И така, мили другари, кака ви чукна 50!

Истината е, че това добре окръглено число изобщо не ме напряга, напротив – кара ме да се чувствам отлично, като изключим свръхтеглото, което ме тормози напоследък, но това е друга тема. Може да съм пухкавичка и с напиращи оттук-оттам бръчици, но душата ми е на не повече от 25-30 и е готова за бойни подвизи 🙂 Най-важното е, че съм „дзен“ – в абсолютно равновесие, наясно със себе си, с плюсовете и минусите на характера си, с желанията си, с очакванията си от живота и околните.

Та, 50-те са повод за равносметка, а моята е пълна с какво ли не – и с хубави, и с неприятни преживявания, но всички те са част от пъстротата на живота – без тях той не би бил пълноценен и интересен.

Имах прекрасно детство, обградена с обичащи и раздаващи се близки, с улични игри, комбинирани с усилени репетиции (хор и пиано), пътувания, детски лагери, турнета, екскурзии… всичко необходимо за едно дете. Нищо не ми е липсвало и от нищо не мога да се оплача – останали са ми само изключителни спомени.

В училище и в университета попаднах на чудесни преподаватели и приятели, с които и до днес поддържаме топли взаимоотношения. Какво по-прекрасно от това?!

Минах през трепетите на любовта, а после – брак, развод… всичко, както си му е ред 🙂 Остана ми, обаче, най-хубавото, за което мечтае всеки нормален човек – детето! Моята прекрасна дъщеря е най-ценното и най-смислено постижение в живота ми! Родих я твърде млада (20-годишна), но никога не съм съжалявала, напротив – щастлива съм, че така се стекоха събитията, защото след това имах време за себе си, не бях роб на пелените и пюретата, а сега в нейно лице си имам най-доброто другарче в живота.

Но, както вече казах, животът е пъстър и не всичко е оцветено в розово…

Най-кошмарната година в живота ми беше 1995-а, когато в рамките само на 2-3 месеца ме сполетяха всички възможни беди – изгубих баща си, баба ми получи удар и се парализира, брат ми катастрофира, а аз започнах бракоразводно дело. Това съвпадна със завършването ми на университета – последна сесия, държавни изпити…, а за капак и шофьорски курс. На ръце с 4-годишно дете, без доходи (само на пенсията на майка ми)… Беше адски трудно! А бях само на 24 години! Само аз си знам как оцелях от този ад, но… оцелях 🙂

След тази проклета година вече нищо не можеше да ме събори – бях калена завинаги. Просто научих, че в живота не всичко е цветя и рози, че животът е неизбежен кръговрат, който трябва да се живее според възможностите на момента, но винаги с достойнство, с принципи и с разбиране към околните и към ситуацията, без излишно мрънкане, с вяра в по-доброто бъдеще. Така са ме учили моите родители и учители – хората, на които дължа всичко!

Половината от житейските ми 50 години бяха отредени за професионалното ми развитие. За 25 години смених цифром и словом трима работодатели, като при последния съм вече 19 години. Съдбата ме дари с изключителни ръководители и колеги, които дадоха своя принос за оформянето ми като човек и професионалист – без тях едва ли щях да съм това, което съм сега. Всеки един от тях е поставил поне една чертичка или точица върху портрета на живота и характера ми. Благодаря им! Всъщност, благодаря и на недоброжелателите (няма как да ги е нямало и тях), защото и негативният опит е опит.

И, като съм започнала с благодарностите, да благодаря първо на мама и татко, не само за това, че са ме създали, но най-вече за това, че ми осигуриха любов, топлина, уют и условия за развитие, че ме подкрепяха във всичко – дори за най-идиотските желания, дори за лошите решения!

Благодаря на брат ми за обичта му и за това, че винаги за мен е бил опора (често се шегувам, че това е вторият ми баща)!

Благодаря на дъщеря ми, че устоя на трудностите, които съпътстваха живота ми и нямаше как да не се отразят и на нейния, но въпреки това, се превърна в стойностен човек и прекрасна млада жена. Обичам те, маме!

Благодаря на бабите и дядовците ми за обичта и щастливите ваканции, които ми осигуриха, но и за мъдрите съвети, които никога няма да забравя!

Благодаря на учителите си, сред които няма как да не спомена поименно педагозите от „Бодра смяна“ Лиляна Бочева, Светла Бешовишка и Ивелин Димитров, класната ми Велева, учителката ми по литература Михайлова и учителката ми по история Негревска.

Благодаря на мъжете в живота ми, които са ме обичали и подкрепяли, въпреки нелекия ми характер!

Благодаря на приятелите и колегите, които оставаха до мен, дори когато самата аз не исках да съм до себе си!

В аванс благодаря и на хората, които тепърва ще срещам в живота си, за това, че ще продължат да рисуват върху мен – без значение със светли или с тъмни краски – всеки цвят носи своето очарование!

Благодаря ви, любими мои хора! Благодаря, че ви има, че ви срещнах, че продължавате не просто да ме търпите, а да ми подарявате обичта си!

Обичам ви!

И накрая, понеже затворените заведения не ми позволяват сега да събера близките си, съм решила да го направя през юни, за да отпразнуваме край морския бряг моите 50. В този ред на мисли, благодаря на COVID-19, защото благодарение на него за пръв и вероятно последен път в живота си ще имам възможността да отпразнувам рождения си ден през лятото 🙂

Наздраве за хората, които оставят следи в живота ни!

Наздраве за хубавите спомени!

Наздраве за живота, защото е прекрасен!

______
ПП: Не забравяйте, че 50 са всъщност 25 в евро и, след като сме се засили към еврозоната, бройте ме за 25-еврова, за да сме в крак с тенденциите 🤣

Категория:

Все още няма отговори

Leave a Reply

СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ
Отворете | Затворете
АБОНАМЕНТ ЗА ПУБЛИКАЦИИ

За да получавате съобщения за нови публикации, въведете Вашия E-mail адрес и натиснете бутона "Абонирай се!", след което проверете в пощенската си кутия за писмо за потвърждение на абонамента.
Благодаря за заявения интерес!

ЛЮБИМИ СТРАНИЦИ
Translate »