Не съм гласувала за „Продължаваме промяната“ (не че това има някакво значение), но истината е, че в началото им симпатизирах и имах известни надежди, че тези момчета и момичета може наистина да донесат някаква промяна – промяна поне в манталитета на правене на политика у нас. Уви, надеждите ми, както и на много други българи, останаха излъгани. Нагло излъгани!
Всъщност, ако с една дума може да бъде описано това управление, то това е думата „ЛЪЖА“. Простих на Кирчо лъжата за канадското гражданство – казах си „Какво пък, не е болка за умирачка – нали все пак е предприел необходимите действия да се откаже от чуждото си гражданство. Не е знаело момчето, пообъркало е сроковете, ама… здраве да е!“. Обаче, оказа се, тази наглед невинна лъжа е била видима симптоматика за цялостната ценностна система на това момче, което така шеметно попадна в управлението и още по-шеметно разказа играта на държавата.
Мислех си, че по-лошо от управлението на ГЕРБ не може да има, но тези момчета и момичета ме опровергаха. Можело! Ако не друго, Борисов със селската си хитрост поне успяваше да лавира – и в международен, и във вътрешен план, така че да не направи кой знае какви зулуми, макар за 12 години да не липсваха и такива. Тези пишлеменца само за половин година успяха да постигнат такива уникални висоти на наглостта и безпардонността, че сега Борисов изглежда като бойскаут на техен фон. (Последното не би ме провокирало да си пусна бюлетината за него – да е ясно!).
Тези младежи правиха беля след беля и оставиха България в беда до беда, коя от коя по-големи – в енергийната, в икономическата, в социалната сфера… Да не говорим какви ги сътвориха във външнополитически план – там щетите тепърва ще ги оценяваме. На този фон, не спират от телевизора да ни обясняват какви невиждани успехи са постигнали. Оставяли държавата стабилна (?), с пълна хазна, с невиждан ръст на приходите… Е, че, как да няма ръст на данъчните приходи (особено от ДДС) в условията на инфлация? Колко ДДС от високите цени на горивата прибраха? Така ли виждат те стабилността? Изобщо имат ли някакво елементарно понятие от икономика? Или познанията им са на ниво „счетоводител“ – да си съберем приходите и всичко ни е наред… За „успехите“ им в борбата с престъпността и корупцията изобщо не виждам смисъл да говоря – тези „успехи“ са само в техните глави и усти. Странно е, че изобщо си вярват (или поне така изглежда от публичните им изяви).
Най-голямата беда, обаче, от тяхното пребиваване във властта е поредната вълна на отвращение и омерзение от политиката, които успяха да подхранят у редовия гласоподавател. Същият този гласоподавател, на когото за пореден път тази есен ще му се наложи да се разходи до урните (ако не предпочете да отиде за гъби). Горкият средностатистически българин е поставен пред още по-тежка дилема от миналогодишните избори, защото тогава поне имаше някаква, макар и крехка надежда, в лицето на ПП. Сега и тази надежда умря.
Знам, че звуча минорно и „безпътно“, но такова е личното ми усещане. Не че не съм взела вече своето решение като гласоподавател, но си давам сметка за това в колко сложна ситуация са поставени всички българи, от които се очаква да гласуват с разум, с мисъл, а не под давление на емоции, популизъм или обществена мода.
Ще си позволя и едно-две изречения за „Възраждане“ (макар че не те са моят избор), които вероятно ще са най-печеливши от настоящата безпътна ситуация. Потенциалният им висок (или поне по-висок от досегашния) изборен резултат ще се дължи единствено на неадекватността на останалите политически сили. Ако в България си пробие мощно път националистическа формация, виновни за това ще са всички останали нефелни политици, които направиха от Коцето национален герой. Пак повтарям – НЕАДЕКВАТНОСТТА на „традиционните“ политическите партии у нас родиха и продължават да раждат недоразумения, вкл. като недоразумението ПП, недоразуманието ИТН и т.н., и т.н.
Казано накратко, д*** да ни е яко в следващите месеци! Важно е, обаче, да се гласува – гласуването е единственият начин да подредим живота си по начин, който ние искаме, а не някой друг да решава вместо нас. Ако успеем да се мобилизираме като общество и да постигнем висока избирателна активност, сигурна съм, нещата ще изглеждат по доста по-различен начин от досегашния. Нямам, уви, много надежди и очаквания в тази посока, но… някак ми се иска да е така – повече хора да предпочетат урните пред гъбите 🙂
P.S.:
Потвърждавам изразеното си вече многократно намерение да гласувам за онази политическа сила, която не ми говори за „ЦЕННОСТИ“. Без значение какви „ценности“ – европейски, евроатлантически, либерални, традиционни, нетрадиционни, космически, трансгалактически… Не желая да слушам за ценности! Искам да слушам за политики, за реални, осъществими, измерими, видими промени, които биха направили държавата ни по-подредена, а животът ни – по-добър. На политкоректни клишета и популизъм няма да се доверя!!!
Другото ми съществено условие е да видя на политическата сергия хора с професионално и обществено минало, а не новоизлюпени, паднали от нищото пишлигари, които да градят биография на наш гръб.