Бойко Борисов вече над 15 години ни управлява (от различни управленски позиции), но не спира да ни изумява със способността си да генерира огромно количество „бисери“ за единица време – умение, достойно за „Гинес“. И в днешните си медийни изяви не измени на народняшкия си стил, а основната тема на разсъжденията му беше значението на думата „кум“ и има ли тя почва у нас.
Според многоуважаемия ни премиер, в днешно време тази дума вече нямала значението, което е имала едно време, а кумуването било един формален акт на поставяне на подпис с цел узаконяване на нечий брак. Кумът и младоженците вече не си били така близки, както е било някога. Той самият станал по неволя кум на дългогодишната си пиарка Севделина Арнаудова, защото това било нейното условие да узакони връзката си, за което пък настоявал Борисов. „Насилих ги да се оженят и си платих това с подписа. И други съм оженил много такива”, все така народняшки обяснява Борисов. Тъй де, в днешно време да си кум не носи никаква обвързаност, камо ли конфликт на интереси, когато иде реч за разпределение на политически и/или финансови порции. Завалията, как са го вкарали в беля… Сега нищо чудно да му се наложи да обяснява защо е в сватовски отношения с един от най-доверените си хора във властта.
Ама, те съвокупленията сред властта си били съвсем нормално нещо, тъй като „на много места млади хора, които влязоха в ГЕРБ, впоследствие се сприятелиха, създадоха семейства и деца. Нормално е с най-близките си и да работиш, и съответно да ги поканиш, ако се жениш, да сложиш подписа“.
Иначе, в ГЕРБ много държали на борбата с шуробаджанащината и дори финансовият министър Владислав Горанов направил лична жертва, като уволнил жена си от Министерството на финансите, за да няма конфликт на интереси. Сега „тя седи вкъщи, киселее, нервира се, сърди се“, продължава с обясненията Борисов. Е, как да не го разбере човек?! Как да не му влезе в положението?!
Не един и два бяха днешните премиерски бисери, затова е безпредметно да ги цитираме и обсъждаме един по един, защото има много по-съществени въпроси, възникващи около поредното словоблудство Борисово.
Един такъв въпрос е защо изобщо се стигна до размишленията на тема „кум“. И какво стои в основата на айсберга около т.нар. кумгейт? Дали пък не ставаме свидетели на вътрешнопартийно ритане по кокалчетата, разместване на пластовете и борба за надмощие между центровете на власт в самата партия ГЕРБ? И слепите могат да видят, че противоборството „Борисов – Цветанов“ се засилва с всеки изминал ден, особено като се отчете наближаването на местните избори. А всички знаем, че Цветанов е силен по време на избори. Затова Цветанов от сега започва да помпа мускули и да разчиства оборите по места. Днес – в Хасково, утре – в други градове. А на Борисов му остава само да обяснява кой кум, кой сват и кой на булката брат.
Друг любопитен въпрос е защо продължаваме да слушаме всичко това, задавайки си въпроса смешно ли ни е, или ни е тъжно. Защото огромната част от днешните слушатели неминуемо са си казали на ум или на глас: „Боже, този човек ни представлява пред света!“… Защо не спираме да се червим, а след това под строй отиваме да гласуваме за същия този човек? Докога ще се веселим на смешките му, изумително напомнящи тези на Тодор Живков? Впрочем, Живков беше министър-председател 18 години, а Борисов до момента премиерства общо 7-8 години. Нима сме си поставили някаква национална цел и него да търпим 18 години, та да го натирим от властта? Някой някога беше казал, че единственият извод, който може да се направи от човешката история е, че човечеството не си прави никакви изводи от собствената си история. Е, ние определено не си правим изводи, дори от най-новата си история, а какво остава за по-надалеч.
Нищо! Нали сега ни е смешно. Или може би не?…