1. Създава се нов фонд към министъра на регионалното развитие и благоустройството, който ще се пълни от глоби за строителни обекти, които не отговарят на изискванията за достъпна среда. Глобите за инвеститорите са в размер от 10% върху проектната стойност на обекта, а за чиновниците, одобрили строителната документация – 500 до 1000 лв. Т. е., ако на обект с проектна стойност 1 млн. лв. пропуснете да изградите рампа, ще Ви глобят 100 000 лв., а чиновникът, издал разрешителното за строеж, ще бъде глобен с до 1000 лв. На това му се казва ПРОПОРЦИОНАЛНА ОТГОВОРНОСТ!
2. В законопроекта секири за работодателите бол – стимули нула! За това си има чудесна приказка за МОРКОВА И ТОЯГАТА. Нашите законотворци са чели само частта за тоягата! И това, уви, не важи само за този законопроект, а е трайно наложила се практика у нас.
3. Авторите на проекта смятат, че той няма да създаде задължения от финансов характер за предприятията, които попаднат в обхвата на приложението му. Явно глобите и кухите щатове не са финансова тежест?! На това пък му се казва ТОТАЛНА НАГЛОСТ! Уникална „оценка на въздействието“!

Както казах, това е новата доза, но и старата си остава в сила, макар и леко смекчена:

1. Квотите за наемане на хора с увреждания остават, но вместо 4% ще са 2% от средносписъчния състав на заетите. Важно е да се знае, че тези два процента ще са върху онези 4-10% за трудоустроени, т. е. общият процент за предприятие с над 100 заети ще е 12. За всяко незаето място всеки месец ще се плаща на държавата 30% от МРЗ (към днешна дата това означава 153 лв.).
2. Парите за незаетите места ще влизат във фонд към министъра на труда и социалната политика, който ще се управлява от представители на министерства и агенции, както и (О, чудо!) един представител на работодателите. Познайте този единствен глас колко „силен“ и определящ за взиманите решения ще бъде, при все че парите във фонда са именно от работодателите. За капак, не е предвидено нито едно място за представител на хората с увреждания.
3. Отпада специалната закрила (по Кодекса на труда) срещу уволнение на хора с увреждания.

Защо не си признаят честно, че искат да напълнят едни нови касички, които да си харчат по тяхно усмотрение на наш гръб, вместо лицемерно да ни лъжат, че се грижат за хората с увреждания?

Защо не си признаят, че в огромната част от случаите е НЕВЪЗМОЖНО да бъде нает човек с увреждане – или защото такъв не можеш да намериш за съответната длъжност, или защото няма кандидати, или защото ти е забранено за длъжността Х да наемаш такива хора, или (най-важното!) потенциалният зает НЕ МОЖЕ ДА СТИГНЕ ДО РАБОТНОТО СИ МЯСТО, защото държавните и общински власти не са му осигурили достъпна среда?