Кой кум, кой сват, кой на булката брат?

Кой кум, кой сват, кой на булката брат?

„Хасково-гейт“ – най-модерната медийна и парламентарна сапунка напоследък се завързва от ден на ден, а лирическите герои все повече се оплитат в обяснения кой кой е, кой какъв му е или не му е такъв…

Скандалът „Хасково“ не е някакво изолирано явление. Той е еманацията на политическото безобразие, в което живеем. Публична тайна е, че във всяко населено място у нас има роднинско-приятелските кръгове под политическа протекция, създадени с цел източване на обществени ресурси. Всъщност, може би най-доброто описание на ситуацията дава самата Елена Йончева, която разбуни духовете около хасковската шуробаджанащина. Ето какво казва тя:

„Днес във всеки един град има по един суджук. Във всяка една община има по един феодал, който упражнява властта си, раздава обществени поръчки на свои хора, който изнудва, който заплашва. България се превръща във феодално владение. Едно управление, където най-важен е бизнесът на фамилията. Във всеки областен град – корупция, отмяна на процедури, феодализират се цели региони на страната.“

Гербаджийските калинки са превзели всички ключови постове в милата ни рОдина и така осигуряват на себе си и на партията си финансово благоденствие и политически комфорт по време на избори. Защото именно обраслата с гербери администрация (и членовете на семействата й) всячески се стреми да запази топлите си местенца, а това е изключителен мотив за вечно гласуване за Бойковата партия. И така кръгът се затваря – те ни управляват, гласуват за себе си и пак ни управляват. И така во веки веков!

А междувременно, докато са на власт, си формират корупционни схемички, за да смучат като пиавици всичко, което редовият българин произвежда – смучат от обществени поръчки, присвояват си цели бизнеси, мачкат, рекетират… И всичко това в името на „новия морал в политиката“. Нов морал?! Това е новият морал – старият, но на нов, по-силен глас. Защото и едно време се крадеше, но толкова, колкото сега, май никога не се е крало. Някога се възмущавахме на „Мистър 10 процента“, а сега е пълно с „Мистър и Мисис 60 (че и нагоре) процента“. Нов морал! Боже, опази!

Цялата тази наглост не я виждат само онези заблудени индивиди, които продължават да гласуват за представителите на новия морал. Но много други я виждат. Виждат я дори извън пределите на страната. Само преди ден беше оповестен най-новият доклад на Световния икономически форум – „Глобален индекс на конкурентоспособността“, където страната ни отново закрепва имиджа си (49-то място сред 137 държави), благодарение единствено на макроикономическата стабилност – по този показател сме на 25-то място. Оттам-нататък:

  • По състояние на институциите сме на 98-мо място,
  • За прехвалената Бойкова инфраструктура ни поставят на 76-то място,
  • По показателя „Здравеопазване и начално образование“ стремително падаме от 57-мо (през миналата година) на 68-мо място в класацията;
  • Срив е налице и при показателя „Висше образование и продължаващо обучение“ – от 46-то място (миналата година) слизаме на 54-то място.

Ако има, обаче, нещо наистина впечатляващо, то това е класацията на най-проблематичните фактори за правене на бизнес:

  • Корупция и престъпност (!)
  • Неефективна правителствена администрация (!)
  • Данъчни разпоредби и ставки
  • Некачествена и неадекватно образована работна ръка
  • Недобър достъп до финансиране
  • Политическа и правителствена нестабилност
  • Ограничителни трудови разпоредби
  • Недостатъчно предоставяне на инфраструктура
  • Недостатъчен капацитет за иновации
  • Лошо обществено здравеопазване

Най-проблематичните фактори за правене на бизнес

Така ни вижда светът. Сега остава и ние да се погледнем по-добре, да си дадем реална оценка и хубавичко да помислим как да се измъкнем от тази клоака. Повече от очевидно е, че няма начин да постигнем каквото и да било, ако продължаваме да се правим, че не забелязваме шуробаджанашкия модел, пуснал пипала като октопод във всяка паланка.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Translate »