Болшевизмът се възражда – първите симптоми са налице

От няколко дни се каня да споделя някои мисли около хазартната сага, но грипът и други обстоятелства не ми позволиха да отделя време. Днес, съботно, спасена от адското главоболие и безпомощност, както и лишена от особени ангажименти, реших все пак да поразсъждавам върху белия лист.

Започвам с три важни уточнения:

  1. Категорично споделям тезата, че агресивната реклама на лотарийните игри е вредна за нацията и тази истерия за търкане на билетчета трябва да бъде силно ограничена.
  2. Нямам никакво намерение да адвокатствам на Васил Божков, а и не ми е от най-симпатичните герои на нашето време.
  3. Нямам акции или други интереси в хазартния бизнес.

И така…

Реши Валери Симеонов да оправи моралната хигиена на нацията и вкара законопроект, а управляващата коалиция се втурна да му аплодира, че и в ускорени срокове да приеме законотворческия напън. Чудесно! Само че не разбрах как чрез национализация ще се реши големият проблем с моралната хигиена. Някак неубедителни останаха и обясненията на В. Симеонов за „случайното“ съвпадение между неговите законотворчески усилия и прокурорските активности срещу най-големия хазартен бос у нас – Васил Божков.

Хипотеза 1:

Ако целта е именно ограничаване на общонационалната истерия с билетчетата, защо нормотворческите усилия не бяха насочени към рекламата на хазартни игри и, по-важното – към спазването на вече установените (не лоши, впрочем) правила? Защото и сега има достатъчно силни защитни механизми, но никой не ги спазва, а контролните органи удобно проспиват това неспазване.

Ето, например, какво пише в Закона за хазарта:

Чл. 10. (1) Забранява се пряката реклама на хазартни игри, включително рекламата на такива игри, насочена към малолетни и непълнолетни лица, както и изпращането на непотърсени електронни съобщения на неограничен брой лица, в които се съдържа информация за хазартна игра.

(2) Допуска се обявяване на:

    1. наименованията на игрите;
    2. регистрираната търговска марка на организатора;
    3. резултатите от игрите и спечелените печалби;
    4. тегленията на тиражите.

….

§1 По смисъла на този закон: 23. “Пряка реклама на хазартни игри” е разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри, включително като създава впечатление, че с участието в играта потребителите ще могат да разрешат лични или финансови проблеми или ще постигнат финансово благополучие, или приканва гражданите да участват в играта с обещания за големи печалби.

От години гледаме как от сутрин до здрач в телевизионния ефир едни хора ни обясняват как са си оправили живота, след като са изтъркали едно билетче, а това е очевидно нарушение на цитирания по-горе законов текст.[1] Санкциите, предвидени за медиите-нарушители, са между 10 000 и 30 000 лв., а за организаторите на хазартни игри – от 3000 до 5000 лв., което не би било никакъв проблем за тях (научихме, че Божков е плащал по 10 000 лв. на ден на хора от Комисията по хазарта, за да му пазят гърба), но и не знам изобщо някой някога да е налагал подобни санкции. В допълнение, не е ясен статутът на предаванията, свързани с хазартни игри, тъй като те не са част от рекламния блок, т.е. формално не се водят „реклама“, но по същество са пряка реклама.

Хипотеза 2:

Ако целта е да бъдат установени и наказани криминалните престъпления на един бизнесмен, а пропуснатите ползи за държавата от невнесени данъци и такси да бъдат погасени, то защо това трябва да е съпроводено с национализация на един цял бизнес, в който оперира не само въпросният потенциално престъпен индивид? Говорим за цял икономически сектор, който привлича финансов ресурс (вкл. генериран извън страната), внася солидни данъци и такси, осигурява хиляди работни места и т.н., и т.н.

Защо от ден на ден ескалират щенията на държавата да прави бизнес, което не й е работа? Да си припомним мераците преди време за национализация на електроразпределителните дружества. Да си припомним опитите да бъдат национализирани личните ни партиди в частните пенсионни фондове. Да си припомним дори неотдавнашното изявление на министър-председателя, че разпространението на печата трябва да минава само през държавната компания „Български пощи“… Няма смисъл да изреждам всички напъни за връщане към доброто старо социалистическо минало, когато държавата-майка управляваше всичко и всички.

Покрай случая с Васил Божков стана ясно, че в един важен държавен орган – Комисията по хазарта, са налице тежки нива на корупция. Излиза, че държавата се бори с корупцията чрез национализация (?!), показни арести и медийна тупурдия до небето. Впрочем, тези дни непрестанно имам усещането, че живея реално във филма „Под прикритие“, но това е една друга тема.

Големият проблем не е дали Божков е виновен, или е подложен на незаслужена държавна репресия. Проблемът е, че Божков не е първият и със сигурност няма да е последният бизнесмен, ударен по този брутален начин. Остава усещането за разчистване на сметки и ликвидиране по списък на крупните предприемачи. И, ако това е радостна вест за бедния онлайн хейтър, който мрази всеки с няколко лева повече от него, то за мислещите хора в тази държава трябва да е опасно, дори страшно явление.

През последните дни една дума все по-силно започва да кънти в главата ми и това е думата „болшевизъм“. Защото съвпадението на шумните акции срещу Божков със стахановското приемане на поправките в Закона за хазарта, целящи национализация на лотариите, не ми носи никак позитивни усещания. Тъкмо обратното – някак ме връща към това, което съм чела и учила за 1917-а и за 1944-а. Дали колелото на историята няма да се завърти отново в посоката, от която десетилетия наред се опитваме да се отклоним? Днес като че ли болшевизмът се възражда – първите симптоми са налице!

Действащият конституционен принцип у нас е презумпцията за невинност[2]. Родните институции, обаче, от години действат по начин, предполагащ презумпция за виновност, в стил „Ние да го орезилим, да му разкажем играта на бизнеса (а защо не и да си го присвоим!), пък нека после обяснява пред съда, че няма сестра!“.

Още по-идиотското е, че най-често съдът, като един отличен рекламен агент на прах за пране „Ариел“ (избелва и не оставя петна 🙂 ), излиза с оправдателна присъда, подсъдимият изтресква едно хубаво дело в Страсбург, за да може държавата (т.е. ние, данъкоплатците!) да му плати едно тлъсто обезщетение за нанесените вреди и… всички са доволни. Дали?

Лично аз никак не съм доволна от този методично повтарящ се сценарий. Въпросът е дали и този път ще гледаме безкритично театрото, което ни поднасят. Защото сметката ще платим пак ние – това трябва да е ясно.

Изобщо, бурните стартови активности на новия главен прокурор затвърждават притесненията на огромна част от обществото, че основната му работа ще е да бъде бухалка, а не обективен защитник на правовата държава. Тук няма как да не спомена и идиотското изригване срещу Румен Радев, който чрез един отдавна известен факт, представен като „държавна измяна“, реално беше плеснат през ръцете и му беше даден знак да си наляга парцалките, да не си навдига много-много главата, за да не му извадят нещо по-страшно.


[1] Вж. коментар по темата от адв. Руслана Стефанова в статията (не)Забранената реклама на хазартни игри

[2] Конституция на РБ, чл. 31, ал. 3: Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Translate »