериха вишки, флексове и енергия, за да насъскат именно предколедно жителите на столицата един срещу друг. Вместо с Дядо Коледовци, джуджета и еленчета, в центъра на София се е напълнило с полиция и недоволни граждани. Знаменателно!

Коренът на думата „паметник“ е една много важна дума – „памет“. Памет трябва да има и за добрите, и за лошите проявления на общественото развитие. Паметта е онова съществено нещо, което ни отличава от животните, затова следва да се грижим за нейното опазване. Защото паметниците ни показват какви сме били – добри или лоши, кога сме били успешни или сме грешили, но най-важното – как да не повтаряме грешките си.

Та, ако се върнем към т.нар. градска десница, то очевидно там е пълно с хора, които не желаят никой да си спомня за събитията след 9 септември 1944 и последствията от тях в следващите 45 години. Просто този 45-годишен период от историята ни явно трябва да бъде заличен, за да може наследниците на комунистическите активисти от същия този период да повторят „подвизите“ на предците си с „чиста съвест“. Няма паметник – няма проблем! Няма паметник – няма 45 години тоталитаризъм! Кое не е ясно?

Ще ми се да разбера как разрушаването на един паметник ще ни извади от дъното на класации като PISA, например, или как ще ни подобри здравеопазването, как ще имаме хубави пътища, благоприятна бизнес среда, усмихната администрация и още по-усмихната нация. Защо рушителите на паметници имат енергия за организиране на вишки и флексове, а са неспособни да приложат необходимите политики, за да стане обществото ни по-успешно, по-богато, по-щастливо?

Това, което се случва в центъра на „европейска“ София, е срамно и грозно! Това е еманация на тоталната идейна, политическа и управленска безпомощност, която ни е превзела през последните години. Ние сме една пленена нация – пленена от собствените си управници. И, не, не ми казвайте, че такива сме си ги избрали и такива трябва да ги търпим! Аз не искам да търпя. А вие?

Translate »