За всички несполуки в тази държава пиарът е виновен. От пиар нищо добро не трябва да се очаква – всяко зло е заченато задължително от някой клет пиар.
Ако, недай Боже, пиарът Х е работил някога за някой Y, то доживотно този Y определя позициите на пиара Х. Защото, както вече казах, пиарът Х не е човек и няма право на лично мнение и убеждения – той винаги изпълнява нечии чужди нареждания. Той глава на раменете си не носи.
Защото ми писна да чета и слушам глупотевини като горните. Чувала съм ги и по собствен адрес, затова приемам болезнено всяко подобно посегателство срещу личната свобода на човек, пък бил и той пиар (тази „мръсна“ дума според масовия гражданин, който разбира от пиар не по-малко от футбол и политика).
Конкретният повод за излиянията ми е просташката история с Народния театър и публичния линч срещу Velislava Krasteva, която видите ли си позволила ужасното прегрешение да придружи на последните избори Ахмед Доган до изборната секция.
Велислава е човек с биография и тази биография включва дългогодишна работа като ПР на ДПС (вкл. на Ахмед Доган). Повече от нормално е за толкова години да е изградила чисто личностни отношения с работодателите си и не виждам нищо осъдимо в това.
Как действието „придружаване на приятел до секцията“ вреди на репутацията на Народния театър? Що за буря в чаша вода е това?
Трябва ли Велислава да се срамува от биографията си? Не мисля! Ако имаше от какво да се срамува, то едва ли толкова години щеше да получава одобрение от работодателя си. Очевидно, Велислава е показала умения, работила е качествено, ерго няма от какво да се срамува, напротив – трябва да се гордее с постигнатото.
Трябва ли Велислава да заличи биографията си? Защо? За да угоди на някого, който одобрява само собствената си биография и собствените си убеждения?
Трябва ли, понеже е работила за ДПС, занапред Велислава да не работи никъде нищо? Има ли изобщо Велислава право на труд? Ох, извинете – то правото на труд май беше човешко право, а както вече стана ясно, пиарът не е човек.
Защо просташкото поведение от типа „драскане по врати“ и публични врясъци е обществено приемливо и се възприема като някакъв „бунт на интелектуалците“? Драскането по врати ли е признак за интелектуалност? Откога?
Ако си успешен режисьор, това дава ли ти право да се държиш просташки, арогантно, неколегиално и неджентълментски?
Мога още много въпроси да задам, но не виждам особен смисъл.
Накратко, смятам изстъпленията срещу Велислава и ръководството на Народния театър за зле продуциран спектакъл, чиято премиера ми докара киселини и нямам намерение да плащам билет за първия ред.
Отвратително е това, което се случва, и се надявам ПР гилдията да защити по подходящ начин нашия колега Велислава Кръстева. Защото днес е тя, утре може да е всеки един от нас!