Новата синдикална мантра е, че приходите в бюджета от данъци на работодателите са едва ли не в пъти по-малки от тези на работниците, ерго – работодателите да си налягат парцалките и да си траят, а правителството да слуша синдикатите.
В отворено писмо на КНСБ от днес четем: „КНСБ напомня, че приходите в бюджета идват основно от данъци, плащани от гражданите. През 2021 г. едва 3,1 млрд. лв. са постъпили в хазната от данък върху печалбата и цели 23 млрд. лв. от облагане на трудови възнаграждения, ДДС и акцизи.“
Сметките показват, че действително делът на данъка върху печалбата в бюджетните приходи намалява през последните години, но това се дължи на намалената норма на печалба, вследствие увеличените разходи за труд, суровини и енергия. В същото време, нормално е приходите от ДДФЛ да растат, защото растат доходите. Т.е. доходите нарастват по-бързо от печалбата на компаниите, а това прави несъстоятелна тезата за „чорбаджиите-изедници, трупащи печалби на гърба на клетия пролетариат“. Съвсем отделен е въпросът дали щеше да има приходи от ДДФЛ, ако нямаше работни места, които пък са грижа на същите тези изедници.
Синдикатите удобно пропускат да включат в сметката осигурителните вноски, които са основно за сметка на работодателя, а те през 2020 г. са 11 млрд. лв. (годишните данни за 2021 г. все още не са публикувани). От сметката на работодателите са изключени и други данъци, вкл. мита, данък „дивидент“, данък върху застрахователните премии и др., които също са тежест за компаниите.
За сметка на това, обаче, неясно защо в сметката на работниците са включени приходите от акцизи и ДДС, което също не е коректно, тъй като акцизи плащат и фирмите, а и не малка част от тях не са регистрирани по ДДС, т.е. имат принос и по това данъчно перо.
Чудесно е, че синдикатите се грижат за работниците – все пак заради тях съществуват, но също така е хубаво да аргументират тезите си с коректни данни, а не с изопачени и манипулативно поднесени числа. Кривото огледало на синдикалните сметки не е от полза нито на диалога, нито на икономиката, нито на по-високия жизнен стандарт.
