Аз посочих, че между България и Македония има напрежение. За да се реши един проблем, трябва да бъде посочен.
Аз изиграх ролята на катализатор, на човека, който хвърли бомбата, той (Бойко Борисов – бел. ред.) успешно завърши делото. Аз се гордея с това, че изиграх роля за това отношенията с Македония да бъдат поставени на различна основа.
Аз като държавен глава съзнателно не посетих Македония през 5-годишния си мандат. По това време в Македония се водеше агресивна антибългарска пропаганда и поведението ми беше знак за това.
Не, това не са думи на пациент от Карлуково. Това са думи на бивш държавен глава, думи на Росен Плевнелиев, изречени в тв-ефир. Защо изобщо му се дава ефир, е друга тема, макар че не е ясно кой гори от желание да слуша комплексарските брътвежи на един крайно неадекватен политик, озовал се по волята Бойкова на „Дондуков“ 2 и престоял там цели пет години. Друга тема е и как го изтърпяхме през въпросните пет години, което прави още по-неясно защо продължава да ни се явява пред очите.
Та, въпросното човече, продължава да се вживява в ролята на баща на нацията, политически ментор, компетентен по всякакви въпроси. Откакто напусна официално „Дондуков“ 2, не спря да обикаля телевизиите и да ръси неадекватности за какво ли не. Не спря да обяснява колко много политически добрини е свършил и как тези преди и след него не могат да му стъпят на малкото пръстче.
Свръх-егото му е достойно да бъде подложено на психоанализа, тъй като поведението му определено минава границите на нормалността. Има хляб за психолозите и психиатрите!
Обществена тайна е какви толкова грандиозни са заслугите Плевнелиеви за съдбините и бъднините български. Нацията ли обедини? Външната политика ли оправи? Срещу корупцията във властта ли направи нещо? Какво точно направи Плевнелиев през жалкия си мандат, че сега не слиза от екрана?
Обединението на нацията в неговия болен мозък се изразяваше в разделението й на „умни и красиви“ и всички останали, а външната му политика беше крайно противопоставяне между Русия и САЩ, а в балкански план – между Турция и Македония. Всички помним колко нападателен беше обитателят на „Дондуков“ 2 срещу Русия и срещу Македония, а на този фон ярко се открояваше раболепното му отношение към големия американски брат и към властта в Анкара. Така Плевнелиев разбираше дипломацията! Така бранеше българските национални интереси в геостратегически план.
Плевнелиев е срам за българската дипломация и през безумния си мандат сътвори толкова много бели в това отношение, че би било истински дипломатически героизъм, ако съумеем сравнително бързо да потушим щетите.
Впрочем, договорът с Македония е част от този героизъм. И заслуга за това има много повече македонската страна, отколкото българската. Ако македонският премиер Зоран Заев не беше проявил добра воля и дори упоритост, едва ли би се стигнало до това видимо затопляне на отношенията между нашите две страни.
А Плевнелиев да спре да си пише заслуги – по-правилно би било да се притаи, да прекрати публичното си говорене по темата, защото ни провокира да се сетим за онази хубава българска поговорка „Хем насрано, хем голямо“.
Плевнелиев, скрий се! Ще направиш услуга и на нас, и на себе си… Нужно е поне малко чувство за срам – липсата на такова говори за диагноза.