У нас не наказват престъпниците, а потърпевшите от тях

У нас не наказват престъпниците, а потърпевшите от тях


КАЗУС:

Паркираш си колата пред блока, а на сутринта я заварваш без номера, защото някой тарикат е решил да ти ги гепи – само той си знае за какво ще ги ползва, но ти със сигурност няма как да ги ползваш.

Вайкаш се, вайкаш се, пък хукваш по институциите да си решиш проблема.


И ето какво те очаква:

  1. Отиваш в Районното управление на МВР, където даваш сигнал и показания към него. Един (а може и повече) полицай старателно те разпитва и си записва, след което те отпраща по живо, по здраво да си платиш такса за „услугата“ и ти заръчва да се върнеш след два дни отново при него.
    .
  2. Тичаш до банка, където внасяш 2,5 лв. по сметката на МВР, както и още толкова банкова такса. Не че МВР, както всички останали публични институции, не е длъжно да ти предостави възможност да си платиш чрез POS-терминал без такса, но… друго си е да минеш през избраната от същото това МВР банка, за да й напълниш гушката. Казано по друг начин, колкото плащаш на МВР-то, толкова и на банката – фифти-фифти са нещата. Съвсем друга тема е защо изобщо плащаш каквото и да било, след като работата на МВР е именно да обработва сигнали за нарушаване на обществения ред и за тази „услуга“ получава бюджетна издръжка.
    .
  3. След два дни се връщаш отново в РПУ-то, за да ти издадат служебна бележка, че са ти откраднати номерата на автомобила. Но! Греда! От РПУ-то те пращат при „кварталния“ – и на него трябвало да докладваш проблема си.
    .
  4. Тичаш при кварталния полицай, който обаче приема в точно определен ден и час, т.е. не е сигурно, че ще успееш да го „хванеш“ същия ден. За по-сигурно не е зле да си вземеш ден-два отпуск.
    .
  5. Кварталният полицай също те изслушва и протоколира чутото, след което те информира, че той служебни бележки не издава – той пише бележката, праща я в РПУ-то, там я завеждат с изходящ номер, след което я връщат отново на кварталния, от когото можеш да си я получиш след още два дни. На въпрос не можеш ли директно от РПУ-то да си вземеш проклетата бележка, за да не чакаш въпросните два дни, отговорът е ясен – „Не може – такъв е редът!“.
    .
  6. След още два дни отново отиваш при кварталния (в приемния му половин час!) и най-сетне се сдобиваш със заветната бележка.
    .
  7. Поръчваш си репатриращ автомобил, който срещу някакви си 50-ина лева (минимум) ти откарва колата до КАТ.
    .
  8. Отиваш в КАТ, обикаляш няколко гишета, попълваш няколко формуляра, плащаш поредните такси (вкл. банкови такива!) и (О, небеса!) получаваш нови номера за автомобила си.

За да изпълниш тези осем стъпки, добре е да се въоръжиш с търпение и пари, защото ще са ти нужни поне 100 лв. (в най-добрия случай) и поне пет работни дни. Естествено, през тези пет дни солидно плащаш за таксита и/или градски транспорт, за да обикаляш от точка А до точка Б по няколко пъти. И всичкото това, защото някой ти е нарушил правото на собственост, гарантирано ти от Конституцията на РБ! Естествено, същият този някой нито ще бъде открит, нито ще бъде наказан. У нас не наказват престъпниците, а потърпевшите от техните действия.

А нямаше ли да е някак по-простичко и по-прилично от страна на държавата да ти разреши, след като установиш проблема, да си закараш колата до КАТ, там да декларираш какво се е случило и да ти поставят новите номера?! Това може да става в рамките на няколко часа (дори не цял ден) и, със сигурност, за много по-малко пари. Сигурно е, също така, че нямаше да ангажираш времето на няколко служители на МВР, а същите можеха да оползотворят тези часове в преследване на престъпници и гарантиране на обществения ред, за което всъщност им плащаме всички ние.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Translate »