1. Какъв е напредъкът по подготовката за избор на лятно или зимно часово време в Р България, в изпълнение на решението на ЕП и на ЕК за премахване на смяната на времето?
  2. Изготвен ли е надлежен анализ на ползите и недостатъците от въвеждането на единия или другия вариант, в т.ч.: отражение върху туризма, енергетиката, връзките и стокооборота със съседните държави и т.н.?
  3. Ще се съобрази ли Министерството на енергетиката и българското правителство с проведеното допитване през 2018 г. до българските граждани и желанието на над 51% от тях за въвеждане на постоянно лятно часово време?

Писмен отговор на тези три въпроса очакват народните представители от ПГ на „Демократична България“ Стела Николова и Мартин Димитров, които внесоха питането си в деловодството на Народното събрание.

В писмото си народните представители припомнят, че с решение на Европейската комисия се предвижда преустановяване от края на 2021 г. на сезонната смяна зимно-лятно и лятно-зимно часово време и запазване на един от двата варианта целогодишно, като всяка държава-членка на ЕС има свободата сама да реши кой вариант да възприеме.

„В анкетата, която проведе Министерството на енергетиката към 12.10.2018 г. с онлайн гласуване в България, над 51% от гласувалите българи предпочетоха целогодишното въвеждане на лятно часово време“, се казва в писмото на Стела Николова и Мартин Димитров. Според тях, изборът на лятно или зимно часово време следва да се съобрази с редица допълнителни фактори – климатични особености на географското положение на страната, развит летен туризъм, часова зона на съседните страни и др.

Translate »