„Той лежа в болницата до края на постите и целия Великден. Вече на оздравяване си спомни сънищата, когато още лежеше с температура и бълнуваше. Присънваше му се през време на болестта, че целият свят е осъден да бъде принесен в жертва на някаква странна, нечувана и невиждана смъртоносна епидемия, идваща от вътрешността на Азия към Европа. Всички са обречени на гибел с изключение на някои твърде малобройни, избраници.

Бяха се появили някакви нови трихини, микроскопични същества, които се вселяваха в телата на хората. Но тези същества бяха духове, надарени с ум и воля. ХОРАТА, ПРИЕЛИ ГИ В СЕБЕ СИ, ВЕДНАГА ПОБЕСНЯВАХА И ПОЛУДЯВАХА.

НО НИКОГА, НИКОГА ХОРАТА НЕ БЯХА СЕ СМЯТАЛИ ТОЛКОВА УМНИ И НЕПОКЛАТИМИ В ПРАВОТАТА СИ, КАКТО СЕ СМЯТАХА ЗАРАЗЕНИТЕ.

НИКОГА НЕ БЯХА СМЯТАЛИ ЗА ПО-НЕПОКОЛЕБИМИ СВОИТЕ ПРИСЪДИ, СВОИТЕ НАУЧНИ ИЗВОДИ, СВОИТЕ НРАВСТВЕНИ УБЕЖДЕНИЯ И ВЯРВАНИЯ.

Цели селища, цели градове и народи се заразяваха и лудееха. Всички бяха в тревога и не се разбираха, всеки мислеше, че той единствен е носител на истината, и се измъчваше, като виждаше другите, биеше се в гърдите и плачеше и кършеше ръце. Не знаеха кого и как да съдят, не можеха да се споразумеят какво да смятат за зло, какво — за добро. Не знаеха кого да обвиняват, кого да оправдават. Хората се убиваха взаимно в някаква безсмислена злоба. Събираха едни срещу други цели армии, но армиите, вече в поход, изведнъж започваха сами да се унищожават, редиците се разбъркваха, воините се нахвърляха един срещу друг, намушкваха се и се колеха, хапеха се и се изяждаха един друг.

В градовете по цял ден камбаните биеха тревога: но кой и за какво призовава, никой не знаеше, а всички бяха в тревога. Изоставиха най-обикновените занаяти, защото всеки предлагаше свои мисли, свои поправки и не можеха да се споразумеят; земеделието спря. Тук-там хората се стичаха на групи, споразумяваха се за нещо, кълняха се да не се разделят, но тутакси започваха нещо съвсем различно от това, което току-що бяха проектирали, започваха да се обвиняват взаимно, биеха се и се колеха.

Започнаха пожари, започна глад. Всички и всичко загиваше. Епидемията се разрастваше и се придвижваше все по-далеч и по-далеч.

В целия свят можеха да се спасят само няколко души, това бяха чистите и избраните, предназначени да сложат начало на новия човешки род и на новия живот, да обновят и очистят земята, но никой и никъде не беше виждал тези хора, никой не беше чувал тяхното слово и техния глас.“

Категория:

Все още няма отговори

Leave a Reply

СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ
Отворете | Затворете
АБОНАМЕНТ ЗА ПУБЛИКАЦИИ

За да получавате съобщения за нови публикации, въведете Вашия E-mail адрес и натиснете бутона "Абонирай се!", след което проверете в пощенската си кутия за писмо за потвърждение на абонамента.
Благодаря за заявения интерес!

ЛЮБИМИ СТРАНИЦИ
Translate »