Паси и експерти: Без лятно часово време – ток не се пести и сме зле

Паси и експерти: Без лятно часово време - ток не се пести и сме злеСоломон и Гергана Паси предлагат аргументите да се дискутират по време на европредседателството на България през 2018 г.

Доцент Радослав Кючуков с 6 причини пред Европа да не се местят стрелките пролет и есен


Европа да се откаже от лятното часово време, предлага доц. Радослав Кючуков[1]. Преподавателят от Русенския университет е формулирал 6 причини да не се местят стрелките пролет и есен. Една от най-важните е, че аргументът, с който Европа е приела да има лятно часово време през 2001 г. – пестенето на ток, не се е осъществил. Хората са зле, защото се разбива биологичният им часовник, е втората основна причина.

Ученият получил подкрепа от Атлантическата дигитална мрежа, чиито лица са двама бивши български министри – Соломон и Гергана Паси. Те предлагат аргументите да бъдат дискутирани по време на европредседателството на България през 2018 г.

Да бъде отменено лятното часово време, защото ползи от него няма, но пък създава много затруднения и неудобства. Това е аргументираното предложение на експерта доц. Радослав Кючуков от Русенския университет (вижте го по-долу).

Идеята бе подкрепена от Атлантическата дигитална мрежа – Атлантическия клуб в България, дигиталната национална коалиция и Пан Европа. Зад тази идея са Соломон и Гергана Паси, които лансират визионерски идеи, които обикновено стават реалност.

Такива бяха предложенията им за единно зарядно за джиесемите и за свободен безплатен wi-fi на обществените места в ЕС.

Идеята за отмяна на лятното часово време се дебатира в Европейския парламент (виж 18-а стр.) и би могла да бъде един от политическите приоритети на предстоящото председателство на България на Съвета на ЕС.

Шест причини да отменим лятното часово време

Лятното часово време има над двувековна история, с натрупани противоречия – от пълното абсолютизиране през сдържаната трезва и обективна оценка, до пълното отрицание.

Въвеждането му най-често се мотивира с реализирането на икономия на електрическа енергия чрез по-доброто използване на дневната естествена светлина. При тази система официалното часово време се измества обикновено с един час по-напред от стандартното през пролетните и летните месеци.

Преди години, когато не е имало електрическо осветление и даже часовникът е бил рядкост, хората са организирали своята дейност през светлата част от денонощието по местното слънчево време. Развитието на комуникациите и повсеместното използване на електрическата енергия, включително за осветление, както и прилагането на поясното време за сравнително широки часови пояси, в известна степен деформира идеята за лятното часово време.

За нейното “съживяване” се търси обяснение с подобряването на качеството на живота. Време е да се постави още веднъж на оценка ефективността от въвеждането на лятно часово време – доколко е полезно и се основава на рационална логика.

Малко история

Прилагането на лятно часово време е предложено от Бенджамин Франклин, с цел по-добро използване на дневната естествена светлина. В публикация в парижки вестник от 16 април 1784 г., като на шега, той е предложил лятното време, за да прикани парижаните да стават по-рано и да си лягат по-рано. Много по-късно – през 1907 г., англичанинът Уилям Уилет разработва въпроса. Лятното часово време е възприето най-напред в Германия по време на Първата световна война – в периода 30.4. – 1.10.1916 г. Уилет не доживява въвеждането на лятното часово време във Великобритания, което става в периода 21.05. – 1.10.1916 г.

На 10 март 1918 г. Конгресът на САЩ въвежда няколко часови зони, както и официално лятно часово време, но законът скоро е отменен, защото мярката не е възприета. След това въвеждането на лятно часово време обхваща европейските държави, а в момента се прилага в над 110 страни.

С декрет от 16.06.1930 г. в СССР е въведено т. нар. декретно време, с цел по-рационално използване на светлата част от денонощието и преразпределение между битовото и производственото електропотребление.

Лятното часово време най-често се прилага в районите с умерен климат поради значителните изменения в съотношението светла/тъмна част от денонощието в зависимост от сезона на годината. Редица големи държави като Русия, Китай, Япония не прилагат лятното часово време. В последните години то бе отменено от Казахстан, Киргизстан, Ирак, Пакистан, Бангладеш, Грузия, Армения, Египет и Азербайджан. Беларус и Турция вече се придържат към целогодишно лятно часово време. Подобни нагласи има и в Унгария. Директива 2000/84/ЕО от 19 януари 2001 г. хармонизира началната и крайната дата на лятното часово време в ЕС. В България с решение на Бюрото на Министерския съвет от януари 1979 г. за първи път се въвежда лятно часово време през периода 1.4. – 30.9.1979 г. Тогава е планирано намаление на натоварването на електроенергийната система с 300 мегавата (планирана годишна икономия на електрическа енергия около 50 млн. квт/ч). Но още тогава това не се е потвърдило.

Преди официалното въвеждане на лятното часово време в България в Русенския университет (тогава ВИММЕСС) започва изследователска работа, свързана с оценка на енергийната ефективност от прилагането му. Резултатите от систематични изследвания са публикувани в специализирани енергийни и светлотехнически издания и са представени на академични и професионални форуми. Двукратното преместване на скалата на часовото време създава неудобства и затруднения от различен характер, свързани основно с:

  • настройката и съгласуването на разписанията в транспорта особено при наличие на държави с различно и променящо се планиране на скалата на часовото време;
  • глобалната логистика и информационен обмен в условията на различни подходи към часовото време;
  • невъзприемането на лятното часово време по култови и други съображения от някои етнически и религиозни общности;
  • липсата на единен подход в глобален план; лични недоразумения (много пъти анекдотични).

Двукратното преместване на скалата на часовото време води до нарушаване на денонощните ритми (биологичният часовник) на хората (а и на животните). Симптомите на десинхронозата (нарушение на съня, намаление на работоспособността и като цяло – общ дискомфорт) се проявяват в период най-малко една седмица, а при някои хора този период е по-продължителен. По-младите хора по-бързо и по-добре се приспособяват. Изследвания показват, че неголеми измествания във времето от порядъка на 1-2 часа не оказват съществено влияние върху организацията на времето на хората. Например за пилотите продължителността на следполетната почивка се съобразява само при преминавания на 4 или повече часови пояси. Няма изследвания с представителни резултати за последствията от промяната на часовото време върху хората. Във всички случаи последствията не са драматични, но дали си струва да бъдат понасяни?

Годишното електропотребление за осветление е около 19 % от общото световно електропотребление; около 14% от електропотреблението в ЕС (около 250 млрд. квт/ч годишно); 14,03% от общото електропотребление в България (около 4,5 млрд. квт/ч годишно). Стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж на ЕК “Европа 2020” предвижда до 2020 г. в системата на ЕС да се реализира подобряване на енергийната ефективност с поне 20% на общото електропотребление, като при осветлението е реално изпълнимо.

Светодиодната технология в осветлението

В светлинната техника протича революционен процес на навлизане на светодиодите (Light Emitting Diode – LED), като алтернатива на конвенционалните светлинни източници. В близките години серийните комерсиални светодиоди ще имат светлоотдаваемост, която да позволи разходът на електрическа енергия за осветление да се намали: в жилищата – 4,05 пъти; в индустрията – 2,27 пъти; в уличното осветление – 1,95 пъти. Това е потенциал на енергийно спестяване от 2,690 милиарда киловатчаса. Към 2020 г. в Европа светодиодите (LED) ще заемат дял от над 70% в осветлението с общо предназначение. Развитието на светлинните технологии, постигащи високо качество на осветлението и редуциране на потреблението, значително ще намали ефекта от въвеждане на лятно часово време – ако изобщо го има.

В разработения социален проект “Енергия – светодиодна светлина- по-добър живот”, като елемент на националната мрежа за социална защита се предлага на около 300 хиляди енергийно бедни домакинства да се раздадат по 2 светодиодни лампи, които могат да се монтират в наличните осветители.

От замяна на неефективните конвенционални светлинни източници със светодиодни може да се реализира годишна икономия на енергия от 33 млн. квт/ч.

Как стои въпросът конкретно за осветлението? В жилищата то се включва през тъмната част от денонощието. В стопанските дейности осветлението се включва през тъмната част от денонощието според възприетия режим на работното време. В Русенския университет са проведени дългогодишни изследвания на режима на дневната естествена светлина и на енергетиката на осветлението в страната.

Резултатите показват, че в характерни режими на едносменно работно време въвеждането на лятното време води даже до повишаване на използваемостта на изкуственото осветление и на разходите за електрическата енергия (с изключение на тези с работно време от 9 до 18 ч). В помещения с работно време от 8 до 17 ч използваемостта на изкуственото осветление даже се повишава, макар и незначително: за Варна – с около 5 часа/година; за Благоевград – с около 8 часа/година. В двусменните предприятия, работещи обикновено през времето от 5 до 22 часа, началото на работното време (почти винаги) и краят му (винаги) попадат в тъмната част от денонощието и също системата на часовото време практически не влияе на използваемостта на изкуственото осветление.

Има незначително намаление на използваемостта на изкуственото осветление, но само в помещения с прозорци с голяма площ, качествено остъкление и адекватно ориентиране. В предприятия с трисменен режим работното време обхваща изцяло тъмната и светлата част от денонощието и осветлението се включва и изключва според светлинните условия, т.е. използваемостта му не зависи от системата часово време. В помещения без прозорци, респ. без естествено осветление, изкуственото осветление е включено през цялото работно време. Характерно е, че в помещения с прозорци поради горещините през лятото масово се използват слънцезащитни устройства (от щори до най-простите завеси и даже варосване и облепяне на стъклата с хартия), като изкуственото осветление е включено през цялото времетраене на работното време. Включването и изключването на външното изкуствено осветление се определят от състоянието на дневната естествена светлина и не зависят от системата на часовото време.

В електроенергетиката при въвеждането на лятно часово време нощната зона се премества с 1 час, но на практика тя запазва своето позициониране спрямо поясното и местното време. Много организации и фирми при въвеждането на лятно часово време променят работното си време така, че то запазва позиционирането си целогодишно в светлата част от денонощието.

Експертно мнение

По инициатива на Съюза на енергетиците в България от Русенския университет беше проведено проучване с цел получаване на експертна оценка за целесъобразността от въвеждане на лятно часово време. Резултатите бяха представени на Енергиен форум 2016. Анкетираните лица определят относителните тегла на обследваните фактори (в рамките на 100%) по следния начин: като най-важен фактор се приемат смущенията на денонощния ритъм на хората (31,87%); икономията на електрическа енергия се оценява с близка стойност (29,68%); по-ниска е оценката на лятното часово време като фактор на качеството на живота (19,44%) и като фактор, свързан с прилагането му в други страни по света и в Европа (10,33%). Преобладаващи са позициите: да не се запазва досегашната практика за въвеждане на лятно часово време (63,16%); да се прекрати въвеждането на лятно време, като през цялата година да се работи по стандартното поясно време (68,42%). 90% от анкетираните считат, че има смисъл да се преразгледа необходимостта от въвеждане на лятното часово време (отговор “да” и “по-скоро да”). Смята се, че решаването на въпроса за лятното време следва да бъде вътрешна работа на Република България (“да” и “по-скоро да” – 96,50%).

Вместо заключение

Очакваното по-добро използване на дневната светлина при въвеждане на лятно часово време не се потвърждава.

  1. Светодиодната (LED) технология допринася за ограничаване на енергийната и на светлинната бедност.
  2. Нарушава се комфортът на хората при преходите от едната към другата система часово време.
  3. Идеята за прилагане на лятно часово време не се възприема еднозначно както в европейски, така и в глобален план.
  4. Дигиталното общество с присъщите му свобода на организация на дейностите, достъпност до високи технологии и неограничени комуникации определено не се вписва в тази мярка.
  5. Едва ли нещо нередно се е случило на държавите, които са се отказали от въвеждането на лятно часово време, но пък са си спестили ненужни и безсмислени смущения, на които хората се подлагат по инерция два пъти в годината.
  6. Ако не може да се постигне единно европейско решение, България може и сама да се откаже от лятното часово време!

Европейският парламент обсъжда отмяна на лятното време от години

Eвропейската комисия оценява постъпили предложения за отмяна на лятното часово време. Въпреки недоволството на евродепутати преди година и обещанието на комисар Тибор Наврачич ЕК да излезе с решение през 2017 г., до момента такова няма.

Депутатите в Европарламента години наред дискутират проблема, а около 70 от тях готвят резолюцията за отмяна. Те твърдят, че учениците трудно се концентрират при преместването на часовниците, а често се стига и до трудови злополуки. Първоначалната идея да се пести ток всъщност вече не действа, смятат те.

Ако все пак Парламентът приеме такава резолюцията, Комисията ще трябва да направи предложение на членките. Едва когато всички те го одобрят, може да се стигне до отпадане.

Най-голямото предизвикателство с изоставянето на практиката ще бъде да се постигне съгласие дали Европа да бъде в постоянно на лятно или на зимно време в бъдеще. Съгласно действащата от 2002 г. директива във всяка държава от ЕС лятното часово време започва в 1 ч. по Гринуич в последната неделя от март и завършва в 1 ч. по Гринуич в последната неделя от октомври. Процедурата обаче със сигурност ще отнеме поне няколко години.

ЕС за пореден път беше подложен на натиск за отмяна на лятното часово време, след като над 70 000 финландци подписаха петиция срещу смяната, твърдо заявявайки, че тя ги разболява. Финландска парламентарна комисия призова правителството да поиска от ЕК да се сложи край на диктатурата на ЕС по отношение на часовото време и да се отмени директивата с обяснението, че промяната на часовото време води до недоспиване и неефективност на работното място.

В последните години лятното часово време бе отменено от Казахстан, Киргизстан, Ирак, Пакистан, Бангладеш, Грузия, Армения, Русия, Египет и Азербайджан. Същото поиска и Полша, макар че Полша като част от ЕС няма право самостоятелно да предприеме такава стъпка.

Същевременно от зимното часово време се отказаха Беларус и Турция, а миналата година подобни намерения обяви Унгария.


Източник: в. 24 часа 

[1] ДОЦ. Д-Р РАДОСЛАВ КЮЧУКОВ е преподавател в Русенски университет “Ангел Кънчев” и член на УС на Научно-техническия съюз на енергетиците в България

Вашият коментар

Translate »