В античността, всяка пролет Народното събрание на Атина при кворум не по-малко от 6000 души взима решение да изгони или не някой опасен за демократичния ред на полиса гражданин. Предлагани за остракизиране са граждани, които с придобитото си огромно влияние в обществото се смятат за потенциални тирани. Всеки гражданин изписва върху глинен чиреп (т. нар. „остракон“) името на този, когото смята за опасен за демокрацията. Осъденият с мнозинството от гласовете е изгонван от Атина за срок от 10 години, като наказанието при евентуално връщане в полиса е смърт.

Чрез тази „демократична“ форма на прогонване на политически противници атиняни се лишават от множество от най-способните си граждани – пълководци, философи и др.

В резултат на прочистването от способните граждани „Златният век“ на класическата атинска култура трае по-малко от петдесет години (колкото трая и управлението на БКП у нас)!

Та, сетих се за Народния съд, за концлагерите… и се чудя тези, новите комуняго-фашисти осъзнават ли, че вървят бодро по стъпките на ДС-предците си (защото повечето от тях са с такова потекло, нищо че сега са върли „антикомунисти“). „Пази Боже, сляпо да прогледа!“, мъдро е казал българинът. А аз допълвам, че няма по-страшно от пребоядисан „демократ“. Всъщност, има си поговорка – „Пременил се Илия, погледнал се – пак в тия“.

И още нещо – прави ми впечатление, че сред най-яростните привърженици на подобен род методи за прочистване са хора, родени в края на 80-те или началото на 90-те години – хора, които знаят за простотиите и изстъпленията на предишния режим само от разкази на роднини, но всъщност нямат никаква реална представа за какво иде реч. Затова сега така смело се опитват да налагат методите на онези, които ни управляваха след 1944 г., без да си дават сметка за последствията от това.

Ако през 1989-90 г. някой ми беше казал, че някой ден отново ще ни се наложи да живеем в „диктатура на пролетариата (или някой друг)“, ще ни налагат цензура, ще ни ограничават начина на мислене и изразяване, ще имаме Голям брат, пред чиито желания ще козируваме… Ако ми бяха казали нещо подобно, щях да обявя казващия го за луд. Е, доживяхме отново да имаме Голям брат и опити да ни поставят лепенки на очите, ушите и устите, за да е угодно за Големия брат.

Пичове, не искам Голям брат (ни презокеански, ни азиатски) – искам си свободната и независима Родина! Искам да виждам хора, които си помагат, а не се псуват, които се гордеят с историята и Родината си, и се трудят за това тя да е просперираща и горда. Искам да ни управляват интелигентни и достойни хора („академик“ няма знак за равенство с „интелигентност и достойнство“!), които милеят за народа и държавата си, а не слугуват на чужди интереси. Това искам. Нищо повече.