Държавната агенция “Електронно управление” пусна на 29.11.2017 г. Системата за електронно връчване. Вече всеки българин може да си направи пощенска кутия на държавен сървър и през нея да получава документи и услуги по електронен път.

Тази новина е добър повод да си припомним докъде я докара родната администрация с въвеждането на пълноценно и ефективно електронно правителство.

Стратегията за е-правителство датира от далечната 2002 г. и за изминалите 15 години са похарчени над 2 млрд. лв. (средно по около 150 млн. лв. годишно), а напредъкът е налице, но съвсем не е достатъчен. За сравнение, Естония стартира работа по своето е-правителство приблизително по същото време (през 1999 г.), но то отдавна функционира, а за изграждането му са похарчени едва около 25 млн. евро (около 50 млн. лв.), т.е. 40 пъти по-малко, отколкото досега сме похарчили за нашето е-правителство. Тук изобщо няма да обсъждаме нивото на ефективност на разходване на публични средства, защото изводите са повече от ясни и еднозначни. И те изобщо не са в полза на българската администрация.

По-същественото е защо за 15 години, въпреки известния напредък, България продължава да няма действащо е-правителство. Защо предлаганите електронни административни услуги у нас са не повече от 3000, при това огромната част от тях са от типа „първични“, а комплексните са пренебрежимо малък процент? Защо само една-пета от административните структури предлагат електронни услуги, а 98% от заявленията за ползване на е-слуги са към 5 администрации (НАП, ГИТ, НАПОО, Агенция по вписванията и Агенция по геодезия)? Защо всеки трети административен регистър (27%) се поддържа само на хартиен носител (т.е. не е възможно да бъде включен към електронното правителство), а броят на принтерите в държавната администрация расте почти тройно повече от броя на сървърите? Онлайн или офлайн администрация изграждаме всъщност?

И така стигаме до може би най-важния въпрос:

[stextbox id=’download’]Защо за толкова години при подмяната на личните документи не беше предвидена възможността за вграждане в тях на чипове за електронна идентификация?[/stextbox]

Реалният старт на електронното управление ще започне едва тогава, когато болшинството от гражданите получат възможност за електронна идентификация, а към днешна дата това не е възможно, тъй като притежателите на електронен подпис са малцинство, а и не всички администрации приемат електронно подписани документи. Частично решение на проблема са персоналните идентификационни кодове (ПИК), които предоставят НАП и НОИ, но те са валидни само за общуване с тези две администрации, т.е. не предоставят пълни възможности за е-идентификация пред всички държавни органи, още по-малко – пред банки, застрахователни компании, комунални компании и др.

Колко ключово важни са чиповете в личните документи е видно от естонския опит.

Естонската държава „въоръжи“ гражданите си с електронни лични карти (ID card) още при старта на изграждане на електронното правителство, през 2001 г., а днес над 95% от естонците плащат данъците си онлайн, банкират онлайн, гласуват онлайн, общуват онлайн с доставчиците си на комунални услуги, купуват си билети за паркинг или за градския транспорт онлайн и т.н., и т.н.

При нужда от спешна помощ естонската лична карта дава достъп на лекарския екип до електронния здравен картон на пострадалия, който съдържа цялата здравна информация за него – епикризи, рецепти, рентгенови снимки и т.н.

При среща с пътен полицай естонските граждани не са длъжни да представят шофьорска книжка, застрахователен талон или други документи, защото цялата информация за тях и за превозното средства е достъпна за органите на реда чрез интернет.

Регистрирането на фирма или подаването на данъчна декларация онлайн отнема само няколко минути. Предприемачът може да започне работа същия ден, а ако дадено лице има право на данъчно възстановяване, парите се прехвърлят в банковата му сметка в рамките на няколко дни.

В Естония днес всички обществени системи са електронни – електронно здравеопазване, електронно образование, електронна полиция, електронно гласуване, електронно банкиране, електронно данъчно облагане… За естонските граждани това означава удобна среда за живот, простота и комфорт при взаимодействие с публичните и частни администрации, икономически спестявания и, като резултат – устойчиво развитие и непрекъснато увеличаващ се жизнен стандарт. Затова никак не е изненадващо, че Естония ни изпреварва по брутен национален доход на глава от населението, по износ на ИКТ услуги и износ на високотехнологични продукти, по разходи за НИРД като % от БВП и по брой изследователи на 1 млн. души, по раждаемост, заетост (вкл. младежка заетост) и т.н., и т.н.

Да се върнем към повода за тази публикация – новата Система за електронно връчване (СЕВ), която родната администрация ни представи преди дни. Стартът на системата, разбира се, е крачка напред и трябва да бъде оценен положително. Но веднага трябва да отбележим, че реалното ползване на новата придобивка е поставено пред две основни изпитания:

• Първо, за да работи ефективно СЕВ, администрациите трябва да направят профили на електронните си услуги, а доколкото познаваме манталитета на родния чиновник, той изобщо няма да се забърза да въвежда каквото и да било.
• Второто условие е потребителите на СЕВ да разполагат с електронен подпис или персонален код от НОИ, а както вече стана дума, тези възможности за идентификация у нас се ползват от сравнително малко хора.

Всъщност, СЕВ следва естонския пример, но в доста „побългарен“ вариант. В Естония всеки собственик на лична карта получава официален имейл адрес, който е предназначен за официална комуникация с държавата и е посочен като „официално електронно местоживеене“ на гражданина. Именно липсата на чипове за е-идентификация в българските лични документи прави невъзможно пълноценното прилагане на добрия естонски пример. И тук отново стигаме до базовия проблем – качеството на българските документи за самоличност.

Да, със сигурност нова подмяна на личните документи ще струва много пари – и на държавата, и на гражданите, но тази инвестиция е от базово значение за реалния старт на българското електронно правителство. Без нея ще продължим да наливаме милиони левове в практически неизползваеми и „неговорещи помежду си“ информационни системи.

Само един пример: По време на заседание на МС, проведено на 29 юни т.г., външният министър Е. Захариева информира, че въвеждането на електронно издаване на документи за самоличност от чужбина е струвало на държавата 500 000 лв., а за година и половина след старта на услугата от нея са се възползвали едва двама души, поради изискването за е-подпис, издаден в България. Едва ли равносметката щеше да е толкова лоша, ако всички българи (вкл. тези зад граница) имаха електронни лични документи, с които можеха да комуникират с всички администрации по всички въпроси.

Ако намерението на администрацията е постоянното харчене без видим ефект да продължава още 15 години, да бъде така добра да си го признае. Ако пък са готови да усвоят ефективно парите на данъкоплатците, време е да ни го покажат с реални действия и най-сетне да се поздравим с действащо е-правителство. Засега по-вероятна изглежда първата хипотеза, но… ще поживеем и ще видим.

____________

ЧИСЛАТА ГОВОРЯТ

По данни на Световната банка:

• 453 часа годишно са необходими на средностатистическия българин, за да се подготви и плати данъците си – 9 пъти повече, отколкото в Естония;
• 23 дни са нужни за започване на бизнес в България срещу 15 минути в Естония;
• 262 дни са необходими в България за включване към електроразпределителната мрежа – 3 пъти повече, отколкото в Естония;
• 41 дни са необходими в България за получаване на оперативен лиценз – 2,5 пъти повече, отколкото в Естония;
• 16% от времето си българските мениджъри отделят за справяне с бюрократични разпоредби – 2,4 пъти повече, отколкото в Естония;
• Процедурите за изграждане на склад в България са почти два пъти повече от тези в Естония;
• Половината българи никога не са поръчвали стоки или услуги през интернет;
• Едва 19% от българите са общували онлайн с администрацията през последните 12 месеца (при 77% в Естония);
• 34% от българите не използват компютри (при 8% за Естония);
• 60% от българите ползват интернет (при 87% за Естония).

МЕЖДУНАРОДНИ КЛАСАЦИИ:

[1] Показателят „Правителствена употреба“ дава представа за значението на правителствата за осъществяване на ИКТ политики за конкурентоспособност и благополучие, както и за усилията, които те изпълняват, за да реализират своите визии за развитието на ИКТ и броя на правителствените услуги, които предоставят онлайн.

[2] Държавите са групирани в шест нива на икономическа свобода: 1. Напълно свободни икономики, 2. Преобладаващо свободни, 3. Умерено свободни, 4. Преобладаващо несвободни, 5. Подтиснати, 6. Несвободни

[3] Индексът за цифрово развитие измерва нивата на цифрови умения сред работещите в 10 страни в световен мащаб.

вж. ГРАФИКИ