Ако някои от Вас (да не кажа мнозинството от Вас) си мислят, че не съм добре с центровката, уверявам Ви, че това е „приятелска обремененост“, демек „с какъвто се събереш, такъв ставаш“.

Имам си аз две шантави приятелки от ученическите години – Мъфата и Ася, които по традиция всяко лято ми гостуват в Чифлик за 2-3 дни. Най-прекрасните дни в годината, когато дрънкаме от сутрин до здрач (е, напоследък ги е обзела някаква старческа болест, та стават в ранни зори и си лягат с кокошките, но това е една друга тема). И трите сме си приказливи – да не е край нас човек, когато сме заедно. Тежко е положението.

Та, въпросните две приятелки от снощи са ми на гости. Тази сутрин взеха да ме кандърдисват да ходим на плаж. Показвам им прогнозата за времето, показвам им тъмните облаци, които се носят в наша посока, и ги убеждавам да не правим тази грешка, но те… не, та не, ще вървят. И не просто ще вървят, ами, ще вървят пеша, защото били на туризъм. Колата остава на паркинга, а те – пеша, 5 км до басейна. Казах им, че за нищо на света не могат да ми го причиняват, а те да си правят, каквото са решили. Разбрахме се, като стигнат и като пекне слънце (?!), да ми се обадят и аз да се присъединя към компанията, но естествено, не пеша (в никакъв случай!), а с колата.

Тръгнаха двенките и половин час по-късно такъв дъжд заплющя, че… бедна Ви е фантазията. Потоп! Звъня им да ги видя докъде са стигнали и им казвам: „Притесних се да не изгорите. Взехте ли си слънцезащитен крем?“. Мъфата отговаря: „Не се притеснявай, Асето ме обръща!“. Били си взели пътьом едно патронче „Джони“, скрили се под една крайпътна ябълка и чакат дъждът да престане. Иначе си били мокри до кости, но нищо им нямало.

Минаха часове наред, от двете ни вест, ни кост. В 19.00 часа се прибират росни, росни. Били сами на басейна (да се чуди човек що така), а басейнът е с олимпийски размери и обикновено посетителите са поне 500-600 души, ако не и повече. По едно време 3-4 души от съседния хотел, като видели, че има две луди калинки, се престрашили и слезли по хавлии да се поплацикат, а реакцията на Мъфата била: „Мале, какъв трафик настана!“. Двенките дори помолили престрашилите се да ги снимат. За поколенията!

За да ме омилостивят, ми позволиха да публикувам няколко снимки от днешните им преживявания. По-големият проблем е, че се опитват да ме убеждават утре да се присъединя към поредното им ходене да плуват, защото времето щяло да е слънчево. Ако е слънчево колкото днес, мисля отново да си го спестя, а тях да ги чакам с аспирин и греяна.

Та, сега, като Ви разказах тази история, обяснявате ли си защо често не съм добре с центровката? Е, как да бъде? То това са тежки поражения от съвместния ни 30-годишен живот (а с Мъфата са 40 г.!).

Ама, пък много си ги обичам, бееее 🙂 💖💖💖💖💖