Личността не се определя от ремарките в биографията, а от това, което е оставила след себе си

Тези дни постоянно ми се налага да изпадам в съмнения дали да споделя едно или друго, но в крайна сметка, не съм от хората, които предпочитат да си премълчат. Убедена съм, че това е по-скоро дефект, отколкото позитив, но няма как тепърва да се променям, а и не мисля, че имам желание да го правя.

Често са ме питали какво ме държи толкова години на едно работно място и винаги съм имала много ясен отговор на това. Държат ме три базови неща:

  1. Че работя за „стара къща“, с история, с утвърдени стандарти и принципи на работа;
  2. Че работя в екип от интелигентни, възпитани и добронамерени хора, екип, в който интригите не са на почит, екип, в който с всеки можеш да споделиш всичко, екип, в който винаги можеш да получиш подкрепа и разбиране;
  3. Че имам невероятен шеф, който ми е гарантирал нужната свобода на действие и мислене, който ме подкрепя и чиито възгледи споделям и следвам с удоволствие, а не по принуда, без да съм в конфликт с личните си разбирания.

Уви, третата причина вече не е на лице. Ще ми се да вярвам, че бъдещият ми шеф няма да се различава съществено от предшественика си, макар да съм убедена, че ИМА незаменими хора, въпреки твърдението, че не е така.

Първите две причини, обаче, продължават да са валидни и ще дам всичко, което е по силите ми, за да ги съхраня. Може да съм безсилна пред смъртта, но не се чувствам безсилна пред задължението да браня „къщата“ и колегите си, за да съхраним здравите устои, които г-н Данев изгради и ни завеща.

Един от стълбовете на тези устои е равната отдалеченост на БСК от всички политически сили. Г-н Данев никога не пропускаше да отбележи този факт и изключително много държеше да се знае, че сме единствената организация, в чийто Устав изрично е записано, че „Не могат да бъдат избирани в Управителния съвет членове на ръководни органи на политически партии и движения“ и че „в БСК не могат да членуват политически партии и движения“.

Вторият стълб е корпоративната независимост. Защото БСК е организация на стопански субекти, а не клон на една или друга компания. Винаги в своята история БСК е следвала заложените в Устава й цели, а именно:

  1. Представлява и защитава интересите на своите членове пред държавните, обществени и международни органи и организации.
  2. Съдейства за развитието на пазарна икономика, устойчив и качествен растеж, в съответствие с интересите на своите членове.
  3. Обединява интересите на своите членове, подпомага тяхното развитие за осъществяване на ефективна и преуспяваща стопанска дейност.
  4. Представлява и защитава интересите на работодателите на местно, общинско, регионално, областно, браншово, отраслово, национално и международно равнища.
  5. Работи за ограничаване на административната тежест върху стопанската дейност и премахване на корупционните практики.
  6. Съдейства за ефективно и бързо решаване на търговски спорове чрез арбитражни процедури.

Давате ли си сметка колко е трудно да работиш за промяна на политики, без да се поддаваш на политически натиск и намеса, и да отстояваш интереси на бизнеса, без да робуваш на конкретни корпоративни интереси?

Колкото е трудно, толкова е и лесно, когато следваш ясни принципи и не им изневеряваш под политически или корпоративен натиск.

Вероятно вече се чудите кое провокира тези мои мисли. Ще отговоря. Провокира го непремереното и несъобразено с посочените по-горе базови принципи на БСК поведение на неин отговорен представител. Въпросният представител си позволи публични активности с политически привкус – нещо, което за всички свързани морално (а и емоционално) с БСК е абсолютно недопустимо. Познавайки (смея да твърдя) доста добре г-н Данев, убедена съм, че ако беше сред нас, на мига щеше да освободи въпросния човек от поста, а мен щеше да накара да пусна гневна, разграничаваща се от действията му декларация.

Формално, уставните норми на БСК не са нарушени, тъй като въпросният човек не е член на Управителния съвет. Реално, обаче, това е акт на тотално несъобразяване с принципите, традициите и вътрешните правила на поведение в БСК. И тук личността няма никакво значение – значение има само фактът, че въпросната личност се асоциира с БСК и е длъжна да се съобразява с това. Защото БСК е по-голяма от която и да било личност. Защото БСК е обединение на личности.

Да си личност означава преди всичко да си екипен играч и де работиш първо за общото, а после за личното.

Да си личност означава да обединяваш, а не да следваш максимата „Разделяй и владей!“.

Да си личност означава да следваш утвърдени принципи, а не лични амбиции.

Личността не се определя от ремарките в биографията, а от това, което е оставила след себе си.

Слава на Бога, познавам истински личности и това ме прави щастлива. За съжаление, обаче, познавам и личности „по биография“, а не по реални заслуги.

Излишно е да пояснявам кой от двата вида личности заслужава уважението ми.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Translate »