От телевизора с напрегнато изражение ни обясняват разпалено в стил „яко ще мрем“, че заболеваемостта е стигнала 1000 души на 100 000 души население и ни показват оцветена в червено карта. Така аргументират локалните рестрикции в София и други градове.

Реших да погледна при каква заболеваемост преди години са обявявали грипна епидемия и от търсачката в сайта на Министерството на здравеопазването се изсипаха десетки публикации по темата. Споделям две от тях, избрани на случаен принцип, защото нямам време и нерви (а и не мисля, че е необходимо) да чета всички.

Та, до 2020 г. за обявяване на грипна епидемия е било необходимо заболеваемостта да достигне 200 души на 10 000 население, т.е. 2000 души на 100 000 население. И, забележете, МЗ изрично уточнява в съобщението си през 2013 г., че „здравната система на страната е в готовност да реагира на предстоящото разпространение на грипа“.

Днес ни обясняват, че при 1000 души (не при 2000!) здравната система е застрашена от неспособност да се справи със заболеваемостта.

Нямам съмнение, че веднага ще се намерят една сюрия ковидиоти, които ще тръгнат да ме оборват с аргумента, че ковид не е грип и че не могат да се правят сравнения. Напротив, могат! Обикновеният грип е уморявал 3000 души на епидемия и здравната система не е имала проблем да се справи със ситуацията, при това без да са налагани каквито и да било рестрикции от типа затваряния, маски, сертификати, КПП-та и пр. дивотии, с изключение на добре познатите ни „грипни“ ваканции на учениците за по 3-4 до 10 дни.

Да, ковид не е обикновен грип, а по-тежко протичащ грип. Реалната смъртност от ковид е около 8000 души (всички останали са „косвени жертви“, поради неглижиране на останалите заболявания, а и не са малко случаите на „надписани“ починали от ковид – всички знаем как смело се поставя тази „диагноза“), т.е. двойно повече от обикновен грип, ерго приемаме, че днешните 1000 на 100 000 население са релевантни на онези 2000 на 100 000 население от предходните години. Е, как тогава без каквито и да било „мерки“ здравната система е била „в готовност да реагира“, а днес не е в състояние? И защо тогава учениците се радваха на десетина дни грипна ваканция, а сега се радват на десетина дни присъствено обучение? Защо тогава не си пълнехме джобовете и чантите с маски? Защо нямаше в метрото пунктове за ваксинация? Защо не ходехме с QR кодове на работа или на кино?

Задавам си въпроси и отговор не чакам, но… чакам Видовден! Нямам съмнения, че ще дойде рано или късно и тогава ще има много притихнали математици и други ла(ла)ици.

_________

ПП: Ако има нещо положително от цялата ковид-истерия, то е, че поне повечето хора се научиха да не ходят сополиви и кашлящи на работа, което масово се правеше в предходните години. Всичко останало е един кофти урок, който всеки от нас ще научи по различен начин.

Категория:

Все още няма отговори

Leave a Reply

СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ
Отворете | Затворете
Translate »