Попаднах днес на една статия, която доста добре представя актуалното състояние на родното висше образование. Заглавието на статията е „СУ е дупка, в която загубих 4 години от живота си„, а авторът описва личните си преживявания и впечатления от обучението си във Факултета по журналистика и масови комуникации при Софийския университет, известен сред журналистическо-пиарските среди просто като ФЖМК.
Завършила съм същия университет, но преди 23 години.
И тогава имаше вехти преподаватели, и тогава намирането на нужната учебна литература беше равнозначно на подвиг в мирно време, но дотук приключват приликите.
Следват само разлики.
Разликата е, че тогава не бяхме „от кол и въже“, а за едно студентско място се бореха 20-50 души.
Разлика е, че тогава нямаше интернет и търсенето на учебници в библиотеките беше съвсем в рамките на нещата, докато сега това е недопустимо да се случва.
Разлика е, че „вехтите“ преподаватели ни преподаваха история на езика, например, а не комуникационни техники и технологии.
Разлика е, че тогава неявяване на преподавател на лекции или на изпит беше немислимо.
Разлика е, че взимането на изпит беше резултат от яко четене, а не от диктовка в ухото през мобилния телефон или от готови курсови работи, свалени от нета.
Разлика е, че езиковите и други базови компетенции си ги носехме от средното образование, а не се налагаше да ни ограмотяват в университета.
Изобщо… разлики бол.