Ще ми липсва…

Доста се колебах дали да публикувам този текст. Защото човекът, на когото е посветен, не понасяше суетенето около личността му. Не обичаше да му се честитят лични постижения, рождени и именни дни. И сега предпочете да напусне тихо този свят – никой не трябваше да знае, че страда, никой не трябваше да му помага. Защото е силен! Винаги е бил силен!

Караше ми се, когато му уреждам интервюта, но трудно ми връщаше ръка, защото прекрасно разбираше, че има неща, които само той може да представи по най-правилния и разбираем начин и защото именно него търсеха като събеседник медиите. Сега, като се върна в мислите си назад във времето, осъзнавам, че единствените случаи, в които е бил рязък с мен, е било именно по такива поводи. „Стига, бе, Ани, само аз ли съм в тази къща?! Нека някой друг да поеме! Пази ме! Не искам да им тека на хората от чешмите!“ Такава беше обичайната реакция и всеки път трябваше да го убеждавам, че няма друг вариант.

Та, както казах, колебаех се дали да пиша, но все пак реших да го направя с ясното съзнание, че не бих могла да опиша нито това, което чувствам, нито това, което бих искала хората, които не го познаваха, да знаят за Божидар Данев.

А той наистина бе Божи дар!

През последните дни се получиха десетки (да не кажа стотици) съболезнователни послания. Много стойностни и истински думи бяха изречени за Божидар Данев – думи от сърце, а не от куртоазия. Защото хората наистина го ценяха и уважаваха това, което той правеше за страната си, за икономиката, за бъдещето. Затова няма да повтарям отново колко почтен, умен, мислещ, гледащ напред беше той.

Ще ми се да разкажа последния ни разговор, не само защото е много съкровен, много ценен за мен, а защото много ясно показва що за човек беше Божидар Данев.

Обади ми се и започна да ми разказва на какъв ужасен натиск е подложен да НЕ подкрепя предложенията на Валери Симеонов за промени в Закона за хазарта. „Независимо от натиска, трябва да го подкрепим, имаме готова позиция – пусни я!“, ми каза. Отговорих му: „Г-н Данев, защо Ви трябва да си го причинявате? Мислете за здравето си – то е по-важно от всичко! С нашата подкрепа или без нея г-н Симеонов ще се оправи. Сега Вие сте важен. Не си създавайте излишно напрежение, не позволявайте да Ви притискат и тормозят!“. Това, което той ми отговори, няма да забравя, докато съм жива: „Така е, Ани, така е, но това е принципен въпрос, а принципите трябва да се следват докрай! Човек не трябва да бъде слаб и да се поддава на натиск, не трябва да се снишава, а трябва да следва принципите си!“.

Сега съжалявам, че не го послушах и не пуснах въпросната позиция. Направих го, за да го пазя, за да щадя здравето му. Но днес чувствам вина, че пренебрегнах волята му. А волята му беше да следва принципите си докрай. Затова по-долу публикувам текста на позицията срещу рекламата на хазарта, макар и неофициално, без да ангажирам институцията БСК, а в негова памет.

Такъв беше г-н Данев – правеше всичко с енергия и сърце, не се кланяше пред никого, а следваше принципите и вярата си, че нещата могат да се случват по по-добър начин. И непрестанно търсеше този по-добър начин. Не спираше да генерира идеи, а идеите му често бяха трудни за разбиране. Не можехме да го догоним, нужно ни беше време, за да разберем това, което той вече беше разбрал.

Често ми задаваха въпроса на колко е години, а всъщност него годините не го бяха докоснали. Той пазеше онзи младежки устрем и плам, които дори млади на възраст хора не притежават. Всяка нова технология трябваше да бъде изучена и усвоена. Всяко нововъведение го правеше щастлив. Като дете се радваше на всяка нова джаджа, която беше закупил за себе си или за БСК.

Вероятно малко хора знаят, че неща, без които вече не можем и ги чувстваме като че са паднали някак от небето, всъщност бяха негова заслуга. Първият интернет достъп в България, първият електронен подпис, първата лизингова компания, първите фондове за рисково финансиране, първите стъпки на фондовата борса бяха изключително негова заслуга. Разбира се, имаше сподвижници, хора, които подкрепяха идеите му и работеха за тяхната реализация, но това не прави по-малко значима ролята му за тези нововъведения у нас. По ирония на съдбата, човекът, който допринесе днес да имаме интернет, се „радва“ на хейтъри, ползващи същия този интернет, за да изливат незаслужена злоба срещу самия него. Такава, уви, е човешката природа – публиката изначално като че ли е пригодена да мрази и ненавижда, вместо да е благодарна.

Като заговорих за злоба и ненавист, няма как да пропусна любимата на аудиторията тема за досиетата. Малко преди да му извадят прословутото картонче, ме извика да поговорим. Каза ми: „Ани, искам да си подготвена – сигурно ще ми извадят досието. Искам да знаеш, че нямам причини да се срамувам от каквото и да било, съвестта ми е чиста. Не съм предавал приятели и колеги, не съм доносничил, работил съм за научно-техническото разузнаване в полза на Родината си. Много грозни думи ще прочетеш и чуеш – не им обръщай внимание! Такова е времето, такива са хората – всичко е преходно, всичко ще мине и замине.“ Както всичко, и това приемаше мъжки, с достойнство, без излишни драми, но съм сигурна, че му тежеше незаслуженото петно „доносник“ и „ченге“, което с лека ръка му беше лепнато. Много пъти съм споделяла мнението си по темата, затова сега няма да се повтарям. Само ще кажа, че е време злостните нападки по негов адрес да спрат – нека поне пред смъртта да имаме уважение.

Знам, че за външната аудитория изглеждаше суров и безкомпромисен човек, но всъщност винаги беше готов да чуе чуждо мнение и да се съобрази с него. Почти всеки наш разговор започваше с: „Тук съм нахвърлял някакви невчесани мисли… Виж ги и, моля те, критикувай ме, не се съгласявай с мен!“ Дори се дразнеше, ако бързо се съглася – винаги очакваше алтернативна гледна точка. Това е рядко човешко качество, което само силните и уверени в себе си хора притежават. Само глупаците се чувстват безалтернативни и „последна инстанция“. Той не беше такъв. Той беше мислещ, беше разсъдлив.

Като всеки нормален човек, и той имаше своите недостатъци. Например, често мисълта му изпреварваше речта и оттам се получаваха странни изречения, които ставаха повод за недоразумения и неразбиране. Няма да забравя как преди много години ме извика в кабинета си и със строг глас ми каза: „Ани, така повече не може да продължава – крайно време е да си намериш млад мъж!“. Погледнах го изумено и шокирано, а той започна да ми прави пояснения – трябвало да си разширя отдела, тъй като сама ми е трудно, но било добре да е млад човек, а още по-добре да е мъж, защото съставът много се феминизирал. Разказвам това, защото е добър пример за понякога резкия му изказ, зад който често се криеше нещо съвсем различно и, поради тази причина, хората си вадеха грешни заключения от казаното. Но той винаги намираше начин да поясни какво е искал да каже, какво действително мисли. Друг е въпросът дали околните искаха да чуят и вникнат в това пояснение. Жалко за онези, които отказваха да го направят, защото загубата е за тях.

Пиша тези редове и в съзнанието ми изникват случки и разговори, които няма как да възпроизведа на белия лист, а много ми се иска да можех. За толкова години сигурно е имало причини все някога да ми е бил гневен и сърдит, но никога не е изпускал нервите си до степен да ме нарани. Е, може би само веднъж. Тогава му мълчах в продължение на около месец – избягвах да слизам в кабинета му, не му звънях за нищо. Един ден се засякохме в коридора, а той по възможно най-“мъжкия” начин ми се извини, като каза “Ах, Ани, колко си отслабнала – изглеждаш прекрасно!” Как можех да продължа да се сърдя при това положение? В годините, естествено, сме имали спорове, но никога не е подхождал началнически, с тропане по бюрото, а винаги е намирал начин или да ме убеди в правотата си, или да приеме моята гледна точка. Винаги с аргументи и разумни доводи, никога със сила – така решаваше споровете г-н Данев.

Още много мога да разказвам, но едва ли е нужно. Едно е сигурно – г-н Данев вече ми липсва и ще ми липсва винаги. Загубата на шеф е шок, защото това предполага смяна на стереотипа на работа, но този шок е преодолим. Загубата на човек, обаче, трудно може да бъде преодоляна. Защото Човекът липсва!

Ще ми липсват неангажиращите разговори за нещата от живота, безкрайното му любопитство към новото, изключителния му вкус към изкуството и… към кулинарията.

Ще ми липсва аристократичното му пренебрежение към дребните проблеми и дребните духом хора.

Ще ми липсва деликатното му чувство за хумор.

Ще ми липсва да влезе изневиделица в стаята ми на втория етаж, да седне на единия край на бюрото и да се разбъбрим за някакви неща, ей така, защото иска да сподели или защото е чул нов виц.

Ще ми липсва възможността да споделям с мъдър човек и да бъда разбирана, подкрепяна и насърчавана.

Ще ми липсва винаги отворената врата на кабинета му и вечната готовност да откъсне поглед от десетките документи за подписване, за да отдели време за човека, застанал на прага му.

Ще ми липсва!…


В памет на Божидар Данев споделям непубликуваната позиция на БСК относно рекламата на хазартни игри. Това беше неизречената му гледна точка:

Рекламата на хазартни игри трябва да бъде забранена изцяло

Свидетели сме на масова самозаблуда у българските граждани, повлияна от тоталното рекламиране на хазартни игри и налагането на усещането, че не е нужно човек да се труди, образова и развива, а може да печели, търкайки картончета. Такава „формула за успех“, насаждана ежедневно и повсеместно от всевъзможни информационни източници и дори от сериозни медии, заплашва установените устои на обществото и е пречка за инициативността, трудолюбието за развитието на човека като личност. Пречка е и за формирането на трудови навици, за стремеж към заслужен успех и за инвестиране в каквато и да било смислена дейност чрез работа.

Притеснителен е фактът, че средствата, прахосвани от българските граждани за търкане на билетчета, растат неотклонно през последните години и вече вземат застрашителни размери – около 3 процента от БВП на страната ни. За сравнение, в съседна Румъния тези средства са 3 пъти по-малко в процентно изражение.

Т.нар. игри на късмета изграждат у потребителите чувство на обсебване, което е равностойно на наркотичната зависимост. Впрочем, хазартната зависимост е включена в международната класификация на болестите ICD-10 (International Classification of Diseases and Related Health Problems) под кодово название F63.0 (патологично комарджийство).

В тази връзка, декларираме недвусмислена подкрепа за заявеното от заместник министър-председателя Валери Симеонов намерение за изменения и допълнения в Закона за хазарта, с които да се забрани и непряката реклама на хазартни игри.

Заедно с това, обръщаме внимание върху неспазването на действащото законодателство, което забранява пряката реклама на хазартни игри, а такава практически е налице. В §1, т.23 от действащия Закон за хазарта изрично е дефинирано понятието, а именно: “Пряка реклама на хазартни игри” е разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри, включително като създава впечатление, че с участието в играта потребителите ще могат да разрешат лични или финансови проблеми или ще постигнат финансово благополучие, или приканва гражданите да участват в играта с обещания за големи печалби“. Създаването на впечатление, че с участието в играта потребителите ще постигнат финансово благополучие, е пряка реклама.

За съжаление, компетентните регулаторни и контролни органи показват съмнителна пасивност по отношение неприлагането на законодателството. Дълбоко се надяваме тази пасивност да не продължи и след евентуалното премахване на непряката реклама на хазартни игри.

Не ни е известно дали и какви санкции са наложени за нарушаването на забраната за пряка реклама, при все че предвидените в закона глоби са от 3 до 5 хил. лв. за организаторите на хазартни игри и от 10 до 30 хил. лв. за медиите-нарушители – суми, които едва ли имат възпиращо действие спрямо нарушителите.

Налице са и нормативни празноти, които също осигуряват комфорта на организаторите на хазартни игри. Така например, не е ясен статутът на предаванията, свързани с хазартни игри, тъй като те не са част от регламентирания рекламен блок, т.е. формално не се водят „реклама“, а по същество са пряка реклама.

Не на последно място, обръщаме внимание, че за около десет години приходите от хазартни игри в България са се удвоили и само за 2017 г. са достигнали над 3 млрд. лв. Притеснителен факт е, че на този фон за 2016 г. платените данъци са едва 177 млн. лв., като най-голяма печалба се регистрира именно от игрите с изтриване на билети.

Във връзка с всичко това, още веднъж изразяваме подкрепата си за заявеното намерение за забрана и на непряката реклама на хазартни игри, като настояваме и за допълнителни изменения и допълнения в законодателството, вкл. в Закона за електронните медии, които да предпазят българските граждани от порочната илюзия за бърз и лесен успех, да гарантират общественото здраве и морал.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Translate »