Тази сутрин изпаднах в поредно възмущение от неграмотността, която ни налага не кой да е, а Институтът по български език при БАН.
С изумление установих, че са въвели следното правило: „В случай че пред съюза „ако“ стои уточняваща дума или израз (дори, именно, единствено, само и под.), запетая НЕ се пише.“ Например, в изречението „Мачът ще се отложи само ако вали проливен дъжд“ пред „само ако“ няма запетая.
В същото време, учЕните от БАН не са пропуснали да направят поредното ИЗКЛЮЧЕНИЕ, според което трябва да се пише затваряща запетая. Например, „Само ако има рай, ще съм там, близо“.
Питам аз:
– Как, след като няма отваряща запетая, има затваряща?
– Как изобщо могат да аргументират поредното си безумно правило, с което очевидно целят не да подобряват грамотността на народонаселението, а още по-ниско да я свалят? Защото от всичките им нововъведения се объркаха не само непознаващите езиковите правила, а и тези, които имат филологическо образование.
Вбесиха ме! Истински ме вбесиха!
Защото постоянно ме поставят в ситуация да установявам, че съм неграмотна, при положение че дипломата ми от СУ, специалност „Българска филология“, е с общ успех 5.60, а по синтаксис, морфология и история на езика имам шестици, при това получени от най-големите цербери сред професорите по онова време.
Убедена съм, че по същия безумен начин се чувстват всички колеги, завършили по времето, когато езикът беше наистина „Език свещен на моите деди“ и никой не можеше дори да си помисли да го пипа с мръсни ръце, без обективна причина, основана на езиковата история и правила. Защото езикът е сбор от правила, точно като правилата в математиката. И при езиковите норми 2+2 винаги прави 4, а не 6 или 8!
С това езиково нормотворчество от последните 2-3 десетилетия народът съвсем изпадна по скалата на грамотността и огромна заслуга за този факт имат учЕните от ИБЕ/БАН.
ПП: Любопитна съм какво би казал за гореописаното павило проф. Стефан Брезински, но за съжаление, не е сред живите вече.