Правонесправяне…

Правонесправяне…Ралф Сундберг, който изрита в главата камериерка в “Слънчев бряг” през юни, е напуснал страната, без да плати наложената от съда за деянието му глоба, предаде Би Ти Ви. Тази новина всъщност изобщо не е „новина“, след като всички знаем на какво ниво е правораздаването у нас.

Всъщност, изобщо не може да се говори за правораздаване, а за „правонеспряване“. Затова властва чувство за безнаказаност у престъпниците и за несправедливост у потърпевшите. Затова престъпността се вихри в невиждани размери, а обществото се чувства все по-беззащитно и е все по-стресирано от потенциалните опасности.

Огледайте се и си задайте въпроса познавате ли някой, който нито веднъж да не е пострадал от някакво престъпление – кражба, пътно-транспортно произшествие или друг тип агресия. Няма да се сетите за такъв човек. Защото у нас няма такива хора. У нас всички ежедневно сме изложени на всевъзможни опасности – от дребния крадец или телефонен измамник, през нехоспитализираните психично болни до „големите риби“, точещи държавна (разбирайте ваша!) парà чрез обществени поръчки, например.

На този фон, и полиция, и следствие, и прокуратура, и съд само искат ли искат нови и нови увеличения на бюджетната си издръжка, нови и нови правомощия, а срещу това – едно голямо нищо! Нито престъпността е намаляла, нито престъпниците са осъдени, а онези, които по някаква случайност са получили някакви присъди, то е било за отбиване на номера.

В конкретния случай с шведа, освен че съдът се подигра с пострадалата камериерка, подигра се и с националното ни достойнство. Защото с тази смешна присъда буквално каза на всяка евроизмет, че може да идва в България и да си прави каквото иска, напълно безнаказано.

В случая с камериерката колкото е виновен съдът за неадекватното си решение, толкова са виновни и правоприлагащите органи, които са позволили наказаният да си отпътува от страната, без да си плати вересиите. Не че 4500 лв. могат да заличат причинените физически, психически и морални вреди на една отрудена жена, отишла да изкарва с почтен труд хляба си, но все пак присъденото трябва да бъде предадено на потърпевшия. Така повелява законът!

Но… кой у нас се вълнува какво повелява законът?! У нас законите се пишат, не за да се спазват, а да се нарушават или най-малкото да се заобикалят. У нас законите са за парлама – ей, така, да се каже, че сме правова държава. Правова, правова, колко да сме правова?… Само ние си знаем за какво служат законите по тези географски ширини. Служат за препиране на мръсни политици, за прикриване на крупни далавери, за чадър над всеки „наш човек“, но не и за истинско правосъдие.

Междувременно, стана ясно се, че Министерството на правосъдието е похарчило над 10 млн. лв. за въвеждане на т.нар. електронно правосъдие, но не е ясно какъв е резултатът от този харчлък и, най-важното – как от правонесправяне ще преминем към истинско правораздаване.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Translate »