Всяка година – нов здравен министър, а народът – все по-болен… Докога?

Всяка година - нов здравен министър, а народът – все по-болен… Докога?За 30 години 24 министри се упражняваха на тема „здравеопазване“ и, в резултат – народът все по-болен ходи и все по-необслужен здравно.

От справката по-долу е видно, че най-много и ,,най-сполучливи“ са кадровите размествания по времето на кабинетите Борисов 1, 2 и 3 (2009-2017 г., с известни прекъсвания по времето на Орешарски и служебните правителства). А култова и почти историческа ще остане репликата на Бойко Борисов за това къде е намерил поредния си здравен министър Ана-Мария Борисова – на едно кръстовище…

В нормалните държави, каквато би трябвало да сме и ние (ако не друго, поне сме член на ЕС), един управленски мандат продължава 4 години. У нас министрите на здравеопазването практически се сменят средно всяка година. Във въпросната си една година мандат всеки министър първо има 3 месеца да се ориентира къде е попаднал, после 3 месеца за кадрови размествания, още 3 месеца, за да отмени решения и заповеди на предшественика си, и 3 месеца, за да придвижи поредните зулуми в системата и да я дообърка максимално. Така неусетно е минала една година и идва ред да бъде сменен.

И така вече 30 години… А резултатите са видими:

  • Системата на здравеопазване е хронично недофинансирана;
  • Лекарите са превърнати в търговци;
  • Липсват кадри (хиляди лекари и медицинско страни напуснаха страната);
  • Липсва съвременно оборудване;
  • Спешната помощ е в тотален колапс;
  • Пациенти умират по тротоарите, други пък бият лекари…

Докога ще я караме така, господа и дами, управляващи и опозиция?

Как за толкова години нито един здравен министър не успя да превърне здравеопазването в управленски приоритет и да издейства нужните финансови средства за системата?

Защо не се намери здравен министър, който да потърси практически откраднатите от бюджета на НЗОК 1,5 млрд. лв.[1]?

Защо години наред не се решава проблемът с несъбираемите по 1 млрд. лв. годишно здравни осигуровки?

Защо продължава да липсва политика за управление на кадрите в системата на здравеопазването, а с лека ръка помахваме на “Терминал 2” на заминаващите си от страната ни лекари и медицински сестри?

Докога всеки пореден министър ще прокарва собствено лобистко нормотворчество (наредби, решения, постановления, заповеди и пр.), което идващият след него министър или пък съдът ще отменят и системата ще се дообърква?

Докога болниците ще са търговски дружества и ще никнат като гъби, без срещу това да предоставят адекватна здравна услуга на населението? Впрочем, докато частните болници се множат, държавните и най-вече общинските лечебни заведения загиват и цели региони остават без адекватно здравно обслужване.

До политическите промени през 1989 г. системата на здравеопазване се управляваше от 150 работещи в Министерството на здравеопазването. Днес в същото това министерство работят повече от 450 души, отделно си имаме Здравна каса с над 3000 души персонал, пръснат из цялата страна. Администрация, администрация, администрация… Скъпо струваща на данъкоплатеца администрация, която повече пречи, отколкото да помага за по-качественото здравно обслужване на населението. До 1989 г. имаше училищно здравеопазване, правеха се редовни профилактични прегледи, ваксинации и пр., нямаше здравно необслужен човек, а линейките пристигаха най-късно на десетата минута. Днес изобщо не можем и да мечтаем за подобно нещо. Днес трябва да сме благодарни, ако изобщо ни поставят правилна диагноза и изобщо получим някакво минимално лекарско внимание. Защото лекарите са превърнати в чиновници и търговци, затова нямат време да си спомнят за своята Хипократова клетва.

Тези дни ще чуем името на поредния, 25-и министър на здравеопазването за 30 години. Дай Боже, този министър да се задържи повече от година и наистина да предприеме действия, които поне малко да отлепят здравната система от дъното!  И, дай Боже, да доживеем времето, когато няма да ни се налага да разчитаме на самолечение и врачки, а на истинско здравно обслужване, за каквото повечето от нас съвестно си плащат! Дай Боже, да не е далече времето, когато ще разберем на практика за какво си внасяме здравните осигуровки! Защото към днешна дата това никак не е ясно… Не е ясно и какво се случва и предстои да се случва в здравната ни система. От всичко това страдаме всички ние – данъкоплатците, пациентите…

Повече от обидно е! Всъщност – престъпно е!

________________

Министри на здравеопазването в периода 1987-2017 г.:

1. Радой Попиванов 19.08.1987 – 15.12.1988 БЗНС
2. Минчо Пейчев 15.12.1988 – 08.02.1990 БЗНС
3. Иван Черноземски 08.02.1990 – 08.11.1991 безпартиен
4.  Никола Василев 08.11.1991 – 30.12.1992 безпартиен
5. Танчо Гугалов 30.12.1992 – 17.10.1994 безпартиен
6. Никола Василев 17.10.1994 – 25.01.1995 безпартиен
7. Мими Виткова 25.01.1995 – 12.02.1997 БСП
8. Емил Таков 12.02.1997 – 21.05.1997 СДС
9. Петър Бояджиев 21.05.1997 – 21.12.1999 СДС
10. Илко Семерджиев 21.12.1999 – 24.07.2001 СДС
11. Божидар Финков 24.07.2001 – 17.07.2003 НДСВ
12. Славчо Богоев 17.07.2003 – 16.08.2005 НДСВ
13. Радослав Гайдарски 16.08.2005 – 24.04.2008 БСП
14. Евгений Желев 24.04.2008 – 27.07.2009 БСП
15. Божидар Нанев 27.07.2009 – 21.04.2010 безпартиен
16. Анна-Мария Борисова 21.04.2010 – 29.09.2010 безпартиен
17. Стефан Константинов 06.10.2010 – 15.03.2012 безпартиен
18. Десислава Атанасова 21.03.2012 – 13.03.2013 ГЕРБ
19. Николай Петров 13.03.2013 – 29.05.2013 безпартиен
20. Таня Андреева 29.05.2013 – 06.08.2014 БСП
21. Мирослав Ненков 06.08.2014 – 07.11.2014 безпартиен
22. Петър Москов 07.11.2014 – 27.01.2017 ДСБ (до 2016); безпартиен (от 2016)
23. Илко Семерджиев 27.01.2017 – 04.05.2017 безпартиен
24. Николай Петров 04.05.2017 – 30.10.2017 г. безпартиен

По колко дни се задържат здравните министри?

Средно от 1990 г. насам здравните министри се задържат по едва 451 дни (557 дни, ако изключим служебните министри), като само петима са успели да изкарат половин мандат: Мими Виткова, Петър Бояджиев, Славчо Богоев, Радослав Гайдарски и Петър Москов.

Случай на министър, който да е изкарал пълен мандат все още няма.

Вж. ГРАФИКА

______________

[1] Изчезналите пари бяха натрупани в касата след увеличението на здравната вноска с 2% през 2009 г. Първоначално се планираше те да бъдат насочени за втори стълб на здравното осигуряване с частни каси, но след като такива не се появиха, крупната сума отиде като резерв в НЗОК. През 2010 г. обаче по предложение на тогавашния финансов министър Симеон Дянков събраните средства бяха прехвърлени от бюджета на здравната каса към държавната хазна.

Вашият коментар

Translate »