Безделието, освен пороци, ражда и философи 😊

Та, лежейки си на шезлонга в състояние на безделие, философствах на ум върху разликата между „слугинството“ и „слугинажа“. Не ме питайте за причина и повод – няма такива, просто хрумка, появила се от нищото.

Та, като се замислих, слугинството всъщност е едно много алтруистично поведение, което не би следвало да е укоримо. Защото от него има ползи не само за този, на когото се „слугува“, но и за самия „слуга“, който с полезността си осмисля по някакъв начин живота си. Виж слугинажът е друга бира. При него чистият алтруизъм, присъщ за слугинството, отстъпва на користта и ред други недотам положителни човешки тежнения. Големият проблем е, че между слугинството и слугинажа границата е много тънка и често бива преминавана – понякога дори, без да се усети човек.

И все така разсъждавайки върху тази толкова екзистенциална тема, установих, че пиарът е изначално „слугинска“ професия – слугуваш на работодател/клиент, слугуваш на медии и на кого ли още не. Но всичко това го правиш с идеята да бъдеш полезен и с усещането, че даваш нещо на обществото. Дали успяваш, е друга тема. Важното е, обаче, да се стремиш и да се стараеш да работиш именно в тази посока – посоката да бъдеш полезен. Защото полезността носи удовлетворението.

Точно толкова „слугинска“ е и журналистическата професия, защото медиите би следвало да са слуги на обществото, слуги на истината. Но твърде често (особено напоследък) предпочитат да слугуват на властта, на рекламодателите и собствениците си. Това вече е слугинаж! А слугинажът е вреден. Особено за обществото!

Както вече споменах, границата между слугуването и слугинажа е твърде тънка. Затова е хубаво от време на време да се намира някой да ти го напомня, да ти посочва границата, за да съумееш овреме да се спреш, да не я преминеш. Ако си глупак, ще се обидиш. Ако си умен, ще се замислиш. Ще ми се да вярвам, че умните у нас са повече от глупаците…