[stextbox id=’grey’]

„За 8 дни – 8 трупа. Стабилни сме!“

„Вместо с хляб и сол, ще посрещнем еврогостите с жито“

„Убийствено ЕвропреЦедателство“ ще пише в историята на България“

„Някое нашенско корумпе, няма ли да корумпира западните медии, за да не пишат, че у нас има корупция?”

[/stextbox]

Това са само част от коментарите в социалните мрежи, които описват окаяния старт на претенциозното ни Европредседателство, за което ни проглушиха ушите през последната година. Не че сме имали кой знае какви очаквания, но чак с толкова драматизъм да стартираме отговорната си еврозадача, не сме очаквали.

Всъщност, скандалите започнаха в аванс, още миналата година, когато стана ясно, че бая милиони са потънали по разни пътища неведоми покрай ремонта на нашето мило, родно НДК. То не бяха драми, оставки, назначения, пак оставки, пак назначения, пак драми… То не беше монтиране и демонтиране на паметници всякакви… То не бяха проблеми със сайтове, вратовръзки, шалчета, клипчета и други промоционални екстри… То не беше липса на ясни приоритети… То не беше откриване на булеварди, лъскане на тротоари и садене на луковици… То какво ли не беше?

В края на годината управляващите бодро рапортуваха, че всичко ни е „ток и жица“ – напълно готови сме да поемем руля на Евросъюза, и то така ще го поемем, че на чужденците направо свят ще им се завие, морска болест ще хванат. И нищо чудно да се поболеят горките хорица, ако в идните шест месеца нещата продължат да се случват, както досега.

Европредседателската година стартирахме с:

1. Трупове – 8 трупа за 8 дни, вкл. едно невиждано в най-новата ни история масово убийство и покушение срещу твърде близък до властта бизнесмен, крупен „печелител“ на обществени поръчки и благодетел на управляващата партия.
2. Протести на екоактивисти и полицаи. Предстои и лекарите от общинските болници да се включат в групата на протестиращите. Едните се борят за хляба си, а другите – срещу хляба на заетите в туризма. Всеки с каузата си 😊
3. Разкъртващи крехкия ни национален имидж статии в чуждестранните медии, в които на аудиторията се обяснява, че освен прости, сме и много, ама, много корумпирани. Управляващите решиха да отклонят вниманието от темата за корупцията с рекламни клипчета, представящи България като туристическа дестинация, очевидно неосъзнаващи, че ще председателстваме политически съюз, а не турагенция. В политическите съюзи не се вълнуват от природните красоти и историческите забележителности, а от спазването на базови принципи, един от които е върховенството на закона. Но какво тук значи някакво си върховенство? Важното е да се похвалим с ракията и шопската си салата – като напълнят тумбаците, може и да им поразмине отвращението от необходимостта да се прегръщат с Борисов, с пълното съзнание за неговата политическа несъстоятелност.
4. Президентско вето срещу антикорупционния закон, отхвърлено по стара парламентарна традиция от Народното събрание. И законът, и ветото, и отхвърлянето на ветото потвърждават прогнозите на българи и европейци, че корупцията у нас ще си остане стабилна и нищо няма да я помръдне на йота.
5. Навеждане пред Ердоган. Човекът ни реновира църква и директно си поиска да му върнем жеста с няколко джамии у нас. Обещахме му, какво да го правим… Като не сме се сетили сами да си реновираме църквата… Не че на фона на 2-3 милиарда за саниране едни 10 милиона щяха да ни заболят, но… нейсе. Важното е българо-турските отношения да са на ниво. С Ердоган!
6. Дебати за „третия пол“. Кой чел, чел. Кой разбрал, разбрал. Повечето ни са чели, ни са разбрали, но пък коментират и протестират. Нищо ново под слънцето – българинът не е читател, а коментатор. Толкова за „третия пол“!
7. Обществени поръчки в последния момент. Ден преди официалното откриване на Председателството управляващите се сетиха да стартират търсенето на преводачи, техническо оборудване и гардеробиерки със специфични умения, вкл. да са сертифицирани за даване на първа помощ, да изглеждат „представително“ и т.н. Като знаем как се провеждат у нас обществени поръчки, не е трудно да се досетим, че отдавна е ясно кой ще спечели въпросната поръчка, не е ясно обаче предвидили ли са организаторите на поръчката евентуалното й обжалване от някой недоволен кандидат. Да стискат силно палци, че ако им се случи тази случка, може да си намерят гардеробиерки и преводачи в края на шестмесечието.
8. Мръсен въздух. Ударихме всички класации по замърсяване с фини прахови частици. Дано европреЦедателите са осигурили маски за високите гости, че още не са си намерили гардеробиерки с умения на мед. сестри, които да дават първа помощ на опитващите се да дишат европейци.
9. Блокади на столичния център. Опазил ни Бог някога да станем столица на ЕС. Ум не ми побира как ще се придвижваме, ако целогодишно у нас се разхождат разни евроголемци. Освен спешно да започнем курсове по летене, защото друг вариант за стигане до работното място няма. Чудно как го правят управниците на Брюксел? Блокират ли ежедневно центъра на града? Опразват ли го до степен „севернокорейска подредена празнота“, както правилно го определи Светослав Терзиев?
10. Полупразен сайт на Европредседателството. Добре че събитията с участието на Националната опера са чинно попълнени, за да не станем съвсем за кашмер. Иначе, календар голям, събития много, но кой ги организира, къде ще се проведат, каква им е програмата, кой ще участва, какво се очаква като резултат – ех, въпроси, въпроси… без отговор.

Така стартираме! Как ще финишираме, можем само да предполагаме, но дайте да не правим твърде големи залози, че никога нищо не е сигурно в милата ни рОдина.

И тази дандания ще я преживеем. Циркове и сеири бол ще има. Да не забравяме, че тепърва вот на недоверие ни предстои да гледаме.

Едно е сигурно – Боко 3 ще оцелее поне до юни, пък после – каквото сабята Му покаже.