Като постоянно живеещи край морето, лятната ваканция предпочитаме да изкарваме на планина, а в България има чудни планински дестинации. Това лято решихме да уважим Триград и околността, вкл. Девин, Широка лъка, Пампорово и др. Разходихме се до прекрасни природни и културни забележителности, срещнахме топли, гостоприемни хора, вкусихме истинска, натурална храна, дишахме чист въздух, радвахме се на спокойствие и тишина. Какво му трябва повече на човек за една истинска почивка?! Последно бях ходила в Триград в ученическите си години и с интерес се върнах там отново, защото го смятам за едно от най-магическите места в България. Навъртяхме доста километри в региона и наистина препоръчвам тази дестинация. Но… има и „но“, защото не мина без леки разочарования, породени от някакъв странен маниер да правим туризъм по наш си начин.
Ще карам наред.
Настанихме се в едно семейно хотелче в самия Триград – хотел „Триград“, управлявано от младо, много симпатично семейство, което ни впечатли с гостоприемство, внимание и желание да направи престоя на гостите си възможно най-добър. Към настаняването ни се полагаше закуска, която беше всеки ден чудесна – освен задължителните яйца, колбаси, сирене и мюсли, винаги имаше някаква домашна храна (банички, катми, панирани филийки, мекички). Хората наистина се стараеха всичко да е прясно, добре приготвено и достатъчно като количество. За съжаление, за обяд и вечеря не можехме да ползваме ресторанта на хотела, тъй като посред сезона бяха останали без персонал (готвачката излязла в болнични), а не искаха да импровизират с непрофесионално приготвена храна. Уважавам това тяхно решение – по-добре не прави нещо, ако не можеш да го направиш като хората. Разбрахме, че от есента ресторантът им отново ще работи, но и без него престоят ни при тях беше наистина прекрасен. Благодаря им!
Липсата на ресторант към хотела ни принуди да обиколим околните заведения.
Първата вечер попаднахме в бистро „Мечките“ – крайпътно заведение в типично битов стил. Нищо особено като обстановка, но всичко, което поръчахме, беше донесено бързо, беше вкусно и, най-важното – направено на място (никакви полуфабрикати и замразени продукти). Не на последно място, цените бяха напълно разумни (казвам го, защото напоследък това стана любима тема на хейтърите срещу българския туризъм).
На другия ден решихме да обядваме в ресторанта на хотел „Хорлог“. И хотелът, и ресторантът са с претенция за уникалност, издържани в рицарска стилистика. Интересна обстановка, но дотук приключват „хубавините“. Пърленката беше от някоя търговска верига – замразена и претоплена, т.нар. родопска кавърма беше направена на микровълнова печка и беше с доста компромисен вкус и вид. Останалите поръчани от нас неща дори няма смисъл да ги коментирам. Пълен провал!
Вечерта решихме да тестваме ресторанта на „Аркан хан“ – също семеен хотел, с архитектура на манастир, разположен сред разкошна природа. Наистина уникално място. Бяхме силно впечатлени и от храната, и от обслужването, и от самото място. Всичко беше много вкусно, натурално, огромни порции (успяхме да изядем не повече от 1/3 от поръчаното), доставени в рамките на не повече от 15-20 минути от усмихната, приветлива сервитьорка. Казахме си, че повече няма да експериментираме и вече това ще е нашето място за вечеря (обедите бяха в другите градове и села, които посещавахме, бидейки екскурзианти). Като изключително доволни клиенти, върху 68 лв. сметка оставихме още 12 лв. бакшиш, което си е доста над стандартните 10%, но го направихме наистина с кеф и с благодарност за гостоприемството (и това го уточнявам заради хейтърите на тема цени).
Та, както си обещахме, на следващата вечер отново се озовахме в „Аркан хан“. И тук започва случката, която ме провокира да напиша този текст. Първо чакахме поне 15 минути някой да ни донесе меню. Накрая аз станах и се самообслужих. След това още поне 15 минути чакахме някой да дойде да ни вземе поръчката (сервитьорката беше друга – не тази от предишната вечер). По едно време дойде управителят, защото сервитьорката била много заета. Понеже през деня получихме референция за тяхното телешко с манатарки, решихме да поръчаме точно това, обаче… нямат, понеже няма манатарки, а той сушени манатарки никога нямало да ползва (като че е в ресторант с поне един „Мишлен“). Такааа… започнахме разходка из менюто и се оказа, че практически няма нищо друго, освен скара. Пригладнели и вече доволно изнервени, решихме да си поръчаме качамак и котлети на скара (препоръчани от управителя). След около 40 минути дойдоха котлетите, умрели от студ и трудни за преглъщане. Качамакът беше ОК – той ни спаси от гладна смърт. Отделно, въпросният управител се държеше, като да сме някакви навлеци, които му нарушават спокойствието. Познайте дали оставихме бакшиш и дали някога отново ще се върнем там.
През цялото време, докато си губехме вечерта и доброто настроение в „Аркан хан“, си говорехме за това, че в България трудно можеш да попаднеш на заведение, което да следва еднакъв стандарт непрекъснато (сетихме се само за „Хепи“, където знаеш, че всеки път качеството ще е едно и също). Макар и на шега, стигнахме до заключението, че затова има толкова много заведения на глава от населението – понеже хората не повтарят на едно място и бягат на съседното, за да проверят дали и там не е същото, с надеждата да не е 🙂
В крайна сметка, приключихме „кулинарната“ си обиколка в „Мечките“, където отново не ни разочароваха – имаше всичко от менюто, всичко беше вкусно и донесено бързо.
За да не прозвучи, че сме висели само по ресторанти, ще споделя, че си направихме чудесни разходки, вкл. едно доста атрактивно и екстремно сафари с джип до Орлово око. Качихме се с лифта от Пампорово до Снежанка, а оттам отидохме до Орфеевите скали. Не пропуснахме Ягодинската пещера, макар да бяхме ходили там, но винаги е удоволствие да видиш изкуството на природата да прави от вода и камък чудеса. Разходихме се по една чудесна екопътека край Девин – Струилица. Също в Девин бяхме на плаж в хотел „Орфей“ – препоръчвам го – чудесно място, спокойно, добре организирано, чисто, с всички удобства. Разходихме се и в Широка лъка – страхотно градче, с приказна архитектура и гостоприемни хора. Изобщо… не съжалявам за избора и отново бих се върнала в този регион.
Казах в заглавието на този текст, че съм със смесени чувства, но истината е, че преобладават положителните. За съжаление, все ще се намери някой, който да сложи сол в меда и да развали общото впечатление. Смятам, че туристическата общност трябва да намери начин да се освободи от псевдопрофесионалисти в тези сфера, защото вредят на имиджа на целия бранш.
И, за да завърша все пак позитивно, призовавам приятелите си да открият България, ако все още не са го направили, защото тук има от всичко по много и дори лошите примери не могат да нарушат общото приятно усещане от съчетанието на невероятна природа, интересни исторически, архитектурни и природни забележителности, и вкусна храна, поднесена от гостоприемни хора. Не на последно място, направи ми впечатление, че с малки изключения и пътищата в този регион са добри, макар и сред доста екстремна природа (ако не обичате завои, не тръгвайте натам 🙂 ).