Адски много недостатъци има изборното ни законодателство, но няколко от тях направо бодат очи.

1. Няма избирателен район „чужбина“, а „чужбинските“ гласове ги разпределят из други избирателни райони, което тотално изкривява картината там. Да не говорим, че принципно не разбирам защо хора, които от 10-20 години не живеят в България, имат право да определят как ние да живеем тук. Със сигурност трябва да се въведе някакъв времеви праг за уседналост. Хайде, да не е половин или една година, но поне да е колкото един парламентарен мандат (4 години). Като не си тук повече от един мандат, с какви очи гласуваш кой да ни управлява? Само припомням как „чужденците“ обърнаха миналите избори (тогава бяха 226 хил. – почти 10% от всички гласували 2,6 млн.). Припомням, също така, че 1/4 от гласовете за ДПС идват от чужбина. Около 10% от гласовете на ИТН и на „Възраждане“ също бяха от чужбина и на четирите избора от миналата година досега. Единствените партии, които не разчитат на чужбински гласове, са ГЕРБ и БСП (имат по 1-2% оттам).

2. Гласуването е по местоживеене, а кандидатирането не е. Например, жител на Перник, може да се кандидатира за депутат от Бургас и т.н. Нали уж депутатите са представители на съответните региони? Как хем не живееш в региона, хем го представляваш? Като ще е така, да пускат национални (не регионални) листи и всички да гласуваме за едни и същи кандидати. Ето, аз, например, може да харесвам кандидат от регион Х, а да живея в регион Y и това да не ми позволява да гласувам за този, когото харесвам.

3. (следствие от т.2) Има възможност един и същи човек да се кандидатира в няколко региона. Примери бол за водачи на листи в повече от един регион.

4. (следствие от т.3) Има възможност избраните в няколко региона да си изберат от кой регион да участват в състава на НС. Така партийните централи си разиграват игричките кой кандидат да се издигне в класацията и да влезе в НС и кой да отпадне, което в крайна сметка е игра с доверието на избирателите.

5. Има възможност избран да се откаже от избора, още преди официалното обявяване на състава на НС. Това автоматично подменя вота на избирателите, които са гласували за съответния народен представител, а на негово място влиза някой друг. Разбирам да се откажеш в рамките на действащия парламентарен мандат по някакви причини (лични, здравословни, политически и т.н.), но да го направиш в деня, в който обявяват резултатите, си е чиста проба мошеничество. Значи въпросният човек от самото начало е знаел, че няма намерение да става депутат, но въпреки това е участвал в надпреварата и е лъгал в очите избирателите си.

6. Категорично смятам, че хора, които не могат да четат, не трябва да имат право да гласуват. Откъде-накъде някакви хора ще гласуват с придружител, защото не можели да си прочетат бюлетината или да се справят с машината (изключвам незрящите)? Откъде-накъде хора, които не са взели смислено решение за собствения си живот (да се образоват), ще взимат решение за моя? Съгласно чл. 53 от Конституцията на РБ, „(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО“, а съгласно чл. 36 „(1) Изучаването и ползването на българския език е право И ЗАДЪЛЖЕНИЕ на българските граждани“. Съгласно чл. 42/КРБ гласуването е ПРАВО, а на задължение. Не може да упражняваш права, ако не си изпълнил задълженията си! Впрочем, въведеното чрез чл. 3 на Изборния кодекс задължително гласуване е противоконституционно, но… кой изобщо се вълнува какво пише в Конституцията 🙂

Със сигурност, могат да се изброят още много дефекти на законодателството – нямам претенции за изчерпателност и компетентност по темата, но все си мисля, че ако системата за гласуване е една идея по-съвършена от съществуващата, ще привлече повече желаещи да участват с гласа си в избори.

Все още няма отговори

Leave a Reply

СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ
Отворете | Затворете
Translate »