Знам, че днес всички са се съсредоточили върху изборите, но все пак реших да споделя нещо лично, което е част от цялостната картина на НЕДОБРЕ ФУНКЦИОНИРАЩАТА НИ ДЪРЖАВА. Държава, която не се грижи адекватно нито за хората, нито за животните!
Моят Ремо го няма вече седми ден. Усилията, които полагам, за да го открия, до момента не дават никакъв резултат. Вече тотално се изчерпах откъм идеи, а и сили не ми останаха – чувствам се тотално изтощена. Обявите за издирването му са споделени стотици пъти и са видени от хиляди хора. Разлепени и раздадени са стотици афиши. Вече когото и да срещна в града, го познава по име и знае, че го издирваме.
Много хора ми пишат за истории с водени от нагона си изчезнали кучета, които по-късно се прибират. Много ми се иска да вярвам на тази хипотеза, но той е такъв глезльо, че не вярвам толкова дълго да не се прибере, най-малкото за да е нахранен и на топло.
Както и да го разсъждавам, най-вероятно е прибран от някого.
Единият вариант е да е с цел продажба, но аз обявих награда, почти трикратно по-висока от цената, която биха могли да вземат за него (защото документите му са у мен, а това му сваля цената).
Другият вариант е някой просто да си го е харесал за свой любимец. Този някой, дори да не е видял обявите, трябва да е видял телефона ми на медальона, който виси на врата на Ремо, така че при добро желание досега можеше да ме потърси. Но явно няма такова желание и иска да го остави за себе си – крайно егоистично желание, неотчитащо чувствата на самото животно, защото и животните имат чувства, и те са нещастни, когато са далеч от близките и от дома си.
Само преди два месеца Ремо беше в депресия и едва излезе от това състояние, а сега трябва да преживее нов стрес. Да, и животните страдат от депресия, при това много болезнено. Не можете да си представите какъв ужас е да гледаш как любимият ти другар пищи и се гърчи болезнено, не може да се движи, не може да спи, не се храни, плаче със сълзи. Преживяхме го сравнително скоро, а причината беше, че се сби с друго куче и, макар да нямаше наранявания, явно получи силен стрес. Вероятно някои от четящите това ще се разсмеят, ще си кажат „Боже, куче и депресия!“. Ако не вярвате, питайте ветеринарите – депресията при животните всъщност е много по-силна и болезнена от тази при хората.
Остава ми единствено да чакам и да се надявам, че отнякъде ще се появи, че все пак този, който го е прибрал, ще се окаже човек и ще го върне.
ЗАЩО РАЗКАЗВАМ ВСИЧКО ТОВА?
Не за да търся съчувствие, а защото смятам да подема активна кампания за ИЗГРАЖДАНЕ НА РЕАЛНО РАБОТЕЩА СИСТЕМА ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ЧИПИРАНИ ЖИВОТНИ. Не е нормално във века на технологиите да бъде невъзможно проследяването на чип! Не е нормално системата за чипиране да служи единствено за нуждите на данъчната регистрация на животните. Да не говорим, че общините дори не са си направили труда да направят регистър на чиповете.
Питам как срещу платените за кучето ми данъци днес администрацията ми помага да го открия?
Едва ли създаването на система за проследяване е толкова скъпо и невъзможно занимание. Да не говорим, че по този начин ще се вдигнат и общинските приходи, защото всеки ще е заинтересован да чипира кучето си, респективно – да си плаща данъците за него. Отделно, убедена съм, че при добре функционираща система ще намалее популацията на бездомни животни, защото вероятно много от скитащите се в момента кученца и котенца си имат стопани, но тези стопани няма как да ги открият, дори да са ги чипирали съвестно. А има и друга категория стопани – които изоставят животните на улицата. Те също трябва да носят съответната отговорност за проявената безотговорност и това може да се случи само чрез адекватна система за проследяване.
Моля всичките си приятели, които споделят виждането ми, да се отзоват и да търсим начини да принудим администрацията да си свърши работата. Защото това настоящото е НЕМАРЛИВОСТ И БЕЗОТГОВОРНОСТ. Предполагам, че е и НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИЗИСКВАНИЯТА НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО за защита на животните, макар все още да не съм го изучила, но и това ще направя. Защото само си пишем закони, за да се правим на хуманисти, но не спазваме собствените си закони. И това, уви, не важи само за защитата на животните, но… дълга тема е.
И така, да обобщя: ПРИЕМАМ ВСЯКАКВА ИНФОРМАЦИЯ, ПРЕДЛОЖЕНИЯ, ИДЕИ ЗА ТОВА КАК В БЪЛГАРИЯ ДА БЪДЕ ИЗГРАДЕНА РЕАЛНО ФУНКЦИОНИРАЩА СИСТЕМА ЗА ЧИПИРАНЕ И ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ЖИВОТНИ. Особено ценни ще са мненията на ИТ специалисти, предполагам, защото те могат да кажат колко би струвала една такава система и дали вече поставените чипове могат да бъдат свързани с нея, или трябва оттук-нататък да се поставят друг тип читове. Изобщо – всяка информация по темата ми е ценна, тъй като признавам, че съм некомпетентна по тези въпроси.
Предварително благодаря! И тук вече не става въпрос само за моя Ремо, а за всички нещастни душички и техните стопани, които не могат да се открият взаимно…