17 мига от 2017-а

17 мига от 2017-а

Краят на всяка година е време за равносметки.

И така… Кои събития белязаха политическата 2017-а?


  1. Нов президент

Стартирахме политическата 2017 г. с нов президент, който на 22 януари официално встъпи в длъжност, а първите му задачи бяха да състави служебен кабинет (след втората по ред абдикация на Бойко Борисов от поста министър-председател) и да организира предсрочните парламентарни избори. За една година президентът Румен Радев на няколко пъти влезе в сблъсък с управляващите и четири пъти упражни правото си на вето – срещу Закона за концесиите, промените в Закона за опазване на околната среда, промените в Закона за отбраната и част от Закона за бюджета на НЗОК, засягащ мораториума върху иновативни лекарства. Радев се закани да наложи вето и на все още неприетия от Народното събрание Антикорупционен закон. Тази 12-месечна президентска активност очевидно се харесва на избирателите, тъй като социологическите агенции единодушно определят Радев като най-одобряваната политическа личност.

На този фон, бившият президент Плевнелиев направи опит да поддържа обществения интерес към персоната си чрез серия от медийни участия, които по-скоро затвърдиха усещането за крайната му политическа неадекватност, на която бяхме свидетели по време на целия му мандат. Черешката на тортата беше официално оповестената му интимна връзка с тв-синоптичката Деси Банова – връзка, която Плевнелиев активно популяризира медийно, вероятно компенсирайки по този начин липсата на Първа дама до себе си, докато обитаваше „Дондуков“ 2.

  1. Служебно правителство

На 27 януари встъпи в длъжност третото по ред за последните 4 години служебно правителство, оглавено от проф. Огнян Герджиков. Служебният кабинет дойде със задачата за „сериозна ревизия на властта“ и, естествено – организиране на предсрочните парламентарни избори. „Ревизията“ приключи с предадени на Военната прокуратура 9 обществени поръчки на Министерството на отбраната, 36 процедури по ЗОП изпратени на Агенцията за държавна финансова инспекция и редица други нарушения в почти всички министерства. Кабинетът „Герджиков“ ще бъде запомнен и с повсеместната смяна на областни управители и ръководители на държавни агенции. Що се отнася до организирането на парламентарните избори, Герджиков и неговите министри никак не работиха спокойно, тъй като трябваше да се преборят с няколко предизвикателства – съдебно решение за въвеждане на машинно гласуване при липса на технологично време и финансов ресурс за това, и сериозни проблеми около вота в Турция, вкл. намеса на турските власти в изборите и ексцесии на българската граница, организирани от Обединените патриоти.

  1. Предсрочни парламентарни избори

На 26 март се проведоха предсрочните парламентарни избори, които върнаха за трети път на власт Бойко Борисов и управляваната от него партия. Новият кабинет е почти копие на предходния, като единствено различни са министрите от квотата на коалиционните партньори, поради смяната на въпросните коалиционни партньори. Реформаторският блок не успя да се класира за участие в Народното събрание и мястото му бе заето от Обединените патриоти, които влязоха на червен килим във властта. Последва нова доза смени на областни управители и други люде на властови позиции – както се казва, нищо ново под слънцето.

Знаково за тези избори бе, че нито една дясна партия не успя да прескочи 4-процентовата бариера, а балансьори в парламента останаха старите бойни другари на левицата – ДПС, и популистите от ВОЛЯ. Националистите от ВМРО, Атака и НФСБ се настаниха във властта и със сигурност ще направят всичко възможно да останат там до края на мандата, освен ако някое извънредно обстоятелство не им мине път.

  1. Ново (старо) правителство

Бойко Борисов оглави за трети път Министерския съвет, в компанията на същите министри от предходните си два кабинета (с малки изключения). Любопитно бе сформирането на изцяло ново министерство с неясен мандат – на Българското председателство на съвета на ЕС. Видно от наименованието си, въпросното министерство би следвало да функционира до края на Европредседателството, т.е. до средата на 2018 г. Любопитно е какво ще се случи с него и 60-те му чиновници след 1 юли 2018 г. А още по-любопитно е какво ново превъплъщение ще има любимката на Борисов Лиляна Павлова, която от коскоджамити вицепремиер слезе на ниво „временен министър“.

Работата на новото правителство стартира със серия от нацистки и други скандали, които поетапно заглъхнаха, но… рано или късно ще избухнат с нова сила. Въпросът е „Кога?“.

  1. Нов здравен министър

И третият кабинет на Борисов продължи традицията на предходните два да не успява да задържи за цял мандат министър на здравеопазването. Първата хвръкнала министерска глава тази година бе именно на здравния министър, който попадна във водовъртежа на скандал, свързан с обществени поръчки и нерегламентирани роднински обвързаности. На поста „Министър на здравеопазването“ беше настанен финансистът Кирил Ананиев, основен автор на държавните бюджети през последните 20-30 години, финансов министър в служебния кабинет на Огнян Герджиков и три мандата заместник на настоящия финансов министър Владислав Горанов.

Първият симптом, че новият здравен министър ще действа по-скоро като финансист, отколкото като… здравен министър, беше наложеният не без негово участие мораториум върху закупуването на иновативни лекарства.

Трусовете в здравеопазването не минаха само с министерска оставка. През лятото оставка (уж) по лични причини хвърли управителят на НЗОК Глинка Комитов, който бе наследен на поста от Камен Плочев, а в края на годината беше освободен подуправителят на НЗОК д-р Димитър Петров.

  1. Нов парламентарен шеф

Почти в края на годината и ден преди ключова евровизита Народното ни събрание се сдоби с нов председател, след като Димитър Главчев подаде инфарктна оставка, причина за която стана престараването му да се подмазва на премиера. Премиерът, обаче, предпочете да жертва Главчевата глава, за да не се изложим пред чужденците, и предаде генералския жезъл на Цвета Караянчева – желязната лейди на ГЕРБ, пред която Главчев си е направо китка за мирисане откъм готовност за компромиси и толерантност към опозицията.

  1. В името на туризма…

Един от най-активните представители на властта тази година беше патриотският вицепремиер Валери Симеонов, който явно си е поставил за цел №1 да „оправи“ туризма. През лятото вицето направи серия от шумни акции в Слънчев бряг, където со кротце, со благо и со малко кютек се опита да въведе повече „обществен“ ред. Май не му се получи много, но пък много шум предизвика около персоната си. Като дойде зимата, Валерката насочи усилията си към изграждането на втори лифт в Банско, но там удари на камъка Борисов. Сега вицето е в размисъл до 28 декември. От този размисъл зависи бъдещото коалиционно партньорство между ГЕРБ и патриотите. И всичкото това – на фона на предстоящия вот на недоверие, който БСП и ДПС планират за началото на 2018 г. С други думи, очакват ни интересни дни.

  1. Първи успех на гражданското общество

Мораториумът върху закупуването на иновативни лекарства стана повод може би за първи път в тримандатната си история ГЕРБ да направи крачка назад и да отмени собственото си „твърдо“ решение, след силен обществен натиск, вкл. протести. Не за първи път, обаче, поведението на парламентаристите беше предопределено от решението на министър-председателя. За пореден път беше бламиран чл. 1 от Конституцията на РБ[1], утвърждаващ парламентарния характер на управление, и за пореден път се събудихме като граждани на… премиерска република.

  1. Стопляне на отношенията с Македония

2017-а ще бъде запомнена със серията политически жестове от двете страни на българо-македонската граница. Беше подписан дълго подготвяният и с години отлаган Договор за добросъседство и приятелство, който предстои да бъде ратифициран в началото на 2018 г. последва решение на Българската православна църква да бъде Църква-Майка на Македонската православна църква. Засега на македонския фронт всичко е спокойно.

  1. София – център на Балканите

Най-сериозните управленски усилия във външнополитически план бяха насочени към поставянето на темата за Балканите като неразделна част от Обединена Европа. Неколкократните срещи на балканските лидери под егидата на Б. Борисов, договорът с Македония, посещенията на македонския премиер Зоран Заев у нас и на Борисов – в Скопие, визитите на служебния премиер Герджиков и вицепрезидента Илияна Йотова в Западните покрайнини бяха все събития, насочени към формирането на обща балканска политика по ключови за региона и за цяла Европа проблеми. Разбира се, не мина и без провокации, каквито бяха арестът на български медици в Босилеград и честването на 100-годишнината от Топличкото въстание, по време на което българите бяха обрисувани като окупатори и насилници.

„Гейт“-ове всякакви

  1. „Суджук гейт“

„Суджуци“ и „шуробаджанащина“ бяха сред най-използваните думи през тази политическа година. Депутат от ГЕРБ се оказа виден рекетьор, който си поръчвал тонове безплатни суджуци от името на премиера, пък всички знаят, че премиерът суджуци не яде, а само сланина 🙂 Живко Мартинов-Суджука даде фира, сиреч подаде си оставката като народен представител и така скандалът поутихна, макар суджукът да се превърна в нарицателно за преяждане с власт и политически рекет.

  1. „Хасково гейт“

Друг депутат от ГЕРБ (и шеф на парламентарната Комисия по енергетика) Делян Добрев се озова в ролята на основен кадровик в Хасково, където всички заемащи ключови управленски позиции се оказаха негови близки и/или роднини. „Хасково гейт“ стана повод Добрев да си подаде оставката като депутат, но тя не беше приета от съпартийците му и така той продължи да заема всичките си постове.

  1. „Тодоров гейт“

Не такава беше съдбата на друг депутат от ГЕРБ – Антон Тодоров, известен с това, че преди да стане част от най-голямата парламентарна група, беше върл противник на същата тази „шайка“ и дори я описа в книга. Формалният повод за приетата оставка на Тодоров беше арогантното му отношение към един журналист, но в основата на драмата беше неизпълненото към него обещание да го издигнат за шеф на Комисията по досиетата.

  1. „Дебили гейт“

На ръба на изхвърляне от парламента беше и депутатът от БСП Иво Христов, който провокира обществото с репликата си, че 80% от българите са дебили. Въпреки натиска, Христов запази депутатското си място, но публиката така и не му прости откровението.

  1. „Ограда гейт“

Друг депутат от БСП – Елена Йончева, се оказа в центъра на циклона около „Великата българска ограда“, както беше определена оградата край границата ни с Турция от вицепремиера Валери Симеонов. Така и не стана ясно колко е откраднато при строежа на оградата, а че не им е съвсем чиста работата на „строителите“, е видно и за невиждащите. Самият Симеонов беше на мушката на Йончева, но се измъкна по терлици от скандала и засега остава сух. Ще видим докога.

  1. „НДК гейт“ и Българското европредседателство

В раздел „скандали“ попадат и напъните на управляващите да се представят добре като домакини на Съвета на ЕС през първото полугодие на 2018 г. Въпреки наличието на цяло министерство с основна задача организиране на Българското европредседателство, проблемите не бяха един и два, а и никак не е сигурно, че сме ги преодолели напълно. Първо избухна скандалът около ремонта на НДК, коствал главата на премиерския любимец Мирослав Боршош. После се оказа, че принципно имаме проблем с осигуряването на логистиката на събитията около Европредседателството и част от тях ще бъдат пренасочени в посока Брюксел. За капак, до последно не бяха ясни прословутите ни приоритети на Председателството, а във финалния етап започнаха един по един да избухват дребни скандали около посланията, които изпращаме, вкл. че гостите ни трябва да се събуват пред вратата, например.

  1. Доган!

По традиция, в края на годината основателят и несменяем лидер на ДПС Ахмед Доган разбуни духовете в държавата. Човекът цяла година си кротува в сараите и на финала вземе, че се произнесе. Така направи в края на 2016-а, когато натири Лютви Местан от лидерската позиция в ДПС. Приблизително така процедира и в края на 2017 г., когато срита по кокалчетата настоящия си подопечен Мустафа Карадайъ. Е, Карадайъ запазва поста си, но ясно му беше дадено да разбере, че не трябва да се заиграва с БСП и ще му се наложи да си оттегли заявеното намерение за участие в искането на вот на недоверие към правителството. Дали ще послуша шефа си, ще видим. Ако му е мил постът в ДПС, ще е послушен. А ако реши да си играе на демократични принципи на управление в партията му, нищо чудно да последва съдбата на Местан. Толкова за демокрацията в ДПС. Всъщност, толкова за демокрацията у нас изобщо!

***

Приблизително такава беше 2017-а.

Дали през 2018-а „гейт“-овете ще са по-малко, а реформите  повече? А, дано, ама, надали!

Дали в раздел „успехи на гражданското общество“ ще има повече точки за попълване? А, дано, ама, надали!

Дали ще се спасим от шайката ГЕРБ? А, дано, ама, надали!

Дали ще живеем по-добре и по-спокойно? А, дано, ама, надали!

Толкова за оптимизма и песимизма. Нищо друго не ни остава, освен да сме реалисти и да не очакваме нищо по-различно от изтичащата година 🙂


[1] Конституция на Република България: Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Translate »