Министерството на труда и социалната политика решило да промени условията за даване на детски добавки, като разшири кръга на получателите. „Радикалната“ промяна е, че и семейства с доходи между 400 и 500 лв. на човек вече ще имат право на детски добавки, но намалени с 20%, а ако доходът е над 500 лв., детски не се полагат.
Уникална измишльотина!
Уникална демографска политика!
Това практически означава, че родителите с образование и работа, респективно – с нормални доходи и с нормален принос към държавата под формата на данъци, са по-малко родители от останалите и за техните деца добавки не се полагат. Може би защото са по-малко българчета или са по-некачествени българчета, в чийто живот не трябва да се инвестира?!
Казано иначе, на държавата изобщо не й пука за децата, родени в нормални семейства, които ще им дадат нормално възпитание и образование, и които ще направят от тях пълноценни граждани на същата тази държава. На държавата й пука за децата, създадени от безотговорни родители, които са ги създали, въпреки че не са способни да им осигурят нормални условия за живот, а най-често ги ползват като източник за нетрудови доходи от същата тази „загрижена“ за популацията държава.
Ако държавата наистина иска да помогне за справянето с тежката демографска картина, да си понапъне малко сивото вещество и да измисли работещи механизми, каквито дори не е нужно да открива като топлата вода, а е достатъчно да провери какво правят други държави в подобно положение.
Най-лесно е да харчиш на кило публични средства, без срещу този харчлък да очакваш някаква възвращаемост под формата на качествен „продукт“. Защото, в крайна сметка, хората са продукт – продукт на родителите си и на обществото. Некачественото общество създава некачествен продукт, а некачественият продукт се възпроизвежда в некачествено общество. Параграф 22!
Защо държавата инвестира в този Параграф 22?
Според мен, детските добавки трябва да се дават за извънкласни занимания на децата – за школи по изкуства, наука и спорт. Това вече ще е някаква инвестиция на държавата в бъдещето на нацията. Другото е равно на социално подпомагане, а ролята на детските добавки не трябва да е такава. Детски добавки не трябва да са функция на социалното подпомагане, а да са част от демографската политика на държавата. Детските добавки са жест на обществото към родителството, а не милостиня!