Пак се изложихме пред чужденците…

Едно от събитията, белязало изтеклата седмица, беше оповестеният от Европейската комисия годишен мониторингов доклад за България. Съвсем очаквано, докладът показа тоталната неспособност (или нежелание) на българските институции да се справят с предизвикателствата по отношение на правосъдието и борбата с корупцията.

От 17 препоръки към страната ни, направени през януари т.г. и групирани в шест показателя, едва по шест има някакъв минимален напредък, който се изразява основно в изработване на проектозакони, пътни карти и механизми, но не и в реални действия. Нещо повече, по една от препоръките (Препоръка №17) Комисията отбелязва известен регрес, тъй като приетите по нейно настояване промени в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество са подложени на нови промени чрез внесения в НС проект на нов Закон за борба с корупцията. По този повод в доклада си ЕК отбелязва: „Ще бъде важно да се гарантира, че тези промени не поставят под въпрос постигнатия вече напредък в тази област и способността на институциите да запазят положителната тенденция, наблюдавана до този момент“.

Ето как ЕК видя напредъка ни по шестте показателя:

По  показателя „Независимост на съдебната система“, включващ три препоръки: Като цяло, България е постигнала допълнителен значителен напредък по първия показател. Въпреки това някои елементи от препоръки 2 и 3 все още не са изпълнени и ще изискват допълнителни последващи действия през идните месеци.

По показателя „Нормативна уредба“, включващ една препоръка: Вече са приети редица изменения на Наказателно-процесуалния кодекс, а допълнителни законодателни предложения са в процес на изготвяне, включително за изменения в Наказателния кодекс. В допълнение към обществения дебат и консултациите със съответните заинтересовани страни в съдебната система и гражданското общество, успешното осъществяване на тези реформи ще изисква внимателни подготвителни и последващи действия.

По показателя „Продължаване на съдебната реформа“, включващ четири препоръки: Като цяло, България предприе по-нататъшни стъпки за изпълнение на четирите препоръки. Все още обаче предстои тези инициативи да бъдат приключени и трябва да бъдат трансформирани в ясен план за действия, които да бъдат предприети в ключови области.

По показателя „Корупция по високите етажи на властта“, включващ четири препоръки: Като цяло, България предприе по-нататъшни стъпки за изпълнение на четирите препоръки. Въпреки това, редица ключови инициативи все още не са приети и изпълнени. Други са в начален етап на изпълнение и все още предстои ясното определяне на конкретни действия.

По показателя „Корупцията в по-общ план, включително на местно равнище и по границите“, включващ три препоръки: Като цяло, България е предприела стъпки за изпълнение на трите препоръки. Въз основа на предприетите стъпки следва да бъдат предприети необходими действия през 2018 г.

По показателя „Организирана престъпност“, включващ две препоръки: Като цяло, България е предприела стъпки за изпълнение на препоръки 16 и 17. При все това, българските власти следва да гарантират, че скорошните решения, свързани с организационни и правни промени, се изпълняват по начин, който консолидира постигнатия напредък.

Въпреки очевидно дипломатичния тон на доклада (вероятно заради предстоящото ни Европредседателство), макар и завоалирано, Еврокомисията ясно констатира липсата на каквито и да било конкретни действия от страна на българските власти за справяне с корупцията (особено по високите етажи на властта) и организираната престъпност, както и за реформа в съдебната система и гарантиране на независимостта на съдебната власт.

За разлика от авторите на доклада, еврокомисарят по правосъдието Вера Йоурова съвсем не беше толкова дипломатична, когато преди две седмици при посещението си у нас коментира реформата на българската прокуратура през последните години:

Г-н Цацаров е много убедителен. След всяка среща с него имам усещането, че всичко в прокуратурата е ОК. После поглеждам данните и започвам да имам някои съмнения, че всичко е толкова перфектно.

Може би защото е със славянска кръв, на Йоурова й е чужд западноевропейският дипломатизъм и тя предпочете да каже истината 1:1, без увъртания, без недомлъвки, без излишни уговорки и пояснения.

А че истината не е в полза на българските власти, е повече от очевидно:

  • Проучване на Евробарометър по поръчка на Европейската комисия през 2017 г. показва, че Българите са най-негативно настроената срещу съдебната система нация в целия Европейски съюз. 63% от българските граждани оценяват нивото на независимост на съдебната система като „много лошо или сравнително лошо“, при средно за ЕС28 (вкл. България!) 34%.
  • Аналогично е положението и при усещането на българите за нивото на корупция. Според класацията на международната организация Transparency International, България е с най-нисък индекс (41) на възприятие за корупция (0=силна корупция > 100=без корупция) при средно 65 за ЕС.
  • Според последните данни на социологическата агенция „Алфа рисърч“, през октомври 2017 г. българският съд се е ползвал с одобрението на едва 10% от гражданите, а прокуратурата – с 6%! Две-трети от българите дават негативна оценка и на съда, и на прокуратурата.
  • На този фон, по бюджетни разходи за обществен ред и безопасност сме лидери в Европа с 2,8% от БВП (при средно 1,8% за ЕС28). Лидери сме и по разходи за полицейски служби (1,4% от БВП при средно 1% за ЕС), както и за издръжка на съдебната система (0,7% от БВП при средно 0,3% за ЕС).

Пак се изложихме пред чужденците…Всичко това идва да покаже, че моментът за радикална реформа на българската правораздавателна система отдавна е настъпил, но родните политици предпочитат само да говорят по темата, но не и да свършат нещо реално, така че обществените нагласи да започнат да се променят към по-добро. Българските политици вадят вид на онези три маймунки – „Не знам, не чух, не видях“, но за разлика от тях не са така симпатични. А не са симпатични, защото опитите им да се правят на незнаещи, глухи и слепи са твърде нескопосани и е повече от ясно, че целта им е да продължават да грабят безнаказано.

Те са „не знам, не чух, не видях“, защото така им е угодно и трябва всички да сме наясно, че нямат никакво намерение да променят нещо в сферата на правосъдието и обществения ред. Единственото, за което „имат воля“, е да говорят, да пишат стратегии, пътни карти, проектозакони, да спорят добезкрай в парламента, в медиите и във всякакви консултативни съвети и съветчета.

Това е единственото, което можем да очакваме от родните политици. Освен ако не ги принудим силово да свършат реална работа, но… „ние не сме от тях, како Сийке“, ние предпочитаме да люпим семки пред телевизора и да си мълчим… Засега…

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Translate »