Есента на 2019-а чуваме стресиращи новини за някакъв вирус някъде в Китай. Властта и народонаселението го приемат за сведение, като новинарска екзотика, която никога няма да стигне до нас.

Късната есен на 2019-а се носят новини за носещия се откъм Китай вирус към все повече световни дестинации. Властта и населението продължават да приемат новините за екзотика.

Първите реални случаи на заболели от COVID-19 у нас са от края на 2019-а и началото на 2020 г., но все още никой не се сеща да прави тестове и да планира антикризисни действия.

Изведнъж (а то никак не беше изведнъж, защото си беше прогнозируемо) през март се плесваме по челото и установяваме, че той вирусът май е стигнал и до нашите ширини. Настъпва истерия, стартират едни драматични брифинги за ставане и за лягане, на хората им обясняват, че яко ще мрат, но нещата са под контрол (каквото и да означава това).

Започва дискусия да се носят ли маски, или да не се носят маски, надеждни ли са тестовете, или не са надеждни, ама, кои са надеждни и кои не са… и т.н., и т.н. Народът ошашавен от сутрин до здрач гледа някакви зомбита на тв-екраните, люпи семки и псува, че по-лесно.

Освен народът, и властта ошашавена – на ден по три пъти си променя собствените заповеди, на конкретни въпроси дава различни (противоречащи си) отговори, с което създава повече хаос, отколкото ред. А в такива случаи ключово условие е редът. Да, ама не!

Започва продоволствена криза – няма маски, няма ръкавици, няма дезинфектанти, няма дори аспирин, а хората трупат запаси от тоалетна хартия и боб…

Отговорността за цялата ситуация се стоварва върху бизнеса, който или трябва да затвори изцяло (щото „сега не е време за прически и кафенца“, ама че някакви хора от това си вадят хляба, ич й не е на властта), или трябва рязко да ограничи дейността си (защото веригата от доставки е ликвидирана почти напълно), или трябва спешно да инвестира в дезинфекциращи средства (каквито пазарът не предлага и цари спекула!), ако иска да продължи да функционира.

Докато останалите държави стартират програми за компенсиране на засегнатите икономически субекти, у нас стартират безкрайни заседания на НСТС и други органи и институции, където дискусията е кой сектор има право на компенсации – ама, че всички са засегнати под една или друга форма, това никой не го интересува. И 60/40, 80/20 или 100/0 да са компенсациите – важното е „дебат“ да има. И така месеци наред! И, докато си дискутират, а останалите държави реално подкрепят засегнатите, нашият премиер-слънце раздава (на думи) едни милиони и милиарди, които все още никой не е видял. За капак, понеже дойде време за избори, а в изборно време на властта й трябват пари, тя реши тотално да си ги спести, като прехвърли отговорността за компенсирането на затворените бизнеси към и без друго бедните местни власти. Ма, да се оправят, бе – и кметовете, и бизнесите! Тя властта си изтупа златните ръчички – к`вото дала-дала, толкоз! Кой взел-взел, кой оцелял-оцелял! Точка!

От края на пролетта и началото на лятото на 2020-а започва да се говори за ваксини (не за лечение!) – ваксините се оказват панацеята за решаване на проблема. Ама, че няма случай противогрипна ваксина да е спряла грипна епидемия (камо ли пандемия), това никой не споменава. Нищо, този път ще стане – тая ваксина е ултрамодерна, ултратехнолотична, ултраефикасна, абе… ултра. И, като дойде ваксината, всички  ще цъфнем и вържем, ще махнем маските, ще се върнем към обичайния си начин на живот. Да, ама не! Набързо скалъпените ваксини минават на фаза масов експеримент, а мераклии за опитни зайчета бол, но ваксини ич. Е, нали уж бяхме първите заявили милиони ваксини, все с грижа към народонаселението?! Щото той, Бащицата, се грижи за народонаселението – той сал с тая мисъл заспива и се събужда!

Реалността към днешна дата е, че има едни хора, които лелеят за игла, но игли няма, и от другата страна има едни хора, които не искат и да чуват за игли, но все по-настойчиво им се обяснява, че без игла няма да могат да упражняват елементарните си човешки права, като пътуване и работа, например. Между другото, не спира да ни се обяснява, че и да си ваксиниран, пак трябва да си с маска, на разстояние и т.н., и т.н., т.е. по никакъв начин не получаваш предимство да се върнеш към нормалния си начин на живот. Е, ще имаш предимство да пътуваш и да работиш, но това е друга тема. Абе, далавера си е отсЕкъде… ама… няма игли… тюх 🙂

Междувременно, народът бива тежко разделен (не че му е сефте за нещо да е разделен – народопсихология е това) на „яко ще мрем“ и „ич ни не е“ – средно положение няма! По принцип, у нас винаги нещата са черно-бели, няма нюанси. Или си „про“, или си „анти“ и, ако не си „про“, значи непременно си „анти“. Защото да се мисли в крайни категории е по-лесно. Тъй като мисленето по принцип не е лесно занимание, затова е по-лесно, като ти дадат обща насока на мисълта (в калъп „про/анти“):

• Ако отричаш ексклузивността на вируса, значи твърдиш, че вирус няма (?)
• Ако твърдиш, че мерките са непропорционални, необмислени и неадекватни, значи отричаш съществуването на проблема (?)
• Ако не искаш да се ваксинираш с някоя от недостатъчно тестваните ваксини, значи си антиваксър (?)
• Ако подлагаш на съмнение статистиките, значи си хейтър (?)
• Ако подлагаш на съмнение ефективността на повсеместното носене на маски, значи си безотговорен (?)
• Ако имаш неблагоразумието да изразиш алтернативно мнение, си некоректен (?)
• Ако се позовеш на научен доклад/факт, оказва се, че този доклад/факт не е правилният – има по-правилни (?)
• И т.н., и т.н.

И, докато народът си лала из социалките, докато люпи семки и плюе в екрана на телевизора, политическият и фармацевтичният елит си плетат кошниците, ограничавайки общочовешките ни права и свободи. А ние… ние просто си лаламе и люпим семки! Това правим! Е, и маските си носим де, и си чакаме ваксинацията под строй (като овце), а за планиране на почивка, театър или нещо по-различно от ходене на работа (от спалнята в хола/кухнята) не можем и да мечтаем. И докога ще е така никой не казва. Няма и да каже, защото каквото и да каже, все ще е лъжа! Защото на властта (не само нашата) й хареса да контролира, да управлява, да ограничава, да забранява, да назидава, да преразпределя блага/финанси (!)… Властта винаги е мечтала за точно такава власт над хората и я постигна! Да ни е честито!