Отдавна не съм писала тук, защото не виждам особен смисъл, а и нямам време и нерви. Обаче… засърбяха ме ръцете нещо J И ме засърбяха, защото ми омръзна от популизъм от всички посоки.

Ако публичните действия и говорене продължават в тази посока, сриването на икономиката и качеството ни на живот става все по-близка перспектива.

Проблемът на честите избори е голям не толкова защото нямаме парламент и редовно правителство, а защото всички кандидати за народната любов се надцакват какви по-големи благини да обещават, а обещанията са за сметка на парите, които изработва активното население. Казано иначе, от телевизора харчат моите и вашите пари, без да ни питат съгласни ли сме!

В последния ден на миналото Народно събрание цялото парламентарно войнство се върза на въдицата на другарката Корнела и направи мега реверанс към „бедния българин“, като заложи в Кодекса на труда формула как да се определя минималната работна заплата (да е 50% от средната). Ще кажете „няма лошо, много хора живеят на ръба на оцеляването и имат нужда от средства“. Да, ама не, както би казал покойният Петко Бочаров.

Какво постигнаха любимците на народа с това решение?

1. Рязко увеличиха разходната част на бюджета, без да кажат с какви приходи ще бъдат покрити тези нови разходи. И, понеже няма по-високи приходи, а има по-високи разходи, решението е да се вдигат данъците. Засега на прицел е бизнесът, но не е далеч времето, когато ще се заговори и за увеличение на останалите ставки, вкл. на „бедния българин“. Само припомням, например, че активно се говори за увеличение на здравните вноски и таксите за посещение при личен лекар, но едва ли ще се разминем само с това.
2. Увеличи се потреблението, което по всички икономически закони напомпа инфлацията. И сега виновни за инфлацията се оказаха търговците, а не онези, които с действията си провокираха тази инфлация, а именно – родните управленци. И я напомпаха по няколко линии: 1. С нефелни управленски действия, които създадоха трайна среда на непредвидимост, което принуди бизнеса да калкулира тази непредвидимост авансово в цените на крайните си продукти; 2. С ненавременни мерки за успокояване на енергийните цени; 3. С изкуствено, административно определен ръст на доходите.

Питам аз сега дали любимите ни политици наистина работят за добруването на гражданите и ръст на доходите им, или всъщност всички приказки и действия са насочени към съсипване на икономиката и хвърляне на редовия българин на дъното на жизнения стандарт в Европа?!

Дали редовият българин е доволен от „великото“ увеличение на доходите му, при положение че това увеличение вече е изядено от инфлацията? И ще продължи да бъде изяждано – днес от инфлация, утре от нови и/или по-високи данъци!

Няма безплатен обяд! Административното определяне на заплати е присъщо на плановата икономика, а в условията на пазарна икономика отнякъде трябва да бъде платено. И ще бъде платено през данъците!

И така стигнахме до данъците… Както казах и по-горе, към днешна дата на прицел е бизнесът, защото е важно електоратът да бъде оставен на спокойствие преди изборите. Та, бизнеса го тупат като брашнен чувал и на този фон не спират да обясняват колко огромни помощи и реверанси бил получил през последните години. Разбира се, пропускат да кажат кое наложи тези „помощи и реверанси“. Изумително е, че подобни приказки се чуват и от устата на „древни“ икономисти като бившия премиер Иван Костов, например, който тази вечер пред БНТ каза, че „във фирмите и в домакинствата има достатъчно пари“, ерго – могат да поемат всичко, вкл. нови данъци.

Има ли смисъл да припомням, че в продължение на две години цели бизнеси изобщо не функционираха, а други работеха „на ръба“, защото държавата така реши?!

Има ли смисъл да припомням, че в продължение на почти две години енергийните цени скочиха в пъти и тази сметка я плати бизнесът, защото цените за населението останаха замразени (субсидирани)?!

Има ли смисъл да напомням, че за т.нар. „помощи“ всъщност не е разходвана нито стотинка бюджетна (народна) пара и че това са компенсации за предварително надвзетите от същия този бизнес пари за енергийни ресурси?!

Има ли смисъл да напомням, че въпреки всичко, на което беше подложен българският бизнес, той все пак:

• произведе през 2021 г. с 9,4 млрд. лв. повече БВП и още 13,5 млрд.лв. през 2022 г., или общо около 23 млрд.лв. допълнително;
• предпочете да съхрани работниците си и не пристъпи към масови съкращения, че даже им увеличи заплатите с повече от процента на инфлация!

На този фон, от сутрин до вечер слушаме основно какво „мръсно животно“ е бизнесът, как не дава пари, а само се оплаква, как вдига цените, как малтретира бедния българин и т.н., и т.н. Любопитно ми е как без това „мръсно животно“ политиците ще раздават социални благини. С чии пари? С техните собствени ли?

Това, което българските политици (всички, без изключение!) правят, е да убиват кравата и да обещават мляко. Няма да има мляко, скъпи сънародници, ако си убием кравата, а май това сме на път да направим. И, вместо да се радвате, когато ви обещават от небето да потекат масло и мляко, помислете откъде ще дойдат тези благини, кой ще ги произведе и кой ще ги плати. Накрая цялата сметка пак вие ще платите! Затова не вярвайте на даровете на данайците J

И… на 4 април – умната!