Спрете вендетата срещу приемната грижа!

Принципно съм сред феновете на “Господари на ефира”, защото трябва да има критичен поглед към действителността около нас, но понякога бая пресоляват гозбата и правят откровени манипулации.

Повод за настоящото ми откровение е поредица репортажи, посветени на една 19-годишна самотна майка с пеленаче, на която “социалните” предложили да си остави временно детето в приемно семейство, докато си стъпи на краката (да премине през някакви квалификационни курсове и да си намери работа, например), след което да си прибере детето, като през това време, естествено, не губи връзка с него. Майчицата, обаче, отказва и това е повод за Господарите да направят серия от умозаключения, които настойчиво натрапват на уважаемия зрител, докато той, уважаемият зрител за пореден път е принуден да псува “шибаната държава”, която дава 1000 лв. на приемна майка и 137 лв. на родната.

На пръв поглед, изглежда твърде нелогично и точно с този “пръв поглед” спекулират Господарите. Стържат по тънката струна на нежната българска душа, която е изключително чувствителна и към разпределението на финикийските знаци, и към “бъдещето на нацията”.

Какви, обаче, са реалностите?

1. Приемното родителство е ПРОФЕСИЯ, като всяка друга. И, както всеки друг професионалист, и приемният родител очаква трудово възнаграждение за положения труд. В този случай трудът е 24-часов, 7 дни в седмицата и за него се полагат 150% от минималната работна заплата (МРЗ), т. е. около 750 лв. Хайде сега, моля, нека нежната българска душа си представи как работи 24 часа, 7 дни в седмицата срещу 750 лв. При това, по граждански договор, т. е. без право на отпуск, без право на болничен, без право на обезщетение при безработица и т. н. Мога да се обзаложа, че средностатистическата нежна българска душа би казала “Абе, що не ви… Аз за МРЗ ще ви работя? Как ли пък не!”

2. На приемния родител се полага допълнителна издръжка за детето в размер на около 230 лв., защото той не е длъжен да храни и облича повереното му дете от заплатата си. Представете си, например, ако сте шофьор на автобус и трябва сам (от заплатата си) да плащате горивото за автобуса. Някак няма да е честно нали? Съжалявам за бруталния пример, но се опитвам да Ви върна в реалността и да се поставите обективно на мястото на един приемен родител.

3. Ама, как така гледането не дете било професия? То, по тази логика трябвало всяка майка да получава заплата за това, че отглежда детето си… Да, точно така, всяка майка по закон получава “заплата” за отглеждането на детето си – викат му “майчинство” 🙂 Но тук идва поредното голямо “НО”. Ниско, недостатъчно било майчинството, защо не било колкото заплатата на приемните родители. Само че удобно пропускаме факта, че размерът на майчинството зависи от размера на платените преди това осигуровки. Значи много ни е добре да крием реалните си доходи и да се осигуряваме върху минимален доход, колкото да се отчетем пред държавата, а после искаме високо майчинство. Ами, тя и държавата действа по същия начин – отчита се. Каквото почукало, такова се обадило!

4. Тези колосални 1000 лв. (заплата + детски добавки), които приемният родител получава, всъщност до скоро отиваха за заплати на лелки в социални домове, които със сигурност не даваха онази качествена грижа за децата в нужда, която същите тези деца получават към днешна дата в приемните семейства (поне в по-голямата част от тях – естествено, няма идеални професии, няма идеални хора, навсякъде има и изключения от правилото). Хайде сега да си зададем въпроса кое е по-изгодно (и за държавата, и за децата, и за обществото като цяло) – да се плаща на “лелки” или на приемни родители?!

5. Защо на родните майки плащали 137 лв., а на приемните родители 1000? Нормално ли било това? Така поставен въпросът, наистина звучи ненормално. Но все пак да не забравяме, че за самотни майки има предвидени различни видове подпомагане, което със сигурност не се заключава до въпросните 137 лв. Друг е въпросът, че не винаги самите майки пълноценно се възползват от предоставените им възможности, както и че би могло да се мисли и за други възможности, освен вече предвидените. Но за всичко това, за цялостната политика приемните родители нито имат вина, нито отговорност – те просто си изпълняват задълженията.

6. Спрете да бъркате приемната грижа с осиновяването! Никой не отнема деца! И никой не го прави насилствено! Първо, нужно е съгласието на майката и, второ, това е временно решение, а не отнемане от биологичната майка. Това практически е детегледачка за сметка на държавата. Кое не е ясно? Кое е престъпното? Как точно отсъства грижата за майката и детето? Това ако не е грижа, какво е? И нещо много важно: към приемна грижа се пристъпва, едва след като са изчерпани всички други възможности, вкл. настаняване при близки/роднини. Впрочем, близките/роднините се ползват от всички финансови “благини”, полагащи се на приемните родители. След като е толкова голяма далавера приемното родителство, защо близките/роднините не се възползват от тази невероятна възможност за бизнес? Въпросът ми е реторичен, но ми е любопитно какво биха отговорили Господарите на него 🙂 Не на последно място, решението за настаняване в приемно семейство не се взима от социалните работници (те само го предлагат като мярка), а от съда. Съдът е институцията, която решава дали едно дете да бъде настанено в приемно семейство, или не, дали биологичните родители са способни да полагат минимално изискуемите грижи, или не, дали конкретното приемно семейство е подходящо, или не.

7. На прицел се оказаха и социалните работници, които въртели някакви далавери, за да отнемат дечицата от майките им и да ги дават в приемни семейства. Нежната българска душа тутакси провидя световна конспирация и побърза да препоръча конкретната социална работничка да бъде пратена на заточение, където да упражнява тежък физически труд. Да работиш върху 60-70 подобни случая едновременно (при европейска норма 12 случая!), да търсиш решение за проблемите на хората срещу мизерните 600-700 лв. и да си на повикване денонощно, мисля, че си е тежък физически, а и психически труд. Много лесно е да издаваме присъди, докато люпим семки пред телевизора. Добре че са Господарите, та да ни създават забавления, че иначе ще ни е скучно 🙂

8. Ако има нещо ненормално, то това е вендетата, която напоследък медиите организират срещу приемната грижа, вместо да я подкрепят. Защото това е едно от малкото разумни неща в социалната сфера, които са ни се случвали през последните 20-30 години! Само си спомнете Могилино! Спомнете си как изглеждаха домовете за изоставени деца! Попитайте деца, преминали през подобни “домове” (кавичките не са грешка), как престоят им там се е отразил на психиката и целия им живот. После попитайте едно дете в приемно семейство как приема живота си в това семейство. И едва тогава, само тогава можете действително да си дадете сметка за медийното престъпление, на което сме свидетели напоследък. Да, това е медийно престъпление, защото промиването на мозъци трябва да се преследва като престъпление. Изопачаването на истината Е престъпление!

9. Преследването на сензации и рейтинг не е оправдание за некачествена журналистика!

Многоуважаеми журналисти, когато става въпрос за съдбите на хората, за съдбите на децата, 2+2 не винаги прави 4 и не всичко може да бъде премерено с пари! Помислете върху това, ако грижата за рейтинга Ви позволява!

#КлетаБългарскаЖурналистика


ПП: Декларирам, че нямам финансов или друг пряк интерес от приемната грижа, но също така декларирам, че имам преки наблюдения върху работата на приемните родители, и смея да твърдя, че компетентността ми по темата е доста над тази на “Господари на ефира” (например) 🙂

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Translate »