Мислех да не си причинявам „удоволствието“ да гледам откриването на европреЦедателството и посветих вечерта си на чаша вино с приятели. Прибрах се в отлично настроение и, по стар навик, отворих фейса. А фейсът гъмжи от коментари разни и, нали сърце юнашко не трае, реших все пак да видя най-коментираното тази вечер видеО.
Ех, що ми трябваше да променям първоначалните си планове?
- Министър Лили го играе водещ. Интересна роля…
2. Юнкер пак върви на верев (имало е welcome drink, очевидно). Изказването му – лежерно, ретроспективно и „космически-гастрономично“ 
3. Радев (отново) не чете! При това, говори смислено.
4. Караянчева се взе твърде насериозно и изказа съмнителни очаквания, че „България в продължение на 6 месеца ще е основен двигател на задачите от дневния ред на ЕС“. Имали воля и т. н. бля-бля…
5. Таяни… европейски дипломатичен и почти нищоказващ. Рече ни, че можем да разчитаме на помощта на ЕС, за да се справим с Председателството, ерго – нямат ни много вяра, че сами можем да се справим.
6. Туск! Единственото наистина впечатляващо присъствие тази вечер. Коментарът е излишен!
7. Боко, на фона на всички преди него, си е „класа“! Важно: И Боко не чете, но в съдържателно отношение е по-добре да не го коментираме (знаем си стоката). Пропусна да спомене Меркел, но ще му го простим
8. „Магията на българското музикално наследство“, последвала речите, беше „истински вълнуваща“ – механичен сбор от иначе добри изпълнения (с малки изключения), без идея, без сценография, без прилична (пардон – никаква!) режисура.
Впрочем, неясен (поне за мен) остава изборът на Народния театър за това събитие, с неговата тясна и вече доста опърпаничка сцена. Мога да си представя какъв културен шок са изпитали „високите гости“, преминавайки зад кулисите, за да се доберат до сцената, но… това са „детайли“.
Защо му трябваше на Баце да строи „Арена Армеец“ и да ремонтира НДК-то, като не може да се изфука с тях пред европейските тв-зрители?
Дали пък на едно подобно събитие нямаше някак по да му подхожда една по-модерна зала, с по-широка сцена, с повече възможности за сценични ефекти и т. н.? Може пък бюджетът да не е стигнал… То, при тая немотия…
Очевидно е, че докато имаме еврокомисар по дигитализацията, ние предпочитаме да се асоциираме с древността. Въпрос на (цивилизационен) избор