На 12 декември т.г. Столичната община оповести част от мерките, които възнамерява да предприеме за справяне със замърсяването на въздуха с фини прахови частици. Дотук добре – поне е ясно, че Общината мисли по тези въпроси. Оттук-нататък, обаче, следва страховитата приказка за моркова и тоягата, от която столичните общинари припознават само частта за тоягата.

Насърчителни мерки – нула, наказателни – бол!

Ето какво са ни замислили столичните чиновници:

• 4 лв./час такса за синя зона (т.е. поредно бъркане в джобовете ни за благото на Центъра за градска мобилност – ЦГМ);
• Увеличаване на пешеходната зона на бул. Витоша (т.е. нови задръствания в т.нар. идеален център);
• Ограничение на скоростта до 30 км/час (т.е. ново утежнение за трафика);
• Нови такси за камиони и строителни машини (това като че ли е единственото смислено предложение);
• Стикери на автомобилите за обозначаване на категорията за екологичност (т.е. нови административни тежести, такси и висене по гишета за собствениците на возила);
• При 14-дневна прогноза за степен на замърсяване над 200 мг/куб. м: частично или пълно спиране на движението на автомобили в цялата община[1], временното въвеждане на „зелен билет“ за градския транспорт на цена от 1 лев (вместо действащата цена от 1,60 лв.) и възможност за безплатно паркиране на буферните паркинги на метрото срещу билет или карта за градския транспорт.

Разбира се, веднага ще се намери някой общинар, който ще каже, че „зеленият билет“ за градския транспорт и безплатните буферни паркинги са „морков“, но истината е доста по-различна.

Ако общината действително искаше да облекчи трафика и да стимулира жителите и гостите на столицата да слязат от автомобилите и активно да ползват градския транспорт, щеше да направи поне десет неща:

1. Щеше да въведе изцяло безплатен градски транспорт, както вече са го направили не един и два мегаполиса в Европа (защото хората са сметнали, че това им излиза по-евтино, отколкото да поддържат инфраструктура и да се борят със замърсяванията, а и се спестяват разходи за контрольори, които също не са малко);
2. Щеше да направи градския транспорт наистина атрактивен, като подобри маршрутите и разписанията, за да не висят хората като паяци по спирките, след което да се тъпчат като сардели, а шофьорите да ги третират като чували с картофи (минимум), които освен на екстремно шофиране, издържат и на екстремни температури – без климатик през лятото и без парно през зимата;
3. Щеше да направи изцяло безплатни буферните паркинги на метрото;
4. Щеше да изгради допълнителни безплатни паркинги на входните точки на града, които да „оберат“ трафика на автомобили от провинцията;
5. Щеше да стимулира желаещите да инвестират в подземни и надземни (вкл. многоетажни) паркинги, за да освободи тротоарите и уличните платна от паркирали автомобили. Впрочем, самата община не е зле да предвиди подобни инвестиции – пари има, не е като да няма (жокер: да огледа по-внимателно приходите на ЦГМ, например);
6. Щеше да въведе входна такса за автомобилите с различна от софийска регистрация (тъкмо ще си актуализира данъчния регистър, респективно – приходите от данъци за автомобили, защото е повече от ясно, че в момента е пълно с уж временно пребиваващи „столичани“, които не внасят нито лев в общината, а ползват всичките й блага, наравно с редовните данъкоплатци);
7. Щеше да развие инфраструктурата от зарядни устройства за електромобили;
8. Щеше да спре с необмислените инфраструктурни решения (от типа „велоалея на никакво място“), с които допълнително усложнява трафика и създава условия за ПТП и завишени емисии на вредни газове;
9. Нямаше да й хрумват „гениални“ идеи като тази за ограничаване на скоростта до 30 км/ч, защото това допълнително ще създаде задръствания, а и най-неграмотните знаят, че работата на двигателите на място генерира много повече вредни емисии;
10. Щеше да мие улиците редовно, а не… след дъжд (за да имитира дейност). Щели били да оросяват… А нещо за миене чували ли са?

Щеше….

Сигурно още доста ефективни мерки могат да се набележат, но явно общината предпочита да върви по лекия път – като въвежда само и единствено рестрикции. Видно е, че мисленето не е силната страна на общинското ръководство. Само не е ясно мързи ли ги да мислят, или просто не го могат. И в двата случая е чудно какво изобщо правят на „Московска“ 33.

Впрочем, като заговорих за липсата на мисловна дейност, да не пропусна един детайл от последните дни, който е много показателен за начина на функциониране на местната власт в София. Направиха поредната идиотска велоалея на бул. Дондуков, след което още при първия сняг снегопочистваща машина „изрина“ гумените ограничители на велоалеята, а вината (т.е. санкцията) остана за фирмата, отговаряща за почистването. Защо? Защото столичните чиновници не са се сетили, че като правят велоалеи, трябва да предвидят и начин тези алеи да бъдат почиствани. Тя, фирмата хубаво ще бъде глобена, но кой ще глоби идиота, генерирал идеята за изграждане на подобен тип велоалеи, които са еднакво непрактични и опасни и за автомобилистите, и за велосипедистите?! Въпрос: Как си представят общинарите спокойното движение на велосипедисти по заснежена или направо заледена велоалея, например?

Изобщо, докога техни величества столичните управници ще си взимат някакви грандиозни решения, без да се вълнуват какво мислят бедните им поданици? Въпросът е реторичен и отговорът е ясен – никога! Те никога няма да спрат да се чувстват всесилни повелители на обществения ред, а дали този ред наистина устройва обществото, е тема, далеч от техния интерес.

И, като стигнах до интереса… Остава големият въпрос какви и чии са интересите от новите „мерки“. Потенциални възможности са нови „еко“-проекти (разбирайте – ново „усвояване“) и допълнителни приходи за бездънния джоб на ЦГМ. Точните измерения на интереса ще ни станат ясни на по-късен етап (и този интерес, със сигурност, не е „общественият интерес“). Засега само можем да гадаем какво се крие зад човеколюбивите идеи на общинското ни ръководство.

[1] От общината предвиждат ограниченията в движението да не важат за живеещите в района на затворените улици, за колите, които събират боклук и чистят улиците, за електрическите и хибридни автомобили, за градския транспорт, за пожарни, линейки и полицейски коли, както и за колите, с които се зареждат магазини, ако те отговарят на Евро 5 и 6.