Пореден сблъсък с аналоговата администрация

Пореден сблъсък с аналоговата администрацияЗа да прекарам колата си на технически преглед, ми трябва бележка за платени данъци. Данъкът ми е платен още през януари ОНЛАЙН. Обаче за онлайн платения данък ми искат офлайн издадена бележка. Отивам в Общината. Прехвърлят ме през няколко гишета, докато измислят как да решат ужасно сложния ми казус – искам бележка за онлайн внесен данък. О, чудо! О, драма!

След дълги чиновнически размишления се озовавам в счетоводството, където една любезна госпожа решава да ми поиска платежно нареждане. Обяснявам й, че съм платила преди месеци през компютъра си и няма никаква земна сила, която да ме накара в този един миг да прелетя от Общината в “Младост” до офиса ми в центъра, където да си принтирам онлайн квитанцията, след което да я занеса за печат в банката и отново да се върна в “Младост”. Питам я не може ли по ЕГН или по номер на автомобил да провери в деловодната им система и да се приключи. В отговор получавам тежка въздишка, след което с плавно движение госпожата добира ръцете си до клавиатурата на компютъра и започва нещо да цъка. Пита ме за ЕГН. Казвам й го, а тя: “Мхм, даааа, мииии, даааа, платен е… мдааа”. Следва разхождане до някаква лавица, откъдето взима една дебела тетрадка. Стриктно в тетрадката попълва някакви данни, след което старателно залепва един стикер върху предварително принтираната квитанция за платен данък и проблемът е решен.
Значи можело и без бележка от банката 

Тъй и тъй съм стигнала до Общината, решавам да навестя и паспортната служба, за да помоля да ми преиздадат личната карта, тъй като тази, която са ми издали, е дефектна (липсва й един от задължителните защитни атрибути). Служителката ме поглежда изумено, взима картата ми и със строг глас ми заявява, че тази карта “за тях” е напълно законна и “нищо й няма”. Отговарям й, че за тях може да е законна, но не съм сигурна, че за гръцките митничари също ще е законна, а ми предстои пътуване и нямам намерение да си образувам излишни неприятности по границите. Тя продължава да ми твърди, че “нищо й няма на картата”. Моля я да извади собствената си карта и да сравни двете на светлина, за да види кой елемент от моята карта липсва. Изненадващо, но тя решава да ме послуша. Изважда си жената картата, сравнява я с моята и в пълно мълчание тръгва към някакъв друг кабинет. След 5-10 минути чакане се събира консилиум – три служителки държат няколко лични карти, сред които и моята, гледат към светлината и цъкат с езици. “Е, такова чудо не сме виждали! Да, проверихме заявлението Ви, всичко е редовно, ние сме Ви я издали, но наистина липсва този елемент”. Така ли? Ти да видиш! Е, аз какво обяснявам последните десетина минути?! Следва нов консилиум и притичване през няколко кабинета, докато решат какво да правят. Накрая ми насрочват среща със служителка на “Мария Луиза” за идния четвъртък с обещанието, че ще ми решат въпроса, при това за тяхна сметка, защото у тях била вината за проблема. Боже, Боже, какво доживях – чиновници си признават вина!

Доволна от успешно изпълнения ми данъкоплатски дълг отивам в центъра за технически прегледи. Следва диалог:
– Имате ли записан час?
– Не
– Ми, добре, вкарайте колата!
Защо ме пита за час, като може и без час?… Както и да е. Следва нов диалог:
– Дайте големия талон.
– Оххх, ми, забравих го.
– Няма проблем – и без него става.
Е, като става, що го искат?
След 20 минути и 40 лв. отново съм на път – този път към данъчното, за да си извадя ПИК, че все не намирам време, а сега ми е паднала възможност.

Влизам в НАП, където е пусто – няма ни клиенти, ни служители. Тегля си номерче и след около 10 секунди светва таблото, а приятен женски глас ме приканва да се явя на гише 18. Обикалям като обран евреин етажа, но точно такъв номер гише не откривам. Случайно преминала чистачка ме светва, че въпросното гише е на горния етаж. Добирам се дотам, влизам и чувам въпрос: “Попълнихте ли си заявление долу, на входа?”. След като хвърлям тъжен поглед, служителката любезно отваря едно чекмедже, вади някакъв формуляр и ми го подава: “Можете и тук да го попълните”. Боже, какво благоволение! А нищо не й пречеше да ме разходи до първия етаж  Попълвам листото, легитимирам се с лична карта (онази “фалшивата”), подписвам се, че съм си получила ПИК-а и полудневната ми административна сага приключва.

От всичко това следват няколко извода и препоръки:

1. За да си изпълните задълженията към държавата, трябва да си вземете почивен ден (поне един).

2. За да ползвате онлайн услуги, трябва да се сдобиете в офлайн режим с ПИК.

3. Каквито и онлайн услуги да Ви предложи администрацията, не й вярвайте, защото няма начин да не Ви поискат и офлайн бележка. Че тя за документооборота съществува, иначе за какво ни е пустата администрация 

4. Ако Ви поискат някакъв документ, не хуквайте да го търсите, преди да сте опитали да минете без него – повече от сигурно е, че могат да свършат работа и без въпросния документ, но… друго си е да пробват да Ви разходят 

5. Рядко се случва, но понякога и администрацията си признава грешките.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Translate »